Уилям Джоунс: Разлика между версии

2303 байта изтрити ,  преди 6 години
махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник; факт)
(махам твърдения без източник)
| повлиял = }}
}}
'''Уилям Джоунс''' ({{lang-en|William Jones}}, 28 септември 1746 - – 27 април 1794) е английски филолог, ориенталист (предимно по индийски изследвания) и преводач, основател на Азиатското бенгалско общество. Джоунс по традиция се счита за основател на [[Сравнителна лингвистика|сравнителната]] и [[Историческа лингвистика|историческата лингвистика]].
 
== Биография ==
Роден в Уестминстър в семейството на Уилям Джоунс - – баща и виден математик. Още в детството си той открива необичайния си талант към изучаване на езици и още от малък овладява гръцки, латински, персийски и арабски, както и основите на китайския език. До края на живота си той овладява свободно тринадесет езика, а сравнително добре - – до двадесет.
 
Бащата на малкия Уилям умира когато е на три години. Той завършва едно от най-престижните училища в Англия (Хероу), а по-късно - – [[колеж]]а към [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1764 г. През 1763 г. Джоунс пише на латински [[поема]]та "Каиса"„Каиса“, която разказва за изобретяването на [[шах]]а (от богинята [[Каиса]], която се счита за покровителка на тази царска игра).
 
Въпреки факта, че получава стипендия, Джоунс е като цяло беден и печели преподавайки уроци. Негов ученик е бил в продължение на седем години граф Спенсър, прародител на принцеса Даяна. След дипломирането си работи шест години като преподава и превежда от и на различни езици, като по това време бързо добива популярност като филолог и ориенталист. По искане на датския крал Кристиан VII, той превежда от персийски на френски, "Историята„Историята на Надир-Шах"Шах“, която се явява първата от многото публикувани негови преводи за историята и литературата на [[Ориент]]а. Преди заминаването си за Индия, Джоунс става член на Кралското общество.
 
През 1771 г. френският учен [[Абрахам Анкетил-Дюперон]] публикува първия превод на [[Авеста]]та. След излизането му Джоунс пише на френски [[памфлет]], в който твърди, че такъв голям мъдрец, като [[Заратустра]], не може да проповядва "глупости„глупости и безсмислици"безсмислици“, които се съдържат в този превод. По-късно е вече склонен да разглежда езика на Авестата като диалект на [[санскрит]]. <ref> Авеста в русских переводах. СПб, 1997. С.33, статья И. С. Брагинского </ref>
 
През 1774 г. Джоунс публикува книгата «Poeseos Asiaticae Commentariorum libri sex», която съдържа описание на арабско, персийско и тюркско [[метрично стихословие]] и [[поезия]], в която прави сравнение между арабския и древния стихотворен размер. <ref> ''Фролов Д. В.'' Классический арабский стих. М., 1991. С.5 </ref>
 
През 1770 г. Джоунс започва да учи [[право]] и само за три години се дипломира по специалността. Става окръжен съдия в Уелс, след което живее в Париж, където работейки с [[Бенджамин Франклин]] безуспешно се опитва да разреши проблемите породени от [[Американска революция|Американската революция]]. През 1783 г. получава назначние в [[Калкута]], [[Бенгалия]] във Върховния съд на тази страна.
 
Джоунс е очарован от културата на Индия, която до този момент е почти непозната за европейската наука. Той основава Бенгалското азиатско общество, сдружение за насърчаване изучаването на всички аспекти от индийския живот. През следващите десет години, Джоунс е много плодотворен създавайки огромен брой работи по история, музика, литература, ботаника и география, като и превежда на английски много важни индийски исторически документи и паметници на индийската история.
 
Джоунс умира през 1794 г. от чернодробно заболяване.
 
== Принос към индологията ==
Приносът на Джоунс за разкриването на Индия от Европа се оценява една в началото на XIX век. Преди него едниствено [[йезуити]]те като мисионери успяват да запознаят отчасти европейците с индийската култура. Също така, Джоунс като върховен съдия на Бенгалия има принос и в областта на [[сравнително право|сравнителното право]], съставяйки набор от местните мюсюлмански закони. Периодиката която издава по индология, озаглавена "Азиатски„Азиатски изследвания"изследвания“ бележи истински бум, като книжките и&#768; в Европа се продават на черната борса в цели три пиратски издания. <ref>Master, Alfred (1946) ''The Influence of Sir William Jones upon Sanskrit Studies'' // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London</ref>
 
{{факт|През март 1785 г. той прави презентация на набор от индийските закони «Манудхармашастра» в ръкопис. В годината на смъртта му - 1794 г., излизат в превод на английски и "[[Законите на Ману]]", 2-ро издание - 1796 г.|2016|2|28}}
 
{{факт|Цялата изследователска и просветителска дейност на Джоунс е насочена към убеждаване на европейското просветено общество срещу наложеното му от колониализма съждение за Индия като за една бедна, изостанала и варварска страна, която също така била тъмна и неразбирана от "просветителите". Прави всичко възможно да изкорени този трайно наложил се в съзнанието на европейците предразсъдък. По този път, достига до извода, че и индийците, подобно на европейските народи, принадлежат към [[Библия|библейските]] потомци на [[Яфет]], и те имат свое самостоятелно място в световната история.|2016|2|28}}
 
== Джоунс и сравнително-историческата лингвистика ==
{{факт|Джоунс се счита за основоположник на сравнително-историческата лингвистика, и за пионер посочил наличието на индо-европейското езиково семейство. В допълнение към общия произход с латински и гръцки, Джоунс съзрява сходство на санскрита с [[готски език|готския]], както и с [[келтски език|келтския език]], което намира и отражение в неговата книга излязла през 1786 г. «Санскритски език» ''(The Sanscrit language)''.|2016|2|28}}
 
== Източници ==
 
== Литература ==
* Cannon, Garland H. (1964). ''Oriental Jones: A biography of Sir William Jones, 1746—17941746 – 1794.'' Bombay: Asia Pub. House Indian Council for Cultural Relations. {{икона|en}}
* Cannon, Garland H. (1979). ''Sir William Jones: A bibliography of primary and secondary sources.'' Amsterdam: Benjamins. ISBN 90-272-0998-7. {{икона|en}}
* Cannon, Garland H. (2006). ''The Life and Mind of Oriental Jones: Sir William Jones, the Father of Modern Linguistics.'' Cambridge University Press. ISBN 0-521-02526-5. {{икона|en}}
* Jones, William, Sir. (1970). ''The letters of Sir William Jones.'' Cannon, Garland H. (Ed.). Oxford: Clarendon Press. ISBN 0-19-812404-X. {{икона|en}}
* Mukherjee, S. N. (1968). ''Sir William Jones: A study in eighteenth-century British attitudes to India''. London, Cambridge University Press. ISBN 0-521-05777-9. {{икона|en}}
* Poser, William J. and Lyle Campbell (1992). ''[http://www.billposer.org/Papers/iephm.pdf Indo-european practice and historical methodology],'' Proceedings of the Eighteenth Annual Meeting of the Berkeley Linguistics Society, pp. 214—236214 – 236. {{икона|en}}
* The ''1911 Encyclopedia Britannica, 11th ed.'' [http://16.1911encyclopedia.org/J/JO/JONES_SIR_WILLIAM.htm Sir William Jones] {{икона|en}}
 
* [http://www.aaanet.org/sections/gad/history/020cannon.pdf Кореспонденция между лорд Монбодо и Уилям Джоунс] {{икона|en}}
 
{{СОРТКАТ:Джоунс, Уилям}}
[[Категория:Английски учени]]
[[Категория:Британски езиковеди]]