Агрегатно състояние: Разлика между версии

Газ е едно от четирите агрегатни състояния на [[вещество]]то, при което частиците са свързани с много слаби връзки помежду си. Тези частици може да са [[Молекула|молекули]], [[атом]]и или [[йон]]и, които се движат свободно и хаотично и запълват равномерно предоставения им [[обем]]. Газ (мъжки род&nbsp;— – членувано газ'''ът''', мн. число газ'''овете''') в по-тесен смисъл означава вещество над [[критична точка (термодинамика)|критичната си температура]], което не може да се кондензира при каквото и да е [[налягане]]. <ref>Газ (женски род&nbsp;— – чл. газ'''та''', няма множествено число) има друго значение, вж. [[газ за осветление]]</ref>.

Газообразни вещества при температура по-ниска от [[критична температура|критичната температура]] се наричат [[пара|па&#768;ри]] и могат да преминат в течно или твърдо състояние при по-високи налягания. Газовете (и па&#768;рите) нямат собствен [[обем]] и [[форма (вид)|форма]], а заемат формата и обема на съда (или пространството) в който (което) се намират. При атмосферно налягане обемът на едно вещество в газообразно състояние е около 1000 пъти по-голям от обема на течността. Ако [[температура]]та на газа е значително по-висока от критичната, а налягането&nbsp;— – значително по-ниско от критичното за съответния газ, то той се приема за [[идеален газ]].

Течността представлява едно от трите класически агрегатни състояния на [[вещество]]то. Течностите притежават някои свойства както на твърдите вещества, така и на газовете. При обикновени условия течностите имат собствен [[обем]], но нямат определена форма, а приемат формата на съда, в който се намират. Притежават много малка свиваемост, обикновено голяма флуидност (течливост) и [[молекула|молекулите]] им могат лесно да се преместват една спрямо друга. На границата с другите тела междумолекулните сили се проявяват като [[повърхностно напрежение]]. При определени условия настъпва [[втвърдяване]] или [[изпарение]] на течностите. Течностите са [[флуид]]и. Само два [[химичен елемент|химични елемента]] са течности при стайна температура - – [[живак]] и [[бром]]. Най-важната течност е [[вода]]та, която е от съществено значение за поддържане живота на [[Земя]]та.

|accessdate = 2009-02-21}}</ref> — – среща се в [[йоносфера]]та, в [[Мълния|светкавиците]], в [[звезда|звездните]] атмосфери, където температурата на най-горещите звезди достига до 60&nbsp;000 [[келвин|K]], в [[планета]]рни [[мъглявина|мъглявини]] и други. Тя играе важна роля в [[космос|космическите]] процеси, тъй като в нея протичат естествените [[ядрена реакция|термоядрени реакции]] — – източник на звездната енергия. Изкуствено се създава при някои газови разряди, при електрическа дъга, електрическа искра и други. Плазмата изпълва разрядното пространство на [[газоразрядна лампа|газоразрядните лампи]]. Интересно приложение има в [[плазмен дисплей|плазмените дисплеи]].

Характерно свойство на плазмата е възможността в нея да възникват [[електромагнетизъм|електромагнитни]] трептения на йоните с много широк [[честота|честотен]] [[спектър]] — – от [[звук]]ова честота до честоти от порядъка на милиони трептения в секунда. Тя има [[Диамагнетизъм|диамагнитни]] свойства и е добър проводник на [[електрически ток]]. Интересът към плазмата е силно повишен във връзка с проблемите на управляемите термоядрени реакции, при които е необходимо получаване на плазма с много висока температура. Действието на подходящи силни [[магнитно поле|магнитни полета]] служи за задържане на плазмата в дадено пространство и откъсване от стените на съда, което води до стабилизиране и термоизолация. Така може да се получи плазма с температура няколко десетки милиона [[келвин]]а, а се очаква и до няколкостотин милиона градуса, достатъчна за протичане на термоядрена реакция. Засега още не са преодолени всички трудности при образуването на напълно стабилна, дълготрайна, високотемпературна плазма, необходима за получаване на [[енергия]] за сметка на [[ядрен синтез]].

Свръхфлуидност е е особено състояние на [[вещество]]то (термодинамична [[фаза]]), възникващо при понижение на [[температура]]та до [[абсолютна нула|абсолютната нула]], при което то придобива свойството да протича през тесни процепи и капиляри без [[триене]]. До неотдавна свръхфлуидност беше известна само при течния [[хелий]], но напоследък е открита и при други системи: в разредени атомни [[Бозе-Айнщайнова кондензация|бозе-кондензати]], твърд [[хелий]].