Съвместно командване на специалните операции: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Парашутна дружина: Премахване на повторение
м форматиране: 41x кавички, 28x тире, 16x нов ред, 2x месец, 33 интервала, запетая, тире-числа, точка, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''68-а бригада "[[Специални сили]]"''' е поделение на Военновъздушните сили до 2004г2004 г. а след това самостоятеносамостоятелно поделение наследник на бившата [[Парашутна дружина]], която се отличава в [[Страцинско-Кумановска операция|боевете при Страцин и Стражин]] през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Дружината е първото парашутно-десантно подразделение в [[България]] и предшественик на съвременните специални сили у нас.
 
Към декември 2015, г. командир на 68-а бригада "Специални„Специални сили"сили“ е [[бригаден генерал]] Явор Матеев .
 
== История ==
 
=== Парашутна дружина ===
През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на парашутна рота към въздушните на Н. В. войски. Решението заляга в плана на българската армия за 1941 г., но планираното сформиране на парашутна рота остава нереализирано. Въпреки това, българското военно ръководство е твърдо решено да създаде такова формирование . През пролетта на 1942 година, по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички поделения на българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти.
 
В края на май 1942 в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна”„Враждебна“ се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. На изпитите се явяват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени едва около 500 души, които отново са изпратени по поделенията, където служат. На одобрените за парашутисти офицери, подофицери и войници се дават указания да чакат заповед за новото си назначение. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения. Ето защо, министерството на войната решава одобрените за парашутисти 287 офицери, подофицери и войници да бъдат изпратени на обучение в Германия, в град Брауншвайг.
 
В началото на януари 1943 г. нашите военнослужещи са вече в парашутното училище в гр. Брауншвайг. Първоначалните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-52”52“ и „Хайнкел-111”111“, при които се тренира напускането на самолета и начините за приземяване. След първоначалните теоретични знания се преминава към практическото запознаване с немските десантни парашути РС-20 и начина за тяхното скатаване. Освен тези занятия се отделят и часове за физическа подготовка и самоотбрана.
 
След завършването на предварителната подготовка, започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на местното летище. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52”52“ и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите. При четвъртия скок от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-11”11“ загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Това е първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок.
През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на парашутна рота към въздушните на Н. В. войски. Решението заляга в плана на българската армия за 1941 г., но планираното сформиране на парашутна рота остава нереализирано. Въпреки това, българското военно ръководство е твърдо решено да създаде такова формирование . През пролетта на 1942 година, по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички поделения на българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти.
 
Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г. министърът на войната генерал-лейтенант Никола Михов подписва Заповед № 16, с която парашутистите, на основание чл. 6. ал. 2 от Закона за въздухоплаването се приравняват към държавните въздухоплаватели.
В края на май 1942 в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна” се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. На изпитите се явяват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени едва около 500 души, които отново са изпратени по поделенията, където служат. На одобрените за парашутисти офицери, подофицери и войници се дават указания да чакат заповед за новото си назначение. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения. Ето защо, министерството на войната решава одобрените за парашутисти 287 офицери, подофицери и войници да бъдат изпратени на обучение в Германия, в град Брауншвайг.
В началото на януари 1943 г. нашите военнослужещи са вече в парашутното училище в гр. Брауншвайг. Първоначалните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-52” и „Хайнкел-111”, при които се тренира напускането на самолета и начините за приземяване. След първоначалните теоретични знания се преминава към практическото запознаване с немските десантни парашути РС-20 и начина за тяхното скатаване. Освен тези занятия се отделят и часове за физическа подготовка и самоотбрана.
 
Висшето военно ръководство на българската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, което е с една повече от планираната през 1941 г. В МЗ № 10 от 16.01.1943 г. е обявен щатът на парашутна рота.
След завършването на предварителната подготовка, започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на местното летище. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52” и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите. При четвъртия скок от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-11” загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Това е първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок.
Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г. министърът на войната генерал-лейтенант Никола Михов подписва Заповед № 16, с която парашутистите, на основание чл. 6. ал. 2 от Закона за въздухоплаването се приравняват към държавните въздухоплаватели.
Висшето военно ръководство на българската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, което е с една повече от планираната през 1941 г. В МЗ № 10 от 16.01.1943 г. е обявен щатът на парашутна рота.
На 18. 03. 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия. Парашутната дружина е в състав 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника. Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат. <ref>[http://pan.bg/view_article-10-996-Kakvi-sa-prichinite-za-syzdavaneto-na-parashutnata-druzhina-predi-67-godini.html Какви са причините за създаването на парашутната дружина преди 67 години?], Pan.bg</ref>
 
На 18. 03. 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия. Парашутната дружина е в състав 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника. Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат. <ref>[http://pan.bg/view_article-10-996-Kakvi-sa-prichinite-za-syzdavaneto-na-parashutnata-druzhina-predi-67-godini.html Какви са причините за създаването на парашутната дружина преди 67 години?], Pan.bg</ref>
Въоръжението на дружината е изцяло немско и за времето си подразделението представлява най-добре екипириното армейско поделение в БА. Въпреки кратката си подготовка, през 1943 дружината прави демостративен десант пред високопоставени военачалници на летище Враждебна. След смаялата публиката демонстрация 57 военни от дружината биват повишени в звание ефрейтор.
 
Въоръжението на дружината е изцяло немско и за времето си подразделението представлява най-добре екипиринотоекипираното армейско поделение в БА. Въпреки кратката си подготовка, през 1943 дружината прави демостративендемонстративен десант пред високопоставени военачалници на летище Враждебна. След смаялата публиката демонстрация 57 военни от дружината биват повишени в звание ефрейтор.
След като България преминава на страната на Съюзниците на 8 Септември 1944, като на германски възпитаници се гледа с недоверие. Това обаче остава неоправдано. На 10 октомври Парашутната дружина е включена в частите на Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на Кумановската настъпителна операция армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части като в боя трябва да се включи и дружината. На нея се пада най-укрепената част. Целта е да пробие в тила позицията и да отвори пътя на Първа армия за настъпление към Скопие и Куманово. Боят започва в 7 часа сутринта на 18 октомври и продълажава до 15 часа следобед, когато позицията бива овладяна. Парашутната дружина губи голяма част от състава си - 36 убити и 69 ранени. Изклчителен героизъм проявява ефрейтор Никола Паскалев Николов, който с цената на живота си скача във вражески бункер, унищожава го и така проправя път на другарите си. В боя загива и заместник-командирът Димитър Захариев Николов, който сам тръгва в атака, увличайки след себе си бойците. Когато на Стражин пристига генералът на Първа армия, командирът на дружината - кап. Любомир Ноев със сълзи на очи докладва: "Господин генерал, загинаха ми момчетата!". Парашутната дружина също участва в превземането на Куманово и влиза първа в града, в боевете на Страцинската позиция и при с. Горно Нагоричене.<ref>[ http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 67 години от сформирането на Парашутната дружина], в. „Българска армия” </ref>
 
След като България преминава на страната на Съюзниците на 8 Септемврисептември 1944, като на германски възпитаници се гледа с недоверие. Това обаче остава неоправдано. На 10 октомври Парашутната дружина е включена в частите на Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на Кумановската настъпителнанастъпателна операция армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части като в боя трябва да се включи и дружината. На нея се пада най-укрепената част. Целта е да пробие в тила позицията и да отвори пътя на Първа армия за настъпление към Скопие и Куманово. Боят започва в 7 часа сутринта на 18 октомври и продълажавапродължава до 15 часа следобед, когато позицията бива овладяна. Парашутната дружина губи голяма част от състава си - – 36 убити и 69 ранени. ИзклчителенИзключителен героизъм проявява ефрейтор Никола Паскалев Николов, който с цената на живота си скача във вражески бункер, унищожава го и така проправя път на другарите си. В боя загива и заместник-командирът Димитър Захариев Николов, който сам тръгва в атака, увличайки след себе си бойците. Когато на Стражин пристига генералът на Първа армия, командирът на дружината - – кап. Любомир Ноев със сълзи на очи докладва: "Господин„Господин генерал, загинаха ми момчетата!". Парашутната дружина също участва в превземането на Куманово и влиза първа в града, в боевете на Страцинската позиция и при с. Горно Нагоричене.<ref>[ http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 67 години от сформирането на Парашутната дружина], в. „Българска армия”армия“ </ref>
"Парашутната дружина (800 бойци), на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище." – професор Божидар Димитров. <ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2010-10-10-09-55-19&catid=1:latest-news&Itemid=1 Парашутната дружина], Spetsnaz-bg.com</ref>
 
"Парашутната„Парашутната дружина (800 бойци), на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище." – професор Божидар Димитров. <ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2010-10-10-09-55-19&catid=1:latest-news&Itemid=1 Парашутната дружина], Spetsnaz-bg.com</ref>
18 Октомври - денят на бойното кръщение на българските парашутисти е обявен за официален празник на 68-ма бригада "Специални сили". <ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis3/13_zastoto.htm Приносът на Парашутната дружина за овладяването на Стражин], Военно издателство</ref>
 
18 Октомври -октомври – денят на бойното кръщение на българските парашутисти е обявен за официален празник на 68-ма бригада "Специални„Специални сили"сили“. <ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis3/13_zastoto.htm Приносът на Парашутната дружина за овладяването на Стражин], Военно издателство</ref>
 
=== Нова история ===
През 1975 г., двете парашутно-разузнавателни бази в [[Пловдив]] и [[Мусачево]], създадени през 1964, се обединяват и така се създава 68 бригада "Специални„Специални сили"сили“ на Военновъздушните сили на чието подчинение е чак до 2004 г. Бригадата е дислоцирана в Пловдив.
 
През 1975 г., двете парашутно-разузнавателни бази в [[Пловдив]] и [[Мусачево]], създадени през 1964, се обединяват и така се създава 68 бригада "Специални сили" на Военновъздушните сили на чието подчинение е чак до 2004 г. Бригадата е дислоцирана в Пловдив.
 
В епохата на студената война, 68-а бригада „Специални сили“ е редовен участник във всички учения на страните от [[Варшавски договор|Варшавския договор]].
 
== Структура ==
Личният състав на бригада е 1300- – 1500 военнослужещи при следната структура:
 
Личният състав на бригада е 1300-1500 военнослужещи при следната структура:
* Щаб на бригадата;
* Три бойни батальона, дислоцирани в Пловдив;
* Алпийски батальон, дислоциран в Смолян;
* Рота "Алфа"„Алфа“;
* Подразделения по осигуряване.
 
== Задачи ==
 
Основните задачи, които стоят пред специалните сили са следните:
* специално разузнаване;
Line 50 ⟶ 49:
 
== Бойна подготовка ==
[[Файл: 68thSFB Paratrooper.jpg|дясно|мини|Парашутист от бригадата по време на учение „Тракийска пролет 2010”2010“]]
 
[[Файл: 68thSFB Paratrooper.jpg|дясно|мини|Парашутист от бригадата по време на учение „Тракийска пролет 2010”]]
[[Файл:ISFTC Bulgarian student.JPG|дясно|мини|Военнослужещ от бригадата на обучение във Форт Брагг, Северна Каролина, САЩ]]
[[Файл:BUSOF hand-to-hand demo.jpg|дясно|мини|Бойци от бригадата демонстрират военноръкопашни техники по случай Деня на храбростта и празник на БА (6-ти май)]]
 
От 2002 година бригадата използва полигона "Црънча"„Црънча“ за своето обучение, където се провеждат множество учения със специалните сили на страните-членки от [[НАТО]] – [[САЩ]], [[Турция]], [[Румъния]], [[Гърция]], [[Македония]], [[Италия]], [[Португалия]], [[Франция]], [[Испания]], [[Германия]] и др. На полигона са изградени алпийска кула, специализирана полоса, която драстично се отличава от общовойсковите, главно със степента си на трудност, Killing house за тренировки на [[CQB]] – бой в затворено пространство.
 
Огневата подготовка, в частност тактическата стрелба и [[снайпер]]ската подготовка са изключително добре застъпени, благодарение на наличието на висококвалифицирани офицери, които провеждат курсове не само за нуждите на специалните сили, а в БА, като цяло, като и в структурите на МВР. Тактическата подготовка на личния състав е с основен акцент специално разузнаване, контратероризъм.
 
Парашутната подготовка е една от основните дисциплини. Изпълняват се предимно скокове с парашути с кръгъл купол, от височина от 400 до 800 м, на принудително отваряне, а така също и свободно падане, но от височини около 3000 м. Част от военнослужещите използват парашути тип "летящо„летящо крило"крило“, като изпълняват скокове от височини между 3000 и 5000 метра. Парашутистите имат и възможност да използват новия транспортен самолет на ВВС - – C-27j Spartan, но разчитат главно на американските ВВС за изпълняване на летателната програма.
 
Сериозно са застъпени т. нар. ВРТ - – военноръкопашни техники, като един от способите за неутрализирането на противника. Провеждат се семинари и сборове по [[самбо]], [[джудо]], [[борба]], [[киокушин карате]], [[пекити-търша кали]], [[крав мага]], боравене с хладно оръжие, с огнестрелно оръжие на къси и пределно къси разстояния.
 
Ежегодно се провежда съвместно обучение със Зелените барети на САЩ. Основният команден състав до ниво рота е преминал курсове за обучение в учебните заведения и тренировъчни бази на специалните сили на САЩ - – Форт Брагг (курс за командири на групи "Специални„Специални сили"сили“), както и Португалия - – Ламего (курс за командоси). Повечето от офицерите притежават сертификат STANAG 6001 за владеене на поне един чужд език, в това число английски език.
 
През годината, в поделението, също като част от бойната подготовка, се провеждат множество състезания, които представляват съвкупност от всички военни дисциплини. Едно от превърнали се в традиция състезания се провежда всяка година в чест на празника на поделението - – 18 октомври - – Ден на военния парашутист и на Специалните сили. В състезанието участва с представителен отбор всяка бойна рота от състава на бригадата, като е задължително от отбора от 4 военнослужещи да има представители от всяка категория - – войник, сержант и офицер. Компонентите на състезание включват: 1.ориентиране в пресечена (планинско-гориста) местност; 2.преминаване на водна преграда - – с лодки, чрез собственоръчно изготвени салове или чрез прекарване на маршрут с използване на въже; 3. евакуиране на ранен, използвайки подръчни средства; 4. екстракция на повреден автомобил; 5. преминаване на отделни препятствия от специалната полоса; 5. мятане на нож и ипълнениеизпълнение на бойни приложни техники; 6. тактическа стрелба с дълго и късо оръжие, отчитайки бързина и прецизност като основни фактори.
 
== Въоръжение ==
[[Файл:Bulgarian M1114 HMMWV in Kabul.JPG|дясно|мини|Българско [[HMMWV|HMMWV "Хъмви"„Хъмви“]] в Кабул]]
 
Въоръжението на бригадата представлява богата гама от бойни огневи системи. Наред със съветските образци, като 9-мм [[пистолет]] [[ПМ|„Макаров“]], 7.62 мм [[Автомат (оръжие)|автомат]] [[АКМ|АКМ "Калашников"„Калашников“]] различни модификации, 40-мм подцевен [[гранатомет]] [[ГП-25|ГП-25 „Кастьор“]]; 7.62-мм [[СВД|снайперска пушка Драгунов]], 40-мм ръчна противотанкова гранатохвъргачка [[РПГ-7|РПГ 7-В]]; 40-мм ръчна противотанкова гранатохвъргачка [[РПГ-22|РПГ-22 „НЕТО“]], 5.45-мм лека [[картечница]] "Калашников" —„Калашников“ – [[РПК]], 7.62–мм [[ПК (картечница)|ПК]], преносим [[ЗРК]] [[9К32 Стрела-2|Стрела-2М]]; на въоръжение в бригадата са приети немски картечен пистолет [[Хеклер и Кох МП-5|H&K MP-5]] от всички модификации, пистолети [[SigSauer]] от различни модификации, снайперска пушка [[MSG-90|H&K MSG-90]] (.308 Win), американската голямокалибрена далекобойна снайперова пушка [[Barrett M82]] ([[.50 BMG|12.7 x 99 мм]]), известна още като М107 Long Range Sniper Rifle, немската Blaser R93 LRS2 precision sniper rifle, [[.338 Lapua Magnum]].
 
Приети на въоръжение са гранатомети за справяне с масови безредици, както и различни типове гранати за тях. Освен това, налични са ръчни гранати използвани при щурмуване на сгради - – светлинни, шокови, звукови и комбинирани.
 
Моторизирана техника:
[[ЗиЛ-131]], [[Камаз]], [[Урал]], [[УАЗ]], [[Мерцедес-Бенц]] - – [[Г класа]],както и разчлиниразлични модели тежкотоварни автомобили от същата марка - – [[Актрос]], [[Зетрос]], [[Унимог]]. 68 бригада има на въоръжение леко- и тежкобронирани високопроходими и многоцелеви автомобили [[HMMWV|HMMWV "Хъмви"„Хъмви“]].
 
Парашутно-материалната част се заключава в следните типове парашутни системи <ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 68-ма бригада "Специални„Специални сили"сили“, Пловдив], Spetsnaz-bg.net</ref>:
:
* RL-16,
Line 83 ⟶ 82:
 
== Участие в задгранични мисии ==
Бригадата участва със свои подразделения в състава на българските контингенти в [[Ирак]] и [[Афганистан]].
 
Бригадата участва със свои подразделения в състава на българските контингенти в [[Ирак]] и [[Афганистан]].
 
=== Ирак ===
На 29 май 2003 г. Народното събрание разрешава участието на България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – - "Стабилизиране„Стабилизиране и възстановяване"възстановяване“ и изпраща пехотен батальон от БА и на отделни военнослужещи на територията на Ирак с обща численост до 500 военнослужещи. На 11 август 2003 г. за Ирак заминава първата група от 145 военнослужещи от основната част на българския батальон. Заминават и военнослужещи от специалните сили, но като част от пехотния батальон. Командосите са избрани от командира на Първи пехотен батальон Петко Маринов за персонална охрана. Последващото участие на личен състав от 68 бригада се изразява в осигуряване ВИП-охрана на командирите на батальони.
 
В периода 2003-2005 г. България изпраща пет пехотни батальона на територията на Ирак, като трима от общо петте командири на пехотни батальони са офицери от състава на бригадата – Петко Лилов, Михаил Попов и Димитър Шивиков.
На 29 май 2003 г. Народното събрание разрешава участието на България в четвъртата фаза на операцията в Ирак - "Стабилизиране и възстановяване" и изпраща пехотен батальон от БА и на отделни военнослужещи на територията на Ирак с обща численост до 500 военнослужещи. На 11 август 2003 г. за Ирак заминава първата група от 145 военнослужещи от основната част на българския батальон. Заминават и военнослужещи от специалните сили, но като част от пехотния батальон. Командосите са избрани от командира на Първи пехотен батальон Петко Маринов за персонална охрана. Последващото участие на личен състав от 68 бригада се изразява в осигуряване ВИП-охрана на командирите на батальони.
 
В периода 2003-2005 г. България изпраща пет пехотни батальона на територията на Ирак, като трима от общо петте командири на пехотни батальони са офицери от състава на бригадата — Петко Лилов, Михаил Попов и Димитър Шивиков.
 
Втори пехотен батальон, под командването на Петко Лилов, е първият и засега единствен от най-новата ни военна история, който участва в реални бойни действия. Някои от операциите, проведени от военнослужещите са:
* Iron Cordon and Search – 23.02. 2004 г. – операцията е проведена съвместно с други подразделения от състава на Втори пехотен батальон. Цел на операцията - – блокиране и претърсване на обекти с възможни терористични групи;
* Операция “Калифорния” -„Калифорния“ – проведена с американска група за специални операции. Цел - – претърсване на обекти в пустинята, разкриване на терористични мрежи и скривалища в зоната на отговорност на Втори пехотен батальон.
 
На 14.07.2004 г. последната група от 138 военнослужещи от Втория пехотен батальон на БА, водена от старши национален представител полковник Христо Христов и командира на батальона подполковник Петко Лилов, се завръща в България. <ref>[http://www.slavishow.com/indexar.php?cat=1&mid=9&id=4832 Подполковник Петко Лилов],Шоуто на Слави</ref>
 
На 24.06.2004 г. Трети пехотен български батальон заминава за Ирак. Командир на батальона е подполковник Михаил Попов.<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20041024201053108 Българският контингент в Кербала],ndt1.com</ref> Михаил Попов планира, организира и провежда операция по дислоциране на батальона от град Кербала в град Дивания. Операцията е изпълнена успешно. Мисията на батальона приключва през декември 2004.
 
Четвърти пехотен батальон е командван от друг известен офицер, част от новата история на 68-а бригада "Специални„Специални сили" -сили“ – [[Димитър Шивиков]], който от декември 2004 до май 2005 изпълнява своите служебни задължения в Ирак. Още в България, Димитър Шивиков одобрява идеята на тогава лейтенант Иван Запрянов за изграждане на първия православен параклис в мисия зад граница. Параклисът, носещ името на "Свети„Свети Георги Пебедоносец"Пебедоносец“, става факт само няколко седмици след ротацията на контингента. Шивиков сдава длъжността си на командира на последния боен батальон в Ирак - – подполковник Кузмов.
 
Така завършва участието на специалните сили в Ирак.
Line 106 ⟶ 103:
 
=== Афганистан ===
[[Файл:SF - dismounted patrol.JPG|дясно|мини|Подразделение от 68-а бригада по време на пеши патрул, северно от летище "Кабул"„Кабул“, Афганистан]]
 
Участието на 68-а бригада "Специални„Специални сили"сили“ започва през 2006 г. и продължава до днес под различен формат.
 
През 2006 г. бригадата осигурява и изпраща в Афганистан подразделение за охрана на командира на многонационалната бригада “Югоизточна„Югоизточна Европа”Европа“ бригаден генерал Нейко Ненов, който поема командването на многонационалната бригада “Кабул”„Кабул“. Командир на подразделението е капитан Тодор Грибачев.
 
През 2009 г. пред бригадата е поставена задача на сформира рота за охрана на външния периматър на летище "Кабул"„Кабул“. Ротата е допълнена с личен състав от други поделения. Командир на ротата е капитан Даниел Иванов, а национален командир на контингент е полковник Петко Лилов. Първа рота за охрана за охрана на външния периметър на летище "Кабул"„Кабул“ пристига в база "Феникс"„Феникс“ през октомври 2009.
 
Полковник Лилов, след изтичане на мандата му, се ротира с полковник Димитър Шивиков, който от средата на март до края на август 2010, е новият национален командир на контингент. В състава на Втора рота за охрана влиза и разузнавателният взвод основно сформиран от 68-а бригада.
 
==== Приноси и последици ====
Приносът на бойците от бригадата е основно в осъвременяването на екипировката и част от въоръжението на контингентите, а именно - – тактически елеци, ранички за вода, (по- известни като "camelbak"„camelbak“, произлизащо от фирмата-производител), наколенки, налакътници, тактически кобури, специални торби за противогаз, тактически очила, качулки, тактически фенери, колиматори, лазерни прицели и др.
 
Огромна част от тактическите прийоми на подразделенията от 68 бригада се използват в по-нататъшното обучение на следващите контингенти от състава на БА. Поради доброто си представяне по време на мисия, военнослужещи от бригадата провеждат множество курсове за добиване и повишавенаповишавана на уменията (контратероризъм, снайперска подготовка, бойни действия в затворени пространства) на представители от други формирование от състава на БА.
Приносът на бойците от бригадата е основно в осъвременяването на екипировката и част от въоръжението на контингентите, а именно - тактически елеци, ранички за вода, (по- известни като "camelbak", произлизащо от фирмата-производител), наколенки, налакътници, тактически кобури, специални торби за противогаз, тактически очила, качулки, тактически фенери, колиматори, лазерни прицели и др.
 
Огромна част от тактическите прийоми на подразделенията от 68 бригада се използват в по-нататъшното обучение на следващите контингенти от състава на БА. Поради доброто си представяне по време на мисия, военнослужещи от бригадата провеждат множество курсове за добиване и повишавена на уменията (контратероризъм, снайперска подготовка, бойни действия в затворени пространства) на представители от други формирование от състава на БА.
 
По време на участието си в Ирак, 68-а бригада дава няколко жертви в Ирак:
Line 127 ⟶ 123:
починали от раните си, понесени след извършения [[Атентат срещу българската база Индия]] в иракския град [[Кербала]] през декември [[2003]] г;
* офицерски кандидат Преслав Стоянов,
* офицерски кандиданткандидат Валентин Донев,
загинали през 2005 при автомобилен инцидент в условия на пустинняпустинна буря.
 
== Параклис "Свети„Свети Йоан Рилски Чудотворец"Чудотворец“ ==
Вдъхновени от позитивното въздействие на военния параклис, изграден в база "Еко"„Еко“, Дивания, Ирак през 2005, командирът на Четвърти пехотен батальон в Ирак, тогава подполковник Шивиков и завършилият Пловдивската Духовна Семинария, тогава лейтенант Иван Запрянов предлагат на командира на бригадата да се изгради параклис в района на поделението.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=226533 6 години след смъртта на българските рейнджъри в Ирак Липса на пари блокира строежа на параклис],в. Монитор</ref><ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=13840 С червени и шарени яйца посрещнаха Възкресението в база Еко],в. Българска армия</ref><ref>[http://www.dveri.bg/content/view/1538/1/ Патриарх Максим лично благослови предаването "Вяра„Вяра и общество"общество“ на БНТ],Автор Горан Благоев</ref> Решението за изграждането взема командирът на поделението генерал Пламен Торлаков. Генералът решава храмът да бъде изграден в памет на всички загинали от състава на елитното поделение.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=110098 Чакаме покана за нова мисия в Ирак],в. Българска армия</ref> Учредява се инициативен комитет с председател капитан Иван Богданов. Създава се и фондация на името на загиналия офицерски кандидат Преслав Стоянов с председател Иванка Стоянова - – майка на загиналия военнослужещ. За кратко време са осигурени три проекта, като единодушно се избира вече реализираният. Решава се праклисътпараклисът да носи името на свети Йоан Рилски Чудотворец - – закрилник на българския народ.
 
 
Вдъхновени от позитивното въздействие на военния параклис, изграден в база "Еко", Дивания, Ирак през 2005, командирът на Четвърти пехотен батальон в Ирак, тогава подполковник Шивиков и завършилият Пловдивската Духовна Семинария, тогава лейтенант Иван Запрянов предлагат на командира на бригадата да се изгради параклис в района на поделението.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=226533 6 години след смъртта на българските рейнджъри в Ирак Липса на пари блокира строежа на параклис],в. Монитор</ref><ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=13840 С червени и шарени яйца посрещнаха Възкресението в база Еко],в. Българска армия</ref><ref>[http://www.dveri.bg/content/view/1538/1/ Патриарх Максим лично благослови предаването "Вяра и общество" на БНТ],Автор Горан Благоев</ref> Решението за изграждането взема командирът на поделението генерал Пламен Торлаков. Генералът решава храмът да бъде изграден в памет на всички загинали от състава на елитното поделение.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=110098 Чакаме покана за нова мисия в Ирак],в. Българска армия</ref> Учредява се инициативен комитет с председател капитан Иван Богданов. Създава се и фондация на името на загиналия офицерски кандидат Преслав Стоянов с председател Иванка Стоянова - майка на загиналия военнослужещ. За кратко време са осигурени три проекта, като единодушно се избира вече реализираният. Решава се праклисът да носи името на свети Йоан Рилски Чудотворец - закрилник на българския народ.
[[Файл:Paraklis 68 3.JPG|дясно|мини|Иконостасът]]
 
Изграждането на храма започва през 2006. Поради липса на финансови средства, строежът бива прекратяван и подновяван няколко пъти през годините. През пролетта на 2011, доизграждането на храма е подновено. Главна заслуга в изграждането на храма има полковник Димитър Шивиков, благодарение на когото са осигурени финансовите средства за довършване на строежа. Основен дарител на храма е Десислав Делев - – собственик на верига оръжейни магазини. Активно участие в изграждането на комплекса взимат капитаните Иван Богданов и Иван Запрянов, както и значителна част от сержантския и войнишки състав на поделението.
 
Церемонията по освещаване на храма е проведена на 18 октомври 2011, когато е и официалният празник на 68-а бригада. Храмът е осветен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай. Архитектурата на параклиса е византийска. Под паралиса е изградено помещение, където изложени експонати представят историята на родните ни специални сили от времето на парашутната дружина до наши дни. Сбирката включва снимки и вещи на загиналите от състава на поделението военнослужещи в Ирак.
 
== Командири ==
Командири на 68 бригада "Специални„Специални сили"сили“:
 
Командири на 68 бригада "Специални сили":
* полковник Кръстев
* полковник Тома Дамянов;
Line 159 ⟶ 152:
== Външни препратки ==
{{commonscat|68th Special Forces Brigade}}
* [http://komandos.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=100453&df=45&dflid=3 История на 68-а бригада “Специални„Специални сили”сили“] в списание „Командос“
* [http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 Информация за 68-ма бригада "Специални„Специални сили"сили“] на spetsnaz-bg.net
* [http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 История на 68-а бригада “Специални„Специални сили”сили“] във в-к „Българска Армия“
 
[[Категория:Български бригади]]