Шейновска битка: Разлика между версии

В края на м. декември 1877 г. [[Южен отряд|Южният отряд]] на Руската армия с командир [[генерал-лейтенант]] [[Фьодор Радецки]], [[Преминаване на Южния отряд през Стара планина|преминава Стара планина при трудни зимни условия]]. Пристъпва към изпълнение на основната задача поставена от плана за действие след преминаването на планината - – разгром на Централната османска армия, с командващ Вейсел паша (26 768 войника и 83 оръдия). Южният отряд е разделен на три колони - – лява, с командир генерал-лейтенант [[Николай Святополк - Мирски]] (18 800 войника и 24 оръдия); централна, с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки (11 500 войника и 50 оръдия); дясна, с командир генерал-лейтенант [[Михаил Скобелев]] (15 840 войника и 14 оръдия). В състава на колоните са включени и дружините на [[Българско опълчение|Българското опълчение]].

Шейновският лагер е изграден от Централната османска армия. Опорен пункт на основните сили заели проходите на Централна [[Стара планина]]. Разположен е срещу южния изход на [[Шипченски проход|Шипченския проход]]. Формата му е на кръг с радиус 1,5 км с център с. [[Шейново]]. Най-силно е укрепена източната част с дължина на отбранителната линия 2 км, с. [[Шипка (град)|Шипка]] - – с. Секеречево (дн. [[Хаджидимитрово (Област Стара Загора)|Хаджидимитрово]]). Отбраната е от две свързани линии. Първата е с основа от пет могили с разположени две батареи и стрелкови ''ложименти''. Втората е съставена от пет [[редут|редута]]а, разположени за кръстосан огън срещу равна и открита местност. Могилата ''Косматка'', зад втората линия е командна. Тук са установени резервите на Вейсел паша. Другите участъци на лагера са отбранявани от 9 редута. В хода на битката землените профили са укрепени допълнително и усилени с дългобойна артилерия. В лагера са разположени 11,5 [[табур|табура]]а и 29 [[оръдие|оръдия]].

През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 [[табур|табура]]а свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край с. Секерчево (дн. [[Хаджидимитрово (Област Стара Загора)|Хаджидимитрово]]). Турците са отбити и са заети негови [[редут|редути]]и от втората му отбранителна линия. Обхванати са двата му фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на с. (дн.гр. [[Шипка (град)|Шипка]]). След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10:00 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака. 63-и Углицки Пехотен полк, IX-а Стрелкова бригада и V-а Опълченска дружина атакуват и превземат централния ''Шейновски редут №2''. Успешна е и атаката на ''Шейновски редут №1'' от III-и Стрелкови батальон на 63-и Углицки Пехотен полк. Батальонът е вдигнат в атака от [[полковник]] Панюхин и барабанчика на полка. Към 14:00 часа части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността ''Косматка'' и да поиска капитулация.

Изправен пред неименуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход. Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия (3 паши, 765 офицера и 22&nbsp;000 войника). Броят на убитите и ранените е 4000 души<ref>[http://www.1911encyclopedia.org/Russo-Turkish_Wars Encyclopaedia Britannica, 1911 ed.]</ref>. Турция се лишава от най-боеспособната си армия към началото на 1878 г. Окончателно е разкъсана отбранителната турска линия по [[Стара планина]]. Открит е пътят за настъпление в [[Тракия]] и към [[Цариград]]. Общи руски загуби - – 5&nbsp;107 убити и ранени.

* Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П„П.Берон"Берон“, София, 1986, с. 44,68-70,136