Райнер Мария Рилке: Разлика между версии

| снимка = RMRilke.jpg

| описание =

| място на раждане = [[Прага]], [[Австро-Унгария]]

| място на смърт = [[Монтрьо]], [[Швейцария]]

| работил = [[поет]]

'''Райнер Мария Рилке''' ({{lang-de|Rainer Maria Rilke}}) е [[Австрия|австрийски]] [[поет]], смятан за един от най-значимите творци на [[поезия]] от края на [[XIX век|XIX]] и началото на [[XX век]].

 

[[Картинка:Rainer Maria Rilke, 1900.jpg|thumb|165px|left|Фотография на Рилке от [[1900]] г.]]

Рилке е роден в [[Прага]], но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата [[Австро-Унгария|Австро-Унгарска империя]]. Израства в семейството на чиновник от железопътното ведомство. По желание на честолюбивата си майка години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически. След раздялата на родителите му, по настояване на бащата като противовес пет години прекарва във военно училище, където се чувства смазан физически и психически. Рилке следва в Търговската академия в [[Линц]], а после записва [[философия]], [[право]] и [[история на изкуството]] в университетите в Прага, [[Мюнхен]] и [[Берлин]]. Останалата част от живота му преминава в непрекъснати странствания из [[Италия]], [[Испания]], [[Франция]], [[Дания]], [[Швеция]] и [[Швейцария]]. Сред тях особено значение има пътуването му до [[Москва]], където многократно се среща с [[Лев Толстой]].

 

== Творби ==

В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка — така публикува книгите ''„Живот и песни“'' (1894), ''„Жертва на ларите“'' (1895), ''„Увенчан от сънища“'' (1896) и ''„Пред Рождество“'' (1897), които в 1903 г. обединява в сборника ''„Първи стихотворения“''. В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката ''„Книга на образите“'' в четири части (1902-1906). В [[Париж]] той става секретар на скулптора [[Огюст Роден]], който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си ''„Часослов“'' (1905), посветена на писателката [[Лу Андреас-Саломе]], близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника ''„Нови стихотворения“'' (1907), както и книгата ''„Реквием“'' (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа ''„Записките на Малте Лауридс Бриге“'' (1910), Рилке заминава за [[Северна Африка]], а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък „Дуино“ на [[Адриатика|Адриатическото крайбрежие]] - там започва да пише прочутите си ''„Дуински елегии“'' (1912-1922) и замисля цикъла ''„Сонети към Орфей“'' (1923), негова поетическа изповед.

 

[[Николай Лилиев]] публикува през [[1924]] г. в сп. „Златорог“ пет творби на Рилке - ''„Жертва“'', ''„Ангели“'', ''„Абисаг“'', ''„Есенен ден“'' и ''„Поетът“''. Към тях написва и кратък очерк за творчеството на австрийския поет, където казва: „Малте Лауридс Бриге представлява почти прозрачна биография на едно вътрешно ''Аз''... Книгата е биография на поет, който “разтваря същността на своето ''Аз'' в същността на нещата", на които се отдава беззаветно... Да преобразява, а не да измисля материята — е същността на поезията."

 

По случай смъртта на Рилке през 1926 г. в сп. „Хиперион“ е публикувана статия от [[Николай Дончев]].

 

Порасналият интерес към света на Рилке след [[Втората световна война]] довежда до най-крупното му представяне през [[1979]] г. с един том ''„Лирика“'' в поредицата „Световни поети“. Сборникът включва 130 творби на Рилке, подбрани от [[Венцеслав Константинов]] из книгите на поета ''„Първи стихотворения“'', ''„Ранни стихотворения“'', ''„Книга на образите“'', ''„Часослов“'', ''„Нови стихотворения“'', ''„Реквием“'', ''„Дуински елегии“'' и ''„Сонети към Орфей“''. Изданието е богато коментирано, а в предговора на [[Петър Велчев]] се казва: „Песните на Райнер Мария Рилке, този последен Орфей на европейската култура, остават едни от най-автентичните и проникновени страници в духовните търсения на нашия век.“ През 1985 г. е публикуван нов превод на ''„Записките на Малте Лауридс Бриге“''.

{{br}}

 

== Влияние ==

** „Das Buch von der Pilgerschaft“ (1901)

** „Das Buch von der Armut und vom Tode“ (1903)

* „Das Buch der Bilder“ (4 Teile, 1902-1906)

* „Neue Gedichte“ (1907)

== Външни препратки ==

* [http://darl.eu/dichter/rilke_r/rilke.htm#x Поезия от Рилке], в превод на [[Венцеслав Константинов]]

* [https://vladimirsabourin.wordpress.com/2015/05/15/райнер-мария-рилке-дуински-елегии-п-5/ „Дуински елегии. Първата елегия“], [https://vladimirsabourin.wordpress.com/2015/05/16/райнер-мария-рилке-дуински-елегии-в-7/ „Дуински елегии. Втората елегия“], [https://vladimirsabourin.wordpress.com/2015/05/30/райнер-мария-рилке-дуински-елегии-т-6/ „Дуински елегии. Третата елегия“], в превод на [[Владимир Сабоурин]]

{{уикицитат|Райнер Мария Рилке}}

{{commonscat|Rainer Maria Rilke}}

* {{икона|en}} [http://www.imdb.com/name/nm0727208/ Филми по произведения на Райнер Мария Рилке]

 

{{СОРТКАТ:Рилке, Райнер Мария}}

[[Категория:Австрийски писатели]]

[[Категория:Австрийски поети]]

[[Категория:Анализанти на Паул Федерн]]

[[Категория:Анализанти на Лу-Андреас Саломе]]