Манган: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м връзки, форматиране: А|АБ, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
основна преработка на статията |
||
Ред 2:
| име = манган
| символ = Mn
| номер = 25
| вляво = [[хром]]
| вдясно = [[желязо]]
Ред 47:
}}
'''Манганът''' заема 25 място в [[Менделеева таблица|менделеевата таблица]]. Атомната му [[Атомна маса|маса]] е 54,9380. Намира се в
Манганът е открит от шведския химик Карл Вилхем Шееле. В чист вид той е открит от шведския химик Ю.Хан.
Представлява тежък [[метал]]
При микробно дисимилативната сулфат редукция част от мангана се утаява като магнезиев сулфид, чрез [[сярна киселина]]. При високи концентрации на сярна киселина манганът се утаява най-трудно. [[Сорбция]]та е ефикасният механизъм за задържане на манган. При зимни условия растежът на микроорганизми е инхибирен, сорбцията чрез първата биомаса е ефикасен механизъм за отстраняване на разтворен манган от замърсени руди. Манганът е основна хранителна следа.
==Просто вещество==
Манганът е сребристосив метал, твърд и високо топим. В зависимост от температурата съществува в 4 кристални модификации<ref name="Genow1">{{cite book |title= Неорганична химия II част |author= Л. Генов, М. Манева-Петрова|year= 1990|publisher= Наука и изкуство| location = София}}</ref>: α-Mn под 720°C, β-Mn 740°C - 1060°C, γ-Mn 1060°C - 1140°C, δ-Mn над 1140°C.
==Разпространение и получаване==
Манганът е между добре разпространените елементи, като съставя 0.09%(масови), 0.032% (молни)<ref name="Kirkova">{{cite book |title= Химия на елементите итехните съединения |author= Е. Киркова|year= 1990|publisher= Университетско издателство "Св. Климент Охридски"| location = София}}</ref> от земната кора. Най-голямо практическо значение имат минералите Пиролузит (MnO<sub>2</sub>), Хаусманит (Mn<sub>3</sub>O<sub>4</sub>) и Родохрозит(MnCO<sub>3</sub>) <ref name="Lazarow">{{cite book |title= Неорганична химия |author= Д. Лазаров|year= 1993|publisher= Университетско издателство "Св. Климент Охридски"| location = София}}</ref><br>
Чист манган се получава при редукция на оксидите с въглерод, алуминии или силиции:
:3Mn<sub>3</sub>O<sub>4</sub> + 8Al → 9Mn + 4Al<sub>2</sub>O<sub>3</sub>; ΔH<sub>298</sub> = -2519 kJ<ref name="Genow1/>
За нуждите на черната металургия е удобно да се получава направо сплавта '''фероманган''' (60-90% Mn и 40-10% Fe), като във високи пещи се редуцира смес от MnO<sub>2</sub> и Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>. Манганът, прибавен към [[Желязо|желязото]] повишава неговата твърдост и устойчивост на корозия<ref name="Genow1/>.
==Химични свойства==
В създаване на химични връзки могат да участват всички 4s и 3d електрони, за това са възможни всички степени на окисление от 0 до VII<ref name="Lazarow"/>, но характерни са II, IV, VI и VII<ref name="Genow1/>. На въздух се покрива с оксидна корица, която лесно се разрушава при нагряване. Реагира лесно с кислород и сяра, като се получават смесени оксиди и сулфиди. Реагира бурно (гори) с флуор и хлор до MnF<sub>2</sub> и MnCl<sub>2</sub> съответно. При висока температура (1200°C<ref name="Kirkova"/>) реагира с азота до Mn<sub>3</sub>N<sub>2</sub> и въглерода до Mn<sub>3</sub>C. Не са познати хидриди.<br>
В реда на относителна активност мангана е преди водорода и реагира с разредени киселини, като дава соли на Mn<sup>2+</sup>
:Mn + 2HCl → MnCl<sub>2</sub> + H<sub>2</sub>
На студено конц. HNO<sub>3</sub> го пасивира.
===Оксиди и хидроксиди===
{| class="wikitable"
! Степен на окисление
! Оксид
! Хидроксид
|-
| +2
| MnO
| Mn(OH)<sub>2</sub>
|-
| смесен
| Mn<sub>3</sub>O<sub>4</sub>
| *
|-
| +3
| Mn<sub>2</sub>O<sub>3</sub>
| MnO(OH)
|-
| +4
| MnO<sub>2</sub>
| Mn(OH)<sub>4</sub> или H<sub>2</sub>MnO<sub>3</sub>
|-
| +7
| Mn<sub>2</sub>O<sub>7</sub>
| HMnO<sub>4</sub>
|}
===Халогениди и оксохалогениди===
== Източници ==
<references />
{{Периодична система}}
| |||