|
}}
'''Сирни Заговезнизаговезни''' (''Прошка, Поклади, Сирница, Масленица,'') е важен зимно-пролетен празник в народния календар.<ref>[http://www.hera.bg/s.php?n=492 Сирни Заговезни]</ref> Празникът се чества седем седмици преди [[Великден]] (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на [[Кукери|''кукерите'']]. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена ''стрела'' в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват ''люлки'' и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огтертерньовеогньове ''(клади)'' и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят ''„оратници''“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника „Прошка“).
== Римокатолическо християнство ==
До началото на [[20 век]] [[Католическа църква|Римската църква]] празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни, тя решва да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова П[[папа|апа]]та увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от „Пепеляна сряда“. При католиците Заговезни се празнува винаги във [[вторник]].
Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите Тертери се навеждат и целуват мазното сирене Тертерръка на по–възрастните Тертери и искат Тертерпрошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи и яде Тертер.
== Православно християнство ==
|
