RGB цветови модел: Разлика между версии

Първите [[Персонален компютър|персонални компютри]] от края на 70-те и началото на 80-те като [[Apple II]], [[Atari]] или [[Commodore]] са монохромни и не използват RGB, а [[FBAS]]. [[IBM]] първа въвежда цветна [[видеокарта]] [[Color Graphics Adapter]] (CGA) в своя [[IBM PC]] (1981), но се предполага потребителят да използва външен цветен монитор. Компанията започва да предлага цветни монитори от 1983 г.<ref>International Business Machines Corporation (1983): Announcement Letter Number 183-002 - IBM COLOR DISPLAY, 5153. Dated February 4, 1983. http://www-01.ibm.com/common/ssi/ShowDoc.wss?docURL=/common/ssi/rep_ca/2/897/ENUS183-002/index.html&lang=en&request_locale=en</ref> През 1984 се появява подобрената версия [[Enhanced Graphics Adapter]] (EGA) - 16-цветна схема (4-битова схема, по един бит за червено, зелено, синьо и интензитет, 2⁴ = 16). Първият производител на по-съвършена графична карта за PC (TARGA) е Truevision през 1987, с идването на стандарта [[VGA|Video Graphics Array]] (VGA) през 1987 RGB става популярен, като адапторът подава към монитора [[аналогов сигнал]]. По-нататъшното усъвършенстване води до Super VGA и вече позволява богат набор цветове, близки до естествените (truecolor). Колкото по-дълбок е цветът ({{lang-en|color depth}}), толкова по-голям набор от цветове, оттенъци и наситеност могат да се изобразят във всеки пиксел и това е от голямо значение при фотографски снимки и сложни графики. Дълбочината на цвета от своя страна зависи от броя битове, кодиращи цвета, както и от обема на наличната компютърна памет.▼