Уикипедия

Западна Сърбия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
махам твърдения без източник; факт
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:S. Srbija.pdf|мини|дясно|470п|{{факт|Произход на населението в [[Кралство Сърбия]] (респективно днес и в Западна Сърбия и Източна Сърбия, като основни части на [[ЦентралнаСеверна Сърбия]])|2016|2|19}}<br />
{{legend||1. розово и светло червено - – [[Динарски планини|динарски]] тип и старо население}}
{{legend||2. светло зелено - – преселници от [[Косово]], [[Метохия|Метохия]] и [[Призрен]]ско}}
{{legend||3. светло жълто - – преселници от поречието на [[Българска Морава]] и [[Вардар|Повардарието]]}}
{{legend||4. синьо - – [[Тимок|томошко]]-[[Браничево|браничевско]] население}}
{{legend||5. тъмно червено - – [[Шопи|шопско]] или [[торлаци|торлашко]] население}}
{{legend||6. черни точки - – сръбски преселници оттатък [[Сава (река)|Сава]] и [[Дунав]] - – от [[Войводина]] основно}}
{{legend||7. сиво - – [[власи]] - – виж и [[власи в Сърбия]]}}
]]
 
'''Западна Сърбия''' включва т.нар. [[ужички край]] и областта [[Мачва]] с [[Шумадия]] (до планината [[Рудник (планина)|Рудник]], понеже често към областта се включват и земите по поречията на левите притоци на [[Велика Морава]] и в частност региона на горна [[Ясеница (регион)|Ясеница]]). <ref>{{cite book |last= Савов |first= Ганчо |authorlink= Ганчо Савов |title= Южнославянските страни. Земя, народи, историческо и духовно развитие, стр. 93- – 103 |year= 2004 |publisher= УИ "Св„Св. св. Кирил и Методий"Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X}}</ref>
 
Западна Сърбия е същинската част от Сърбия, за разлика от другата [[Стара Сърбия]], чийто жители са известни като [[сърбиянци]]. <ref>{{cite book |last= Савов |first= Ганчо |authorlink= Ганчо Савов |title= Южнославянските страни. Земя, народи, историческо и духовно развитие, стр. 95 |year= 2004 |publisher= УИ "Св„Св. св. Кирил и Методий"Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X}}</ref>
[[Тихомир Павлов]] прави извода, че много чисто българско население е погълнато в самата Шумадия (отсам т.нар. [[моравска укрепителна система]]) преди век, т.е. от издаването на [[Хатишериф (1830)]] за автономия на [[княжество Сърбия]]. <ref>{{cite book |last= Павлов |first= Тихомир |authorlink= Тихомир Павлов |title= Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта), стр. 79 |year= 1931 |publisher= Издение на Комитета на Западните покрайнини. София }}</ref> ▼
 
▲[[Тихомир Павлов]] прави извода, че много чисто българско население е погълнато в самата Шумадия (отсам т.нар. [[моравска укрепителна система]]) преди век, т.е. от издаването на [[Хатишериф (1830)]] за автономия на [[княжество Сърбия]]. <ref>{{cite book |last= Павлов |first= Тихомир |authorlink= Тихомир Павлов |title= Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта), стр. 79 |year= 1931 |publisher= Издение на Комитета на Западните покрайнини. София }}</ref>
Населението на Западна Сърбия е от т.нар. ''динарски тип'' според [[Йован Цвиич]] - [[ужичани]] и [[херцеговинци]], част от които от създаването на т.нар. [[военна граница]] масово се преселват от [[Херцеговина]], [[Бърда]]та и [[Пещер]] към [[Войводина]] - през Мачва и Шумадия. <ref>{{cite book |last= Савов |first= Ганчо |authorlink= Ганчо Савов |title= Южнославянските страни. Земя, народи, историческо и духовно развитие, стр. 108-112 |year= 2004 |publisher= УИ "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново, ISBN 954-524-402-X}}</ref>▼
 
▲Населението на Западна Сърбия е от т.нар. ''динарски тип'' според [[Йован Цвиич]] - – [[ужичани]] и [[херцеговинци]], част от които от създаването на т.нар. [[военна граница]] масово се преселват от [[Херцеговина]], [[Бърда]]та и [[Пещер]] към [[Войводина]] - – през Мачва и Шумадия. <ref>{{cite book |last= Савов |first= Ганчо |authorlink= Ганчо Савов |title= Южнославянските страни. Земя, народи, историческо и духовно развитие, стр. 108- – 112 |year= 2004 |publisher= УИ "Св„Св. св. Кирил и Методий"Методий“, Велико Търново, ISBN 954-524-402-X}}</ref>
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Западна_Сърбия“.