Боксит: Разлика между версии

'''Бокситът''' е твърда, подобна на камък, слабо уплътнена [[Скала|скална порода]], обикновено състояща се от един или повече хидрооксидихидроксиди на [[Алуминий|алуминия]] и [[желязо]]то, понякога примесени с [[Глина|глинести]] минерали. Това е най-важната алуминиева [[руда]].<ref name="ГЭ">{{икона|ru}} [http://www.mining-enc.ru/b/boksity/ Горная энциклопедия/Бокситы]</ref>

Терминът „боксит“ първоначално е приложен към богатите на алуминий червени желязосъдържащите формации, открити през [[1821]] година от [[французи|френския]] [[геология|геолог]] [[Пиер Бертие]] в близост до село Ле Бо (''Lex Baux'') в [[Прованс]], Южна [[Франция]], откъдето носи името си.<ref name="WE"/> Сега за боксит се приемат [[Алувий|алувиалните]] или [[седиментни скали]], богати на алуминиев хидроксид и съответстващи по състав и свойства на промишлените изисквания за алуминиева руда.<ref name="ЭНБ">{{икона|ru}} [http://enc.sci-lib.com/article0002671.html Энциклопедия Научной Библиотеки/Значение термина Боксит в Энциклопедии Научной Библиотеки]</ref>

По отношение на формирането си видовете боксит се разделят на ''латеритни (остатъчни)'' и ''седиментни (отложени)''.<ref name="ГЭ"/> Могат да се образуват по два начина:<ref name="ГЭ"/><ref name="РК">{{икона|bg}} [https://books.google.bg/books?id=0-UX_t6ey0kC&pg=PA125&lpg=PA125&dq=класификация+на+боксит&source=bl&ots=9FyRwd2hi5&sig=mOQVqXXxPdkdGG_5D-BmqvMnb6s&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjGvIzgjLfLAhXC73IKHXPiBw8Q6AEINzAG#v=onepage&q=класификация%20на%20боксит&f=false Руслан Костов/Основи на минералогията/Pensoft, София/2000/стр.124/ISBN 954-642-091-3]</ref>

* В резултат на дълбоко химично [[изветряне]] (латеризация) на алумосиликатни скали като [[гранит]], [[гнайс]], [[базалт]], [[сиенит]], глина и [[шисти]], в условия на влажен тропически климат. В този случай бокситът се нарича ''латеритен'' или ''силикатен''. Качеството му е по-висок от това на седиментния. Среща се в много страни от тропическитропическия пояс.<ref name="ГЭ"/><ref name="WE"/>

* В резултат от преноса на продукти от латеритно[[латерит]]но изветряне на повърхностни скали и тяхното отлагане. Нарича се ''седиментен'' или ''карстов'' боксит. Той може да бъде или с високо качество, като например залежите в Северен [[Урал (планина)|Урал]], или с ниско, каквито са Боксонските залежи в [[Бурятия]]. Седиментният боксит в [[Европа]] и [[Ямайка]] лежи над карбонатни[[карбонат]]ни скали ([[варовик]] и [[доломит]]), където се е образувал под въздействието на атмосферните влияния, на вмъкнати глини, или на глинести остатъци, разтворени във варовици.<ref name="ГЭ"/><ref name="WE"/>

В зависимост от характера на водоемите[[водоем]]ите, в които става утаяването[[утаяване]]то се различават няколко подвида боксит:

: – ''Крайбрежно морски-лагунен боксит''. Утаяването става в крайбрежните морски води, където върху неравна повърхност се депозират пластове светли рифови[[риф]]ови варовици, покрити предимно със слоеве глина или битуминозни варовици. Такива са палеозойските депозити в Урал, [[Сибир]], [[Централна Азия]], мезозойските[[мезозой]]ските по Средиземноморието[[Средиземноморие]]то и т.н.<ref name="ЭНБ"/>

: – ''Континентален'' – езерен, езерно-блатен, карстов[[карст]]ов, долинен, [[Делувий|делувиален]] и други. Тук са включени бокситите, които образуват лещи и слоести залежи в долната част на поредица от пясъчно-глинести континентални отложения, лежащи върху ерозирали повърхности на карбонатни и други седиментни скали. Такива са мезозойският боксит в Урал, [[Казахстан]], Средна Азия и някои в тропическия пояс.<ref name="ЭНБ"/>

В зависимост от [[Тектоника на плочите|тектоничното]] разположение формациите на боксит се разделят на платформени и геосинклинални.

* Платформените са [[Метаморфизъм|метаморфозирани]], т.е. строежът и съставът на скалите е променен дълбоко в земната кора, под въздействието на висока температура, налягане и химически активни разтвори. Те имат диаспоров, бьомитов или смесен състав. При допълнителен метаморфизъм на боксита, той може да се превърне в [[Шмиргел (скала)|шмиргел]].<ref name="ЭНБ"/>

* Геосинклиналните боксити не претърпяват метаморфизъм и съдържат главно гибсит (Al(OH)₃), но понякога в тях може да присъства и бьомит (AlO(OH)). Към тях се отнасят всички неозойски[[неозой]]ски, много от мезозойските[[мезозой]]ските и някои палеозойски[[палеозой]]ски боксити.<ref name="Гидр">{{икона|ru}} [http://enc.sci-lib.com/article0002674.html Энциклопедия Научной Библиотеки/Боксит гидраргиллитовый]</ref>

Бокситът може да се срещне като [[Конгломерат (геология)|конгломерати]] (пелитов[[пелит]]ов, във вид на ситен или едрозърнест [[пясъчник]], гравелитов[[гравелит]]ов) или като конкреции (оолитов[[оолит]]ов, пизолитов[[пизолит]]ов, бобообразен). Текстурата е коломорфна (хомогенна, слоиста и т.н.).<ref name="ГЭ">{{икона|ru}} [http://www.mining-enc.ru/b/boksity/ Горная энциклопедия/Бокситы]</ref>