Франческо Соймирович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 10:
Роден е през 1614 г. в [[Чипровци]]. Учи католическо богословие в Италия, след което се завръща в Чипровци. Активен помощник на [[Петър Богдан]] още в началото на своята църковна и обществена дейност. Франческо Соймирович оставя ръкописа „История на Сърбия”. Известно време служи като главен викарий на Българската католическа общност. Соймирович е съдия на Конгрегацията за Българските и Влашките земи. Изпълнява и редица дипломатически поръчения. Участва в мисията на отец [[Петър Парчевич]] във Влашко и Полша, където провежда разговори за съвместни действия против Османската империя. През същата година, със същата цел, съвместно с архиепископ [[Петър Богдан]] посещава последователно австрийския император Фердинанд ІІ, полския крал Сигизмунд ІІІ и влашкия войвода Матей Бесараб.
През 1651 г. е назначен за [[Призренска епархия (Римокатолическа църква)|призренски епископ]], а от 1656 г. — и за [[Охридска архиепархия (Римокатолическа църква)|охридски архиепископ]].<ref name="Catholic Hierarchy">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.catholic-hierarchy.org/bishop/bsvim.html | заглавие = Archbishop Franjo Soimirovic (Svimirovich), O.F.M. † | достъп_дата = 2015-10-25 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Catholic Hierarchy | език = | цитат = }}</ref> В 1661 година епархията е закрита и Соймирович поема първо управлението на [[Марцианополска архиепархия (Римокатолическа църква)|Марцианополската архиепархия]], а от 1663 г. на [[Никополска епархия|Никополската епископия]].<ref>{{cite book |title= Католическата църква от източен отряд в България: От времето на
След много скитания и гонения от османската власт, Франческо Соймирович умира в Чипровци през 1673 г.<ref>Архивен преглед, Том 1, Главно управление на архивите, стр. 80, 1989 г.</ref>
| |||