Мисъл (списание): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Списание инфо → Шаблон:Списание |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
== История ==
Около списание „Мисъл“, дълго след като то се е утвърдило, възниква така нареченият ''кръг „Мисъл“''. Кръгът „Мисъл“, наречен по името на списанието, включва 4 творци - [[Кръстьо Кръстев|д-р Кръстев]], [[П. П. Славейков]], [[П. Ю. Тодоров]] и [[П. К. Яворов]]. Внася новите насоки на индивидуализма и естетизма в българската литература. Тематиката на творбите е философска и психологическа, на преден план е изведена личността. Славейков мечтае за литература, която възпява „човека в българина“ — като противовес на Вазовата традиция до този момент, която възпява българина.
През 1900 година с помощта на д-р Кр. Кръстев Яворов се установява в София. Но още на следващата година напуска службата си на телеграфист и става редактор на „Дело” – вестник на македоно-одринското освободително движение. През 1903 година проф. И.Д.Шишманов, тогава министър на народната просвета, го назначава за учител и го командирова на работа в Народната библиотека. По-късно е командирован в Нанси, Франция (1906-1907).
Началото на новия век е белязано с появата на едно ново, голямо дарование в българската литература. Поетът носи в началото на своето развитие голям социален заряд и запаси от жизнени впечатления. Ала той попада в кръг, който цени неговото дарование, но не и насоката на това дарование. П.Славейков по-късно нарича неговите социални песни презрително „спукана цигулка”. Постепенно П.К.Яворов потъва в този литературен кръг, започва да губи своята самобитност, ъглите на творческата си натура. Той вероятно научава много нови неща за чуждите литератури, но постепенно изгубва своята почва, първоначалната основа на своето вдъхновение. Затова и така ярко, невъзвратимо се очертават двата периода на творческото му развитие, които сами по-себе си са ценни, но които говорят за известен отход от прогресивните идеи на века.
Литературният кръг „Мисъл” изиграва голяма роля в нашата национална култура, макар че от него за пръв път идват тенденции на индивидуализъм и естетизъм в българската литература. Дотогава тази литература живееше с патоса на Вазов, с ония народодемократически идеали, които идваха от нашето възраждане. Сега се появява една „четворка”, която иска да внесе нови интонации в българското изкуство. Безспорно най-големият органичен талант сред тая група на литератори е авторът на „Градушка”, „На нивата”, „Заточеници”, „Калиопа”. Мара Белчева, духовната спътничка и житейска другарка на големия български поет и естет Пенчо Славейков, с явно умиление си спомня за тия години и за Яворов:
„ Той беше не само около мене, около нас – чуждата четворка на Кръстев, Славейков и Тодоров, - при тия вечно млади светци. Виждах го в началото мълчалив, дори намусен или свенлив сякаш, млад момък, с огненочерни очи. По-късно видях и преживях стихията му... Това беше една крайно жестока участ за него и за нас, българите... Яворов заслужаваше съвсем друга съдба. Може би сам животът е желал от него това – да бъде млад и велик покойник – тая неразделна част от знаменитата четворка...”
[[File:Slaveykov Yavorov Todorov Krstev.jpg|250px|thumb|ляво|Литературният кръг „Мисъл“]]
| |||