Христо Христов (режисьор): Разлика между версии

редакция без резюме
м (Шаблон:Дсг → Шаблон:Дата на смърт и години)
No edit summary
| име = Христо Христов
| bgcolour =
| портрет =
| размер на портрета =
| обяснение =
| рождено име =
| роден-дата = {{Дата на раждане|1926|4|11|1}}
| роден-място = [[Пловдив]], [[Царство България]]
| починал-дата = {{Дата на смърт и години|2007|4|16|1926|4|11|1}}
| починал-място = [[София]], [[България]]
| друго име =
 
==Биография==
Роден е на [[11 април]] [[1926]] г. в [[Пловдив]]. Завършва медицина и първоначално практикува като лекар. Завършва театрална режисура във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. [[Георги Костов]] ([[1958]] г.). В средата на 60-е години специализира кинорежисура в московския ВГИК. Специализира при Михаил Ром в студията "Мосфилм"„Мосфилм“.
 
През [[1958]] г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от Иван Аржентински в Пловдивския театър, където е режисьор до [[1966]] г. Филмовият му дебют е „[[Иконостасът]]“ ([[1969]] г.) по романа от [[Димитър Талев]] „[[Железният светилник]]“ и е заснет съвместно с аниматора [[Тодор Динов]]. Преди да се появи на сцената на игралното кино, той има реализирани редица сценографски проекти и оперни постановки, получил е и национални награди за театрална режисура.
 
Филмът му за [[Георги Димитров]] „Наковалня или чук“ ([[1972]] г.) му спечелва „[[Златна роза]]“ от [[Варненски филмов фестивал|Варненския фестивал]] и длъжността председател на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]]. Съвсем различен отзвук има филмът му „[[Една жена на 33]]“ ([[1982]] г.) - – филмът е цензуриран, поражда бурна медийна дискусия и е свален от екран, а Христов е публично порицан от професионалната общност и е свален от председателския пост. Сценаристът на филма - – [[Боян Папазов]], е уволнен от Киноцентъра. През същата година (1982) излизат два документални филма на Христов, а през 1984 г. се появява и „Събеседник по желание“, на който е и режисьор и сценарист. След промените през [[1989]] г. Христо Христов създава още един филм, определян от кинокритиците като скандален - – „[[Суламит]]“ ([[1997]] г.). Самият той го определя като „нестандартен“.
 
Сценарист е на филмите „''[[Суламит]]''“, „''Dum spiro spero''“, „''Тест`88''“, „''Двойна примка''“, „''Събеседник по желание''“, „''Камионът''“, „''Срещу вятъра''“, „''Циклопът''“, „''[[Дърво без корен]]''“, „''[[Иконостасът]]''“.
През [[1976]] г. излиза „Циклопът“, приеман от критиците като първия български филм, фокусиран изцяло върху вътрешния свят на човека и удостоен със специално отличие от [[Берлин (кинофестивал)|Берлинале]] през [[1977]] г.
 
Христо Христов е председател на Комисията за игрално кино към Националния филмов център (1995- – 1999 г.), председател на Обществения съвет за кино ([[1999]] г.) и професор в [[НАТФИЗ]].
 
Едни от най-популярните му и добре приемани театрални постановки са „Иркутска история“ от [[Арбузов]], „Почивка в Арко Ирис“ от [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], „Оптимистична трагедия“ от [[Вишневски]], „[[Бай Ганьо]]„ от [[Алеко Константинов]], „[[Дванадесета нощ]]“ от [[Шекспир]], „Три високи жени“ от [[Едуард Олби]].
*„Характеристика“ печели първа награда във Варна през 1986 г. и награда и диплом в Москва (1985 г.).
*„Не се предавай“ („Dum spiro spero“) (1995 г.), филм, посветен на художника [[Златю Бояджиев]] и певеца [[Борис Христов]], печели „Сребърен витяз“ от Минск '96.
* През 1977 г. е удостоен със званието „[[Народен артист]]“<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref>
*През 2004 г. е удостоен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“. На церемонията по връчването, [[премиер]]ът нарича Христов „един от най-уважаваните творци на българския театър и кино, с изключителен принос за тяхното успешно развитие“.
*През 2006 г. Христо Христов става първият лауреат на учредената през същата година Награда на министъра на културата за цялостен принос към българското кино.
 
*[http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=417 www.cinema.bg]
*[http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=830574 Нетинфо, 14 януари 2006]
*[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:A_KvfJbJIiUJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D331505+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BEХристо+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2Христов+%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BE%D1%80режисьор&hl=bg&ct=clnk&cd=5&gl=bg „Дневниик“, 17 април 2007]
*[https://archive.is/20121202202537/paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-04-18&article=186000 в-к „Стандарт“, 18 април 2007]
*[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Mij-ghxr5mgJ:www.duma.bg/2007/0407/180407/kultura/cul-2.html+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BEХристо+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2Христов+%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BE%D1%80режисьор&hl=bg&ct=clnk&cd=23&gl=bg в-к „Дума“, 7 април 2007]
 
==Външни препратки==