|
== Произход ==
Николай Крумов Боев е роден на 8 май 1922 г. в [[Айтос]], Бургаска област. Баща му, [[Крум Боев]] е бил книжар и издавализдава вестника „[[Нов Айтос]]“. Майка му, Златка Георгиева Боева билае учителка по френски и руски език в прогимназията и гимназията в града и основателка на Българо-съветското дружество във Варна. Единият му дядо - [[Никола Боев]] е бил опълченец, участвал в [[битката при Стара Загора]], а другият - войводата [[Дико Джелебов]] е български революционер, войвода на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], първият знаменосец на [[Илинденско-Преображенското въстание]]. В семейството са били три деца. Има- има брат Милко и сестра Димка.
== Образование ==
Основното и прогимназиалното си образование завършва в в Айтос. В отделенията е ученик в класа на учителя Никола Стаматов, известен със своята взискателност. От малък Николай проявявалпроявява голям интерес към животните. По това време прави своите първи системни наблюдения върху птиците в Айтос и събира лична сбирка от насекоми, която наброяваланаброява няколкостотин вида.
Гимназиалното си образование получавазавършва в I-ваПърва мъжка гимназия през 1941 г. в гр.във Варна. През този период интересът му към изучаването на животните се засилва. Както сам пише за себе си, със зоология се е занимавалзанимава още от ученическата скамейка. В гимназията и по-късно в [[Софийския университет]] главното му влечение остават зоологията и по-специално - птиците. Като ученик отглеждалотглежда вкъщи някои по-обикновени видове птици, земноводни, влечуги и бозайници. Едва 9-годишен той си доставя и жадно прочита книгата на Едуард Клайн<ref group="notes">Клайн, Е. 1909. Наши птици (Ornis Bulgarica). - Simptibus Antonii Bezensek, Philippopoli et Typis Joannis Kadela, Sophiae, 1-208.</ref> - най-пълното за времето си съчинение по птиците в България, съдържащо данни за всичките 314 известни дотогава в страната видове птици. Зоологът Иван Василев му е бил учител по биология в VII клас, а в VIII клас и класен наставник и това може да е оказало някакво положително въздействие върху дооформянето на интересите му.
Животинският свят и зоологията, обикнати още в детските години, поддържатзадържат интереса му и като гимназист, когато вече познавалпознава почти всичкитевсички български видове птици. По това време той редовно следи каталозите на различни книжарници и издателства и се снабдява с редица ценни зоологични издания поза птици и бозайници. Първата си статия "Прокълнати„Прокълнати птици"птици“ <ref>Боев, Н. 1942. Прокълнати птици. - Природа, 2: 21-23.</ref> написва още като ученик на 18-годишна възраст през 1941 г. Изпраща я в авторитетното списание "Природа"„Природа“ на Константин Христович (син на основателя му, [[Георги Христович]] и докато е в армията, статията му бива отпечатана (1942). Там излиза и втората му статия (1944). <ref>Боев, Н. 1944. Прелет на птиците. - Природа.</ref>. Баща му искалиска Николай да стане търговец, защото той и баща му му също са били търговци (книжари) и билe против продължаването на обучението му в гимназията. След настояване от страна на майка му, Николай заминава за [[Варна]]. Още като ученик (в VII клас) Николай започва да събира народни имена на животните за съставянето на един бъдещ "Български„Български зоологичен речник"речник“ - една необходимост и негова юношеска мечта, останала неосъществена до края на живота му, макар че издава един въпросник по темата<ref> Заимов, Й., Н. Боев 1954. Въпросник за събиране на езикови материали за животните в България. С., БАН, 1-48.</ref>
Като войник (топограф-фотограметър през 1941-1943 г. в [[Шумен]]) Николай Боев събира вкаменелости из [[Шуменско плато|Шуменското плато]] и чете редица произведения на италиански, френски, немски, руски и английски учени-естественици, както и някои съчинения на проф. [[Асен Златаров]]. Докато е в армията, за кратко време е командирован от Шумен в София. Отпуските си прекарва в Царския Естествено-исторически музей, където почти всяка събота и неделя опитвалопитва с наличните си книги да определя птици и бозайници, подредени във витрините. Там се запознава лично и с [[Цар Борис III]] - изтъкнат познавач на птиците, които, подобно на баща му, били едно от неговите хобита. Още като войник, Николай Боев билe в интензивна кореспонденция с един от водещите по онова време орнитолози в света – италианеца EdgardoЕдгардо MoltoniМолтони [[:it:Edgardo Moltoni|Edgardo Moltoni]], който му изпращализпраща всички свои научни публикации. След 1944 г. контактите на Н. Боев с E. MoltoniМолтони били вечеса невъзможни, а мечтите да продължи образованието си в Италия – разбити завинаги.<ref>Nowak, E. 2005. Wissentschaftler in turbulenten Zeiten. Stock& SteinVerlag Gmbh, Schwerin, 1-432.</ref><ref>Новак, Е. 2009. Ученые в выхре времени. Товарищество научных изданий КМК, Москва,1-473.</ref>
== Ранна научна дейност ==
През 1943 г. започва следването си по естествена история в Природоматематическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1947 г.). За началото на следването си той пише: ... Но почнаха бомбардировките и едва изкарахме първия семестър. За целия втори семестър бяхмабяхме разпуснати. През това време писах едно обширно писмо до [[Павел Патев]] (тогава директор на Зоологическата градина и единствения наш орнитолог), с което му пратих списък на нови за нашата фауна 30 вида птици според литературни данни и проучванията ми от сбирката птици в музея (като войник). През целия този свободен от занятия втори семестър аз правех наблюдения върху птиците на гр. Айтос, четях специална литература ..." В обширното си писмо-отговор, П. Патев потвърждава неговите издирвания по отношение на състава на нашите птици и му благодари за някои нови данни, които бил пропуснал. Патев му изпратил и пръстени за маркиране на птиците, с които Николай опръстенил стотина лястовици. По-късно Патев включва в монографията си "Птиците в България" (1950) данните от неговия "Списък на нови за нашата страна 30 вида птици", което е и първият сериозен научен принос на Боев в изучаването на българската орнитофауна.
С Павел Патев обаче Николай се запознава лично едва през 1945 г. като студент второкурсик. Тогава двамата със своя приятел и колега, бележитият наш зоолог, ст.н.с. Димо Божков, отиват в кабинета му и взаимно очаровани от посещението си, поставят началото на цяла серия срещи с Патев, от когото се научили да препарират и определят птиците и се запознали с много важни въпроси на орнитологията. Както отбелязва Д. Божков, Патев "... бързо оцени дарбите и способностите на Николай. Неслучайно по-късно той го привлече да му помага при подреждането на орнитологичните сбирки ..."
Н. Боев бе инициатор за издаването на "[[Червена книга на Република България]]" в два тома, нейн съавтор и един от главните й редактори. Боев мечтаеше и за издаването на "една модерна тритомна "Птиците на България" от поредицата "[[Фауна на България (монография)]]" и въпреки, че към 1967 г. бе направил доста за подготвянето му, това издание се появява след повече от две десетилетия. Макар и доста закъснял, първият том се появява през 1990 г. Автор е и на повече от 120 статии за птиците в 5-томната "[[Кратка българска енциклопедия]]" (1963-1969)<ref>Боев, Н.1961-1968. (статии за птиците). - В: Кратка българска енциклопедия, тт.1-5, С. БАН.</ref> и на статиите за животинския свят в "Енциклопедия А - Я" (1974)<ref>Боев, Н. 1974. Енциклопедия "А-Я", С., БАН. 1-976. (статии в отдел "Зоология").</ref>, издадени от БАН, част от които са илюстрирани лично от него.
Като един от най-изявените популяризатори на природонаучни знания, Николай Боев е бил член на редакционните колегии на списанията: "Лов и риболов" (от 1955 г.), "Бодра смяна", "Защита на природата" (от създаването му през 1970 г.), "Наука и техника за младежта" (от 1967 г.), "Турист", "Курорти", "Наша Родина", "Природа и знание", "[[Космос]]", на туристическия вестник "Ехо" и вестниците "Вечерни новини" и "Септемврийче". Той е консултант при Държавната кинематография - Студия за научно-популярни филми и е член и на Висшия ловен съвет при Министерствотона горите и горската промишленост. Автор е и на 10 сценария за научно-популярни филми с природозащитна и зоологична тематика. С научната си дейност и огромните му приноси в областта на популяризацията на защитата на природата Николай Боев е смятан за основоположника на съвременната природозащита в България. За него авторитетното британско орнитологично списание "The Ibis" пише: „[Боев] е бащата на съвременната орнитология и природозащита в България. … Беше привилегия да го познаваш.“. <ref>Roberts, J. L. 1986. Nikolai Kroumov Boev, 1922-1985. - The Ibis, vol. 128(3): 457.</ref> 8 май (рождената дата на Николай Боев) е включен в природозащитния „Календар“ на България.<ref> Аладжем, Св. 1998. Алманах природозащитата в дати и факти. Министерство на околната среда и водите. Американска агенция за международно развитие. София, 1-44.</ref>
== Бележки ==
<references group="notes"/>
== Източници ==
|
