Уикипедия

Поморавие: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎Граници: Цитатът от Захари Стоянов не е свързан с темата; искане за източници
махам твърдения без източник
Ред 2:
{{обработка|енциклопедизиране, проверка на източниците, изчистване на спама}}
[[Картинка:Serbia_Pomoravie.png|thumb|250px|Поморавието на картата на Сърбия]]
'''Поморавието''', '''Моравско''' и по-рядко '''Моравия''' ({{lang-sr|Поморавље|Pomoravlje}}) е [[историко-географска област]], съставляваща заедно с [[Тимошко]] - – [[Източна Сърбия]].
 
== Обхват ==
[[Картинка:Austria-Hungary1899.JPG|thumb|250px|right|{{икона|de}} Австро-Унгария и Сърбия на политическа карта от 1899 г., на която неправилно са означени с етнически етимологии - – южна и западна Морава.]]
Поморавието е равнинната област по поречието с притоците на реките [[Южна Морава]], долното течение на [[Западна Морава]] след слива на [[Ибър (река)|Ибър]] при [[Кралево]] и [[Велика Морава]].
 
Съставна част на Поморавието е и [[Понишавие]]то ([[област]]та по течението на [[Нишава]]), най-големия десен [[приток]] на Южна Морава, част от който регион е в границите на [[България]]. Поморавието включва и малка част от т.нар. [[Биначко Поморавие|Биначкото Поморавие]] ''(Бинче Морава е другото название на [[Южна Морава]])'', която малка част след отделянето на [[Косово]] остава в [[граница|граници]]те на новата [[държава]].
[[Файл:From museum in Loznica 10.JPG|мини|250п|Знамето на въстаниците на Караджорде в музея в [[Лозница]] - – вляво [[сръбски кръст]], вдясно [[герб на Трибалия]], т.е. на Поморавието.]]
[[File:Bulgaria 1915-1918.jpg|thumb|250п|България - – административно деление с новоосвободените земи по време на Първата световна война]]
[[Картинка:bg_IIWW_MAP.jpg|мини|250п|България - – административно деление през Втората световна война]]
 
== Етническа етимология ==
Името на областта идва от името на едноименната река [[Морава]]. Особеното е, че изключително често се допуска една грешка при наименованието на двата основни притока на река [[Велика Морава]] - – [[Южна Морава]] и [[Западна Морава]]. Първият е наричан и Българска, а втория по аналогия - – Сръбска. Това не е коректно и вярно исторически. Името ''Българска Морава'' носи цялата река която протича в посока юг - – север, а с името [[Сръбска Морава]] се нарича реката позната днес като ''Голийска Моравица'' <ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. |year= 1915, 1917 |publisher= документ № 104 - – на картата на [[Димитрие Давидович]] река Голийска Моравица е отбелязана като Сръбска Морава - – История на сръбския народ, издавана през 1821; 1846 и 1848 г.}}</ref>, която също така протича в посока юг - – север и заедно с [[Детиня]] образува Западна Морава (протичайки през изцяло сръбски етнически територии). Между двете народностни Морави се намира областта на [[Поибрие]]то, известно днес още и като ''долината на люляците'', а исторически като областта [[Дендра]].
 
== Граници ==
Областта обхваща територията по [[водосборен басейн|водосборния басейн]] на река Морава, т.е. Южна и Велика Морава, вкл. притоците им, без Западна Морава до слива и&#768; с [[Ибър]] с нейните притоци. В историко-географски план Поморавието е долината по основната посока юг-север на протичане на реката, т.е. без Западна Морава, преди влизането и&#768; в равнинната област преди [[Крушевачка котловина|Крушевачката котловина]] при Кралево. Терминът се използва предимно в българските културно-исторически среди, {{източник|докато в Сърбия областта най-често е наричана ''Източна Сърбия''|2016|02|25}}, в която се включва и [[Тимошко]]. Основните градове в областта са [[Ниш]], [[Лесковац]], [[Пирот]], [[Враня (град)|Враня]] и [[Крушевац]].
{{източник|
В едно по-разширено в историческо-етнически план разбиране ''Българското Поморавие'' включва областта до [[вододел]]а между Ибър и [[Сръбска Морава]], както и тази на западния бряг на Велика Морава до вододела и&#768; с [[Колубара]], включително цялата територия на средновековната [[Белградска област]] със самия [[Белград]], още повече, че до прогонването на [[Втора българска легия|Втората българска легия]] градът има чувствителен, дори някъде и преобладаващ, български народностен облик.|2016|02|25}}
 
== История ==
[[Картинка:RizMap20.jpg|мини|дясно|250п|[[Етнография|Етнографска]] карта на [[Българска Морава]] по [[Йохан Георг фон Хан|фон Хан]] от [[1861]] г.]]
Поморавието е една от петте основни историко-географски области, в която редом с [[Мизия]], [[Тракия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Добруджа]], се е формирала българската [[народност]] през [[средновековие]]то. Почти през целия период на съществуване на [[Първа българска държава|Първата]] и [[Втора българска държава|Втората българска държава]], Поморавието или по-значителна част от областта е в границите на българската държава. Поморавието е основата на т.нар. [[западни български земи]], които не включват Тимошко, но които имат огромно значение и стойност в българската история. След поставянето на българските земи под византийска власт, точно оттук и тук се провеждат освободителните кампании, най-голямата заслуга за които има т.нар. [[зетски клон на Комитопулите]].
Западно от Поморавието се намират две области със самостойно развитие и значение към българската история - [[Рашка]] и [[Зета]]. Още [[Константин Порфирогенет]] отбелязва, че [[Рас]] е български град, а малкото [[кралство Зета]] дало името си на областта по едноименната река, до окончателното и&#768; поставяне под османска власт, е тясно свъзано не със сръбската, а с българската история. В този смисъл следва да се прави разграничение между сръбската [[Дукля]] като част от т.нар. [[средновековни сръбски земи]] и зетското владение изпърво упоменато като такова от [[Кекавмен]]. <ref>[http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Древнобългарски паметник в Черна гора]</ref> Също в този контекст е важно отграничението между [[Кралство Рашка]] и [[Средновековно кралство Сърбия]], които след т.нар. [[дежевско споразумение]] са две отделни държави, като в първата винаги държавотворен народ е българския.▼
 
▲Западно от Поморавието се намират две области със самостойно развитие и значение към българската история - – [[Рашка]] и [[Зета]]. Още [[Константин Порфирогенет]] отбелязва, че [[Рас]] е български град, а малкото [[кралство Зета]] дало името си на областта по едноименната река, до окончателното и&#768; поставяне под османска власт, е тясно свъзано не със сръбската, а с българската история. В този смисъл следва да се прави разграничение между сръбската [[Дукля]] като част от т.нар. [[средновековни сръбски земи]] и зетското владение изпърво упоменато като такова от [[Кекавмен]]. <ref>[http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Древнобългарски паметник в Черна гора]</ref> Също в този контекст е важно отграничението между [[Кралство Рашка]] и [[Средновековно кралство Сърбия]], които след т.нар. [[дежевско споразумение]] са две отделни държави, като в първата винаги държавотворен народ е българския.
Важна подробност е тази, че последният български цар [[Константин II Асен]] пребивава и умира в Белград на територията на [[Моравско княжество|Моравското княжество]], прераснало след [[битка при Анкара|Ангорската битка]] в [[Моравско деспотство]], където [[Константин Костенечки]] прави последната средновековна ортографска реформа посредством създадената [[Ресавска книжовна школа]]. ▼
 
▲Важна подробност е тази, че последният български цар [[Константин II Асен]] пребивава и умира в Белград на територията на [[Моравско княжество|Моравското княжество]], прераснало след [[битка при Анкара|Ангорската битка]] в [[Моравско деспотство]], където [[Константин Костенечки]] прави последната средновековна ортографска реформа посредством създадената [[Ресавска книжовна школа]].
 
=== В Османската империя, граници и народностно разграничаване ===
Със завладяването на [[Балкани]]те от [[османци]]те самостойните държавни традиции на българи и сърби прекъсват, а националното възраждане на двата народа започва доста по-късно и по различно време.
 
Основна причина често да се бъркат и смесват етнически българо-сръбски граници и области е съществувалата [[Печка патриаршия]]. Целта на тази патриаршия винаги е била една и съща - – [[християнизация]] на сръбските земи с изкореняване на [[богомилство]]то, което трайно се настанило като конфесия в [[Босна]]. Основа за тази християнска мисия и цел били т.нар. [[западни български земи]], които били отдавна и трайно християнизирани и приобщени към и в т.нар. ''византийски свят''. Не по този начин стоели верските и държавотворни процеси по отношение на сърбите. Началото било поставено от [[Стефан Неманя]], който на всеобщ църковно-народен събор на [[новопазарско поле|новопазарското поле]] пред [[Петрова църква]] пръв анатемосал богомилската ерес през 1186 г.
 
По причина, че териториалната и верска експанзия, след неуспешния опит на Стефан Неманя да отвоюва част от западните български земи от Византия (завършил с поражение в долината на Южна Морава от император [[Мануил I Комнин]]) се насочила на запад към сръбските земи, често се приема предимно сръбския характер на кралството, макар че той в действителност е смесен и това е една от причините да няма достигнали до наше време данни за народностната граница в областта между двата народа от това време.
 
[[Австро-турска война (1716-1718)|Австро-османската война (1716- – 1718)]], завършила с т.нар. Пожаревски договор, за първи път от присъединяването на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]] към Османската империя, предоставя отвъддунавски земи под християнска власт - – започва т.нар. [[Австрийско управление на Смедеревския санджак]]. Австрийците с цел привличане на лоялно гранично население в областта правят кампания и в [[Шумадия]] се заселват много [[ужичани]] и [[херцеговинци]], както и сърби от [[Пещер]] и [[Бърда]]та, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. [[Кочина крайна]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
 
=== В периода 1804- – 1868 г. ===
Всички автентични етнически и народностни данни от периода до прословутото "„[[Начертание]]"“ говорят ясно, издавайки българския характер на населението на Източна Сърбия. След започналия процес на [[сърбизация]], издигнат в ранг на държавна политика, а постфактум и в култ, съществуващото като [[васал]]но на [[Високата порта]] - – [[Княжество Сърбия]] постепенно асимилира българското си население, започвайки и да отрича неговия истински народностен характер. Този процес е най-вече улеснен от провежданата и завършена по първоначалния си замисъл и план т.нар. [[вукова реформа]]. По този повод за знаменателната за българо-сръбските отношения 1868 г., [[Христо Ботев]] пише във вестник "Знаме"„Знаме“: {{цитат|... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие.|}}[http://www.litclub.com/library/bg/botev/publ/surbia.htm]
 
=== В периода 1868- – 1915 г. ===
[[Image:Balan UZM.jpg|мини|дясно|250п|Югозападно Моравско]]
След края на т.нар. Вукова реформа, вътрешната и външната политика на княжество и кралство Сърбия се изразява в отричане на българския характер на населението не само в Източна Сърбия, но и в т.нар. [[Стара Сърбия]]. <ref>Сведения о Современной Сербии. Сборник Государственные знании, т-4, стр.96- – 97, 1877 г.</ref>
 
Първото предизвикателство след неуспеха на последните опити за българо-сръбско разбирателство, инициирани от [[Добродетелна дружина|Добродетелната дружина]] и завършили с убийството на княз [[Михаил Обренович]], е учредяването на [[Българска екзархия]]. Сръбското правителство реагира изключително остро и негативно, понеже на практика, екзархията [[de jure]] отрязва всякакви аспирации по пътя на "Начертанието"„Начертанието“. Погрома по време на т.нар. [[сръбско-турска война (1876)]] отрезвява сръбските аспирации, но само временно, понеже твърде скоро на Берлинския конгрес се отваря сгоден случай Сърбия да се разшири значително само и изключително с български земи. Възможността не е пропусната, а сръбският княз е пръв претендент за български княз, но тези му амбиции са посечени от [[великите сили]] - – архитекти на новото статукво на Балканите. [[Милан Обренович]] не се отказва и възползвайки се от подарената независимост в Берлин, през 1882 г. се коронясва за крал на Сърбия в [[Жича]]. Още през следващата [[1883]] г. много поморавски и тимошки българи вдигат [[Зайчарска буна|Тимошкото въстание]] срещу крал [[Милан Обренович|Милан]]. По време на [[Съединение]]то, сръбската управляваща клика около прясно прогласилия се крал, използва сгодния случай поне ако не да осуети този общобългарски акт, то да иска подобаваща компенсация, примерно със Софийско и/или Видинско. Сръбската катастрофа в [[сръбско-българската война]] отново отрезвява великосръбските амбиции, но затова пък насочва трайно до края на века сръбските аспирации на юг към т.нар. Стара Сърбия и Македония (виж [[Сръбска пропаганда в Македония]]).
 
След сръбско-българската война, отношенията между България и Сърбия се изключително хладни. България не може да получи компенсации за победата си, понеже Австро-Унгария като сръбска покровителка я заплашва с война. До т.нар. [[майски преврат]], отношенията между двете съседни страни не търпят промяна, като от това време излизат само две специализирани изследвания на населението и по-специално на езика на моравското население озаглавени "„''Западни български говори''"“ и "„''Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров''"“.
 
След осъществения [[държавен преврат]] в Сърбия, династията [[Обреновичи]] престава да съществува като управленска такава. При така стеклите се обстоятелства, отношенията между Сърбия и България се затоплят и постепенно започват да се подобряват, като даже двете страни влизат съюзнически в т.нар. [[свинска война]]. След [[Балканските войни]], отношенията между страните стават сложни, най-вече заради новите български територии влезли в състава на Сърбия.
 
==== Етнографски изследвания на Моравско в началото на XX век ====
Първото специализирано изследване на езика на т.нар. моравци излиза през 1903 г. на [[шведи|швед]]ския [[учен]] [[Олаф Брох]] ''([[немски|нем]]. Olaf Broch)'', озаглавено на немски ''"Die„Die Dialekte des Süblichsten Serbiens"Serbiens“'', което е издание на ''Балканската комисия към Виенската академия на науките''. Това изследване е последвано от изключително същественото лингвистично проучване на [[Александър Белич]] - – ''"Дијалекти„Дијалекти источне и јужне Србије"Србије“'', Београд, 1905, издание на [[САНУ]] в [[Сръбски диалектолошки сборник|Српски дијалектолошки зборник]], последвано от студия на [[Стефан Младенов]] и "Бележки„Бележки по южнославянската филология и история"история“ на [[Кръстьо Мисирков]].
 
От тези изследвания става ясно за: {{цитат|... една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, ос­танала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни. Това е линията, която захваща от десния бряг на река Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море.|}} <ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii1.html#2 ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.]</ref>
Ред 65:
 
=== Поморавието по време на Втората световна война ===
В [[1941]] г. [[българска войска|български войски]] и [[администрация]] заемат отново и първоначално най-източните части на областта - – [[Пиротски окръг|Пиротско]] и [[Вранско (област)|Вранско]], които са директно включени в състава на Царство България. По време на това второ българско управение тук не стават никакви по-значими смутове, различни от обстановката в старите предели на Царството. Образувани са новите български общини [[Пирот]], [[Цариброд]], [[Бабушница]], [[Босилеград]], [[Сурдулица]], [[Враня]] и [[Буяновац|Бояново]], а към общините [[Кула (България)|Кула]], [[Видин]] и [[Белоградчик]] са придадени землищата на няколко владени дотогава от [[Сърбия]] български села.
 
По силата на сключеното на [[Коледа]]та през същата година [[тайно българо-германско споразумение]], [[Българската армия]] формира [[Първи окупационен корпус]] с щаб в [[Нишка баня]].
 
На 5 септември [[1944]] г. във връзка с обявената от СССР на Царство България война, положението в Поморавието става изключително сложно, особено предвид изпълнението на т. 2 от [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Новата отечественофронтовска власт в България, начело с [[Кимон Георгиев]] обявява война на Третия Райх и през октомври 1944 г. започва бойни действия "за„за освобождението на Югославия"Югославия“, предавайки цялата област отново на възстановена Югославия след края на Втората световна война, което е и юридически скрепено с т.нар. [[Парижки мирен договор (1947)]]. Отново и повторно цялото Поморавие със Западните покрайнини (с изключение на една съвсем незначителна част от [[Понишавие]]то) влизат в състава на [[Социалистическа република Сърбия]].
 
== Език ==
=== Езикова диглосия ===
Диалектите, говорени на територията на цялото Поморавие, са [[западни български говори]], които притежават с незначителни особености всички останали характеристики както на [[български език]], но при продължителна и вековна сърбизация на населението. В Поморавието се пише на [[сръбска кирилица]]. За по-голяма част от областта е характерен т.нар. [[моравски говор]].
Ред 77:
==== Особености ====
{{основна|Косовско-моравски говор}}
Моравския говор е наричан от [[Вук Караджич]] „ресавско наречие“. Наименованието произлиза от названието на река [[Ресава]], най-големия десен приток на [[Велика Морава]]. [[Кръсте Мисирков]] намира, че големият реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език с неувереност причислява ресавското наречие към сръбския език. Според сръбската научна терминология от началото на [[19 век]], не само езикът на македонците не се причислява към сръбския, а и езикът на населението от така наречената [[Стара Сърбия]], понятие включващо по-голямата част от Поморавието. Преди [[1878]] г., сръбските изследователи [[Милан Миличевич]] и [[Владимир Карич]], определят че, ресавското наречие заема по-големия дял от тогавашното [[Княжество Сърбия]] (и близо 2/3 от територията на [[Кралство Сърбия]] след 1878 г.).
 
{{факт|Основните различия на моравския говор от сръбския книжовен език са:
*наречието не различава дълги и кратки гласни звукове;
*подвижно (старо) ударение;
*старобългарското тъмно ''ъ'' е заменено от ''е'',''еа'',''я'', за разлика от сръбския където е ''йе'' и ''и'';
*загубени форми на спрежение и склонение (в сръбския съществуват), вследствие на което са се появили нови синтактични явления.|2016|2|25}}
 
{{факт|Въз основа на тези лингвистични особености, и редица други предимно историко-филологически аргументи, [[Кръсте Мисирков]] причислява моравските говори към крайните западнобългарски говори, т.е. определя ги за крайно западнобългарски.|2016|2|25}}
 
{{факт|[[Беньо Цонев]] и [[Стефан Младенов]] след [[Научната експедиция в Македония и Поморавието]] ([[1916]]), вече категорично застъпват тезата, че моравския говор е част от българската езикова територия. На същата позиция е и [[Стоян Романски]]. Особено полезна е информацията която дава [[Гаврил Занетов]], който в 1917 г. обикаля цялата долина на река Велика Морава и описва почти всички селища по произход на населението.|2016|2|25}} Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>
 
== Етнография ==
=== Византийско-романски културен пояс ===
Важно е отбелязването на [[Милан Миличевич]], че: {{цитат|Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.|}} Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 148- – 160 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
 
Изключителна етнографска отлика на Поморавието от останалата Сърбия е хоризонталното клатене на глава за утвърдителен знак и обратното, понеже навсякъде другаде с изключение на Тимошко е обратното - – утвърдителния знак е вертикалното поклащане с глава. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 152 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
 
В този смисъл, долината на Сръбска Морава, макар и предразполагаща към селища от сгрупиран тип се отличава от Поморавието. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 155- – 159 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
 
== Етноложки обобщения ==
[[Картинка:S. Srbija.pdf|мини|дясно|450п|Сръбска гледна точка за населението в Поморавската област на [[Кралство Сърбия]] (Северна Сърбия)<br />
{{legend||1. розово и светло червено - – [[Динарски планини|динарски]] тип и стари жители}}
{{legend||2. светло зелено - – преселници от [[Косово]], [[Метохия|Метохия]] и [[Призрен]]ско}}
{{legend||3. светло жълто - – преселници от поречието на [[Българска Морава]] и [[Вардар|Повардарието]]}}
{{legend||4. синьо - – [[Тимок|томошко]]-[[Браничево|браничевско]] население}}
{{legend||5. тъмно червено - – [[Шопи|шопско]] или [[торлаци|торлашко]] население}}
{{legend||6. черни точки - – сръбски преселници оттатък [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]] - – от [[Войводина]] основно}}
{{legend||7. сиво - – [[власи]] - – виж и [[власи в Сърбия]]}}
]]
''1. Населението в Поморавието се състои главно от преселници от южните и източните български земи в периода от началото на 18 век и насетне.''
Line 118 ⟶ 110:
<references/>
 
== Вижте също ==
* [[Тимошко]]
* [[Същински сръбски земи]]
 
== Литература ==
* [[Тихомир Павлов]]. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта)“. София, Издание на Комитет на Западните покрайни, 1931 година.
* [[Тихомир Павлов]]. „От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение "Типът„Типът и езика на моравския българин в новата сръбска литература"“литература““. София, печатница "Балкан"„Балкан“, 155 стр., 1918 година.
* [[Тихомир Павлов]]. „Подвизите на хайдут Велко и съдбата на българщината в Моравско“. 28 стр., 1931 година.
* [[Стилиян Чилингиров]]. „Поморавия по сръбски свидетелства“. Исторически издирвания с една карта. Второ допълнено издание. Скопие, Печатница, цинкография и книговезница "Българско„Българско дело"дело“, 286 стр., 1942 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/St_Chilingirov_Pomoravija_po_SR-sv.pdf]].
* [[Анастас Иширков]]. „[[Западните краища на българската земя]]. Бележки и материали“. 1915 година, преиздадена, София, издателство "Сибия"„Сибия“, библиотека "Вечните„Вечните книги на България"България“, 94 стр., 1996 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Ishirkov_Zap_Kr_BG_zemja.pdf]].
* [[Анастас Иширков]]. „Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско“. писана за нашите делегати на бъдещата мирна конференция, 21 стр., 1917 година.
* [[Анастас Иширков]]. „Град Враня и Вранско“. 26 стр., 1918 година.
Line 141 ⟶ 133:
* [[Александър Теодоров-Балан]]. „Българи в югозападно Моравско по фон Хан в 1858 година“. 64 стр., 1917 година [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Balan_Han_Zah_Jugozapadno_Moravsko.pdf]], [[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Moravsko_Han_Zah.jpg]].
* [[Цено Лазаров]]. „Културно-политическа съдба на Македония и Моравско“. Скопие, 38 стр., 1942 година.
* [[Ганчо Ценов]]. "Русия„Русия и Завоевателните стремежи на сърбите"сърбите“. Историко-политическо издирване, 133 стр. София. 1915 г.,фототипно издание - – 2004 г.
* Научната експедиция в Македония и Поморавието - – 1916 г. София - – 1993 г.[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_EUSPEDICIJA_1916.pdf]]
* [[Жером-Адолф Бланки]]. „Пътуване из България през 1841 година“. издателство "Колибри"„Колибри“, ISBN 978-954-529-367-2, 2005 година.
* [[Игор Дамянов]]. „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“. Военно издателство. София. 1992.[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/I_Damjanov_Nichko_vastanie_1841.pdf]]
* [[Игор Дамянов]]. „Нишкото възстание през 1841 година и европейската дипломация“. издателство "Труд"„Труд“, 2005 година.
* [[Стоян Райчевски]]. „Нишавските българи“. ИК „Балкани“, София, ISBN 954-8353-79-2, 2007.
* [[БАН]]. „История на България“ том 7 стр.421- – 424. Издателство на БАН, София, 1991.
* [[Д-р Живко Войников]]. Българският Северозапад, Моравско, Косово и Тимошко. КНИГА. НОВО (19.01.2010)[[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BALGARSKI_SEVEROZAPAD_MORAVSKO_KOSOVO_TIMOCHKO.doc]].
 
{{Историко-географски области в Сърбия}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Поморавие“.