Анри Бекерел: Разлика между версии

| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]

| починал-място = [[Льо Круасик]], [[Франция]]

| вложки = {{Личност/Учен | категория = физик

| област = [[Физика]]

| студенти = [[Мария Кюри]] [[Image:Nobel prize medal.svg|20px]]

| публикации =

| награди = [[Image:Nobel prize medal.svg|20px]] [[Нобелова награда за физика]] (1903)

| повлиян =

| повлиял = }}

'''Антоан Анри Бекерел''' (на [[френски]] ''Antoine Henri Becquerel'') е френски физик, носител на [[Нобелова награда за физика]] от 1903, откривател на естествената [[радиоактивност]].

 

Откритието на радиоактивността става случайно. Бекерел изучава фосфоресценцията на уранови соли. Според легендата, един ден той поставя върху завитата с черна хартия плака ''уранил калиев сулфат'' (уранова сол) и след това я оставя в едно от чекмеджетата в кабинета си и забравя за това. След няколко дни се сеща и решава да провери платката. На нея с голямо учудване открива неясно изображение. Достига до извода, че урановите соли излъчват спонтанно силно лъчение. Така Анри Бекерел открива естествената радиоактивност.

 

 

От 1876 преподава и в Политехническото училище, а през 1877 е назначен в Националното управление на мостовете и пътищата. От 1878 Бекерел е асистент на баща си в Музея за естествена история. През 1882 завършва изследванията си върху линейната поляризация на светлината и продължава работата на баща си върху [[луминесценция|луминесценцията]]. Защитава (1888) докторат в Парижкия университет върху абсорбцията на светлината в кристали. През 1892, една година след смъртта на баща му, Бекерел заема неговото професорско място в Музея за естествена история, от 1894 е главен инженер в Националното управление на мостовете и пътищата, а през 1895 поема катедрата по физика в Политехническото училище.

 

През 1895 [[Вилхелм Рьонтген]] открива високоенергетично и проникващо лъчение (Х-лъчи, наречени [[Рентгеново лъчение|рентгенови]]). Заинтересован от откритието му, Бекерел решава да провери дали луминесцентни вещества, облъчени със светлина, излъчват рентгенови лъчи. Той поставя фотографска плака, обвита в дебела черна хартия, до луминесцентен материал (ураниева сол) за няколко часа на слънчева светлина. Установява, че плаката е просветлена, т. е. ураниевата сол, облъчена със слънчева светлина, излъчва лъчение, което преминава през черната хартия и въздейства върху плаката. За изненада на Бекерел същото се случва и когато плаката и ураниевата сол са на тъмно. Така стига до извода, че е наблюдавал нов тип проникващо лъчение, излъчвано без външно въздействие върху източника. През следващите няколко месеца Бекерел повтаря експеримента си с други луминесцентни материали и установява, че само ураниевите смеси излъчват спонтанното лъчение, което е открил. Нещо повече, нелуминесцентни ураниеви смеси произвеждат същия ефект, следователно новооткритото лъчение не е свързано с луминесценцията. През май 1896 Бекерел експериментира с чист уран и констатира от 3 до 5 пъти по – интензивно излъчване, отколкото от ураниевата сол. Това мистериозно лъчение, явно свързано е вътрешните свойства на урана, е наречено лъчение на Бекерел. По – нататъшните изследвания на Бекерел и на негови колеги показват, че лъчението не намалява с времето.

 

През 1903 Бекерел получава половината от Нобеловата награда за физика „за изключителните му заслуги за откриването на естествената радиоактивност". Другата половина от наградата получават [[Мария Кюри]] и [[Пиер Кюри]] за изучаването на естествената радиоактивност.

 

Антоан Анри Бекерел умира на 25 август 1908г. в Льо Кроази.

 

 

== Външни препратки ==