Разлика между версии на „Иван Дуйчев“

редакция без резюме
 
== Биография ==
Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] като ученик на проф. [[Васил Златарски]], проф. [[Петър Мутафчиев]], проф. [[Петър Ников]] и проф. [[Петър Бицилли]].
 
Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските„Българските Асеневци във Византия"Византия“ ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
 
По-късно Иван Дуйчев последователно става асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. „Възраждане“. След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава областта многократно и се запознава с културата на местното българско население. От 7 юли до 17 август 1941 година Иван Дуйчев е командирован като преводач към италианската комендатура в [[Костур (град)|Костур]], намиращ се под италианска окупация. Защитата на местните българи от преследванията на гръцките власт предизвиква недоволството им и по искане на италианската страна Дуйчев е отзован.<ref>Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 81.</ref> Неговата малка книжка „Македония в българската история“ (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с „фашистки книги“, а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в „Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България“, каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в Егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт<ref>„Двете смърти на академик Иван Дуйчев“, в-к ''Македония'', бр. 10, 10 март 1999 г.; той е почти единствен, заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт.</ref>, като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на [[Велико Търново]].
През 1981 г. е избран за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в [[Палермо]], член-кореспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на [[Хердерова награда]] ([[1974]]). Научната му продукция включва над 500 публикации.
 
След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софийския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.
== Отличия ==
* 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref>
 
== Библиография ==
* {{cite book | year = 1940 | title = Из старата българска книжнина. Кн. I}}
* {{cite book | year = 1942 | title = Преписката на папа Инокентия III с българите | location = София}}
* {{cite book | year = 1944 | title = Из старата българска книжнина. Кн. II}}
* [http://promacedonia.org/id/index.html {{cite book | year = 1947 | title = Рилският светец и неговата обител | publisher = Библиотека “Златни„Златни зърна”зърна“, редактор-стопанин: Славчо Атанасов}}]
* {{cite book | year = 1962 | title = Миниатюрите на Манасиевана летопис | publisher = „Български художник“}}
* {{cite book | year = 1963 | title = Летописа на Константин Манаси | publisher = Издателство на БАН}}
 
== Други ==
* В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за ''[[Четвероевангелието на цар Иван Александър]]'' (1980), издадена под името на [[Людмила Живкова]]<ref>Вж. [[Николай Василев (философ)|Николай Василев]],[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1597974 „Проф. Николай Василев: Дисертациите на Людмила Живкова не са нейни, на Фол и Дуйчев са“], интервю, в. „24 часа“, 21.10.2012 г.; Вагалинска И., [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5837 „Мемоари с часовников механизъм“], сп. „Тема“, бр. 14 (182), 11 април 2005 г.</ref>
* Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] „[[Историкът]]“ (2005).
 
== Източници ==
* Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. ''Избрани произведения.'' Т. I. ''Византия и славянският свят.'' София, 1998, 7- – 25.
* Ivan Dujčev, ''Biobibliographie''. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
* ''Кирило-Методиевска енциклопедия'', т. I. София, 1985, с. 617- – 620.
* Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в: ''Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев''. София, 1980, 15- – 19.
 
== Бележки ==