Съвместно командване на специалните операции: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Парашутна дружина: Премахване на повторение |
м форматиране: 41x кавички, 28x тире, 16x нов ред, 2x месец, 33 интервала, запетая, тире-числа, точка, число+г. (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
'''68-а бригада
Към декември 2015
== История ==
=== Парашутна дружина ===
През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на парашутна рота към въздушните на Н. В. войски. Решението заляга в плана на българската армия за 1941 г., но планираното сформиране на парашутна рота остава нереализирано. Въпреки това, българското военно ръководство
В края на май 1942 в Здравно-изпитателния институт на летище
В началото на януари 1943 г. нашите военнослужещи са вече в парашутното училище в гр. Брауншвайг. Първоначалните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-
След завършването на предварителната подготовка, започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на местното летище. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20.
▲През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформирането на парашутна рота към въздушните на Н. В. войски. Решението заляга в плана на българската армия за 1941 г., но планираното сформиране на парашутна рота остава нереализирано. Въпреки това, българското военно ръководство е твърдо решено да създаде такова формирование . През пролетта на 1942 година, по указание на Щаба на войската започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички поделения на българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти.
Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г. министърът на войната генерал-лейтенант Никола Михов подписва Заповед № 16, с която парашутистите, на основание чл. 6. ал. 2 от Закона за въздухоплаването се приравняват към държавните въздухоплаватели.
▲В края на май 1942 в Здравно-изпитателния институт на летище „Враждебна” се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. На изпитите се явяват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което преминалите успешно през тях се допускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисията са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени едва около 500 души, които отново са изпратени по поделенията, където служат. На одобрените за парашутисти офицери, подофицери и войници се дават указания да чакат заповед за новото си назначение. По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения. Ето защо, министерството на войната решава одобрените за парашутисти 287 офицери, подофицери и войници да бъдат изпратени на обучение в Германия, в град Брауншвайг.
▲В началото на януари 1943 г. нашите военнослужещи са вече в парашутното училище в гр. Брауншвайг. Първоначалните занятия са свързани с изучаване на теорията на парашутния скок и обхващат действията на парашутиста във въздуха, устройството на парашута и наземна подготовка, включваща тренировки на вестибуларния апарат и скокове от макети на самолети „Юнкерс-52” и „Хайнкел-111”, при които се тренира напускането на самолета и начините за приземяване. След първоначалните теоретични знания се преминава към практическото запознаване с немските десантни парашути РС-20 и начина за тяхното скатаване. Освен тези занятия се отделят и часове за физическа подготовка и самоотбрана.
Висшето военно ръководство на българската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, което е с една повече от планираната през 1941 г. В МЗ № 10 от 16.01.1943 г. е обявен щатът на парашутна рота.
▲След завършването на предварителната подготовка, започват и първите скокове от самолет, които се провеждат на местното летище. Парашутистите трябва да изпълнят най-малко шест тренировъчни скока. За десант се използват немските парашути PC-20. Първите три скока българските парашутисти изпълняват от самолет „Юнкерс-52” и всички приключват успешно, като немските инструктори изказват възхищението си от хладнокръвието и смелостта на българите. При четвъртия скок от изтребител-бомбардировач „Хайнкел-11” загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско. Това е първият български военен парашутист, загинал при парашутен скок.
▲Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г. министърът на войната генерал-лейтенант Никола Михов подписва Заповед № 16, с която парашутистите, на основание чл. 6. ал. 2 от Закона за въздухоплаването се приравняват към държавните въздухоплаватели.
▲Висшето военно ръководство на българската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, което е с една повече от планираната през 1941 г. В МЗ № 10 от 16.01.1943 г. е обявен щатът на парашутна рота.
На 18. 03. 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия. Парашутната дружина е в състав 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника. Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат. <ref>[http://pan.bg/view_article-10-996-Kakvi-sa-prichinite-za-syzdavaneto-na-parashutnata-druzhina-predi-67-godini.html Какви са причините за създаването на парашутната дружина преди 67 години?], Pan.bg</ref> ▼
▲На 18. 03. 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. войски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в нашата армия. Парашутната дружина е в състав 19 офицери, 60 подофицери и 348 войника. Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат. <ref>[http://pan.bg/view_article-10-996-Kakvi-sa-prichinite-za-syzdavaneto-na-parashutnata-druzhina-predi-67-godini.html
Въоръжението на дружината е изцяло немско и за времето си подразделението представлява най-добре екипириното армейско поделение в БА. Въпреки кратката си подготовка, през 1943 дружината прави демостративен десант пред високопоставени военачалници на летище Враждебна. След смаялата публиката демонстрация 57 военни от дружината биват повишени в звание ефрейтор.▼
▲Въоръжението на дружината е изцяло немско и за времето си подразделението представлява най-добре
След като България преминава на страната на Съюзниците на 8 Септември 1944, като на германски възпитаници се гледа с недоверие. Това обаче остава неоправдано. На 10 октомври Парашутната дружина е включена в частите на Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на Кумановската настъпителна операция армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части като в боя трябва да се включи и дружината. На нея се пада най-укрепената част. Целта е да пробие в тила позицията и да отвори пътя на Първа армия за настъпление към Скопие и Куманово. Боят започва в 7 часа сутринта на 18 октомври и продълажава до 15 часа следобед, когато позицията бива овладяна. Парашутната дружина губи голяма част от състава си - 36 убити и 69 ранени. Изклчителен героизъм проявява ефрейтор Никола Паскалев Николов, който с цената на живота си скача във вражески бункер, унищожава го и така проправя път на другарите си. В боя загива и заместник-командирът Димитър Захариев Николов, който сам тръгва в атака, увличайки след себе си бойците. Когато на Стражин пристига генералът на Първа армия, командирът на дружината - кап. Любомир Ноев със сълзи на очи докладва: "Господин генерал, загинаха ми момчетата!". Парашутната дружина също участва в превземането на Куманово и влиза първа в града, в боевете на Страцинската позиция и при с. Горно Нагоричене.<ref>[ http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 67 години от сформирането на Парашутната дружина], в. „Българска армия” </ref> ▼
▲След като България преминава на страната на Съюзниците на 8
"Парашутната дружина (800 бойци), на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище." – професор Божидар Димитров. <ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2010-10-10-09-55-19&catid=1:latest-news&Itemid=1 Парашутната дружина], Spetsnaz-bg.com</ref>▼
▲
18 Октомври - денят на бойното кръщение на българските парашутисти е обявен за официален празник на 68-ма бригада "Специални сили". <ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis3/13_zastoto.htm Приносът на Парашутната дружина за овладяването на Стражин], Военно издателство</ref>▼
▲18
=== Нова история ===
През 1975 г., двете парашутно-разузнавателни бази в [[Пловдив]] и [[Мусачево]], създадени през 1964, се обединяват и така се създава 68 бригада
▲През 1975 г., двете парашутно-разузнавателни бази в [[Пловдив]] и [[Мусачево]], създадени през 1964, се обединяват и така се създава 68 бригада "Специални сили" на Военновъздушните сили на чието подчинение е чак до 2004 г. Бригадата е дислоцирана в Пловдив.
В епохата на студената война, 68-а бригада „Специални сили“ е редовен участник във всички учения на страните от [[Варшавски договор|Варшавския договор]].
== Структура ==
▲Личният състав на бригада е 1300-1500 военнослужещи при следната структура:
* Щаб на бригадата;
* Три бойни батальона, дислоцирани в Пловдив;
* Алпийски батальон, дислоциран в Смолян;
* Рота
* Подразделения по осигуряване.
== Задачи ==
Основните задачи, които стоят пред специалните сили са следните:
* специално разузнаване;
Line 50 ⟶ 49:
== Бойна подготовка ==
[[Файл: 68thSFB Paratrooper.jpg|дясно|мини|Парашутист от бригадата по време на учение „Тракийска пролет
▲[[Файл: 68thSFB Paratrooper.jpg|дясно|мини|Парашутист от бригадата по време на учение „Тракийска пролет 2010”]]
[[Файл:ISFTC Bulgarian student.JPG|дясно|мини|Военнослужещ от бригадата на обучение във Форт Брагг, Северна Каролина, САЩ]]
[[Файл:BUSOF hand-to-hand demo.jpg|дясно|мини|Бойци от бригадата демонстрират военноръкопашни техники по случай Деня на храбростта и празник на БА (6-ти май)]]
От 2002 година бригадата използва полигона
Огневата подготовка, в частност тактическата стрелба и [[снайпер]]ската подготовка са изключително добре застъпени, благодарение на наличието на висококвалифицирани офицери, които провеждат курсове не само за нуждите на специалните сили, а в БА, като цяло, като и в структурите на МВР. Тактическата подготовка на личния състав е с основен акцент специално разузнаване,
Парашутната подготовка е една от основните дисциплини. Изпълняват се предимно скокове с парашути с кръгъл купол, от височина от 400 до 800 м, на принудително отваряне, а така също и свободно падане, но от височини около 3000 м. Част от военнослужещите използват парашути тип
Сериозно са застъпени т. нар. ВРТ
Ежегодно се провежда съвместно обучение със Зелените барети на САЩ. Основният команден състав до ниво рота е преминал курсове за обучение в учебните заведения и тренировъчни бази на специалните сили на САЩ
През годината, в поделението, също като част от бойната подготовка, се провеждат множество състезания, които представляват съвкупност от всички военни дисциплини. Едно от превърнали се в традиция състезания се провежда всяка година в чест на празника на поделението
== Въоръжение ==
[[Файл:Bulgarian M1114 HMMWV in Kabul.JPG|дясно|мини|Българско [[HMMWV|HMMWV
Въоръжението на бригадата представлява богата гама от бойни огневи системи. Наред със съветските образци, като 9-мм [[пистолет]] [[ПМ|„Макаров“]], 7.62 мм [[Автомат (оръжие)|автомат]] [[АКМ|АКМ
Приети на въоръжение са гранатомети за справяне с масови безредици, както и различни типове гранати за тях. Освен това, налични са ръчни гранати използвани при щурмуване на сгради
Моторизирана техника:
[[ЗиЛ-131]], [[Камаз]], [[Урал]], [[УАЗ]], [[Мерцедес-Бенц]]
Парашутно-материалната част се заключава в следните типове парашутни системи <ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 68-ма бригада
:
* RL-16,
Line 83 ⟶ 82:
== Участие в задгранични мисии ==
Бригадата участва със свои подразделения в състава на
▲Бригадата участва със свои подразделения в състава на българските контингенти в [[Ирак]] и [[Афганистан]].
=== Ирак ===
На 29 май 2003 г. Народното събрание разрешава участието на България в четвъртата фаза на операцията в Ирак –
В периода 2003-2005 г. България изпраща пет пехотни батальона на територията на Ирак, като трима от общо петте командири на пехотни батальони са офицери от състава на бригадата
▲На 29 май 2003 г. Народното събрание разрешава участието на България в четвъртата фаза на операцията в Ирак - "Стабилизиране и възстановяване" и изпраща пехотен батальон от БА и на отделни военнослужещи на територията на Ирак с обща численост до 500 военнослужещи. На 11 август 2003 г. за Ирак заминава първата група от 145 военнослужещи от основната част на българския батальон. Заминават и военнослужещи от специалните сили, но като част от пехотния батальон. Командосите са избрани от командира на Първи пехотен батальон Петко Маринов за персонална охрана. Последващото участие на личен състав от 68 бригада се изразява в осигуряване ВИП-охрана на командирите на батальони.
▲В периода 2003-2005 г. България изпраща пет пехотни батальона на територията на Ирак, като трима от общо петте командири на пехотни батальони са офицери от състава на бригадата — Петко Лилов, Михаил Попов и Димитър Шивиков.
Втори пехотен батальон, под командването на Петко Лилов, е първият и засега единствен от най-новата ни военна история, който участва в реални бойни действия. Някои от операциите, проведени от военнослужещите са:
* Iron Cordon and Search – 23.02. 2004 г. – операцията е проведена съвместно с други подразделения от състава на Втори пехотен батальон. Цел на операцията
* Операция
На 14.07.2004 г. последната група от 138 военнослужещи от Втория пехотен батальон на БА, водена от старши национален представител полковник Христо Христов и командира на батальона подполковник Петко Лилов, се завръща в България. <ref>[http://www.slavishow.com/indexar.php?cat=1&mid=9&id=4832 Подполковник Петко Лилов],Шоуто на Слави</ref>
На 24.06.2004 г. Трети пехотен български батальон заминава за Ирак. Командир на батальона е подполковник Михаил Попов.<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20041024201053108 Българският контингент в Кербала],ndt1.com</ref> Михаил Попов планира, организира и провежда операция по дислоциране на батальона от град Кербала в град Дивания. Операцията е изпълнена успешно. Мисията на батальона приключва през декември 2004.
Четвърти пехотен батальон е командван от друг известен офицер, част от новата история на 68-а бригада
Така завършва участието на специалните сили в Ирак.
Line 106 ⟶ 103:
=== Афганистан ===
[[Файл:SF - dismounted patrol.JPG|дясно|мини|Подразделение от 68-а бригада по време на пеши патрул, северно от летище
Участието на 68-а бригада
През 2006 г. бригадата осигурява и изпраща в Афганистан подразделение за охрана на командира на многонационалната бригада
През 2009 г. пред бригадата е поставена задача на сформира рота за охрана на външния периматър на летище
Полковник Лилов, след изтичане на мандата му, се ротира с полковник Димитър Шивиков, който от средата на март до края на август 2010, е новият национален командир на контингент. В състава на Втора рота за охрана влиза и разузнавателният взвод основно сформиран от 68-а бригада.
==== Приноси и последици ====
Приносът на бойците от бригадата е основно в осъвременяването на екипировката и част от въоръжението на контингентите, а именно
Огромна част от тактическите прийоми на подразделенията от 68 бригада се използват в по-нататъшното обучение на следващите контингенти от състава на БА. Поради доброто си представяне по време на мисия, военнослужещи от бригадата провеждат множество курсове за добиване и
▲Приносът на бойците от бригадата е основно в осъвременяването на екипировката и част от въоръжението на контингентите, а именно - тактически елеци, ранички за вода, (по- известни като "camelbak", произлизащо от фирмата-производител), наколенки, налакътници, тактически кобури, специални торби за противогаз, тактически очила, качулки, тактически фенери, колиматори, лазерни прицели и др.
▲Огромна част от тактическите прийоми на подразделенията от 68 бригада се използват в по-нататъшното обучение на следващите контингенти от състава на БА. Поради доброто си представяне по време на мисия, военнослужещи от бригадата провеждат множество курсове за добиване и повишавена на уменията (контратероризъм, снайперска подготовка, бойни действия в затворени пространства) на представители от други формирование от състава на БА.
По време на участието си в Ирак, 68-а бригада дава няколко жертви в Ирак:
Line 127 ⟶ 123:
починали от раните си, понесени след извършения [[Атентат срещу българската база Индия]] в иракския град [[Кербала]] през декември [[2003]] г;
* офицерски кандидат Преслав Стоянов,
* офицерски
загинали през 2005 при автомобилен инцидент в условия на
== Параклис
Вдъхновени от позитивното въздействие на военния параклис, изграден в база
▲Вдъхновени от позитивното въздействие на военния параклис, изграден в база "Еко", Дивания, Ирак през 2005, командирът на Четвърти пехотен батальон в Ирак, тогава подполковник Шивиков и завършилият Пловдивската Духовна Семинария, тогава лейтенант Иван Запрянов предлагат на командира на бригадата да се изгради параклис в района на поделението.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=226533 6 години след смъртта на българските рейнджъри в Ирак Липса на пари блокира строежа на параклис],в. Монитор</ref><ref>[http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=13840 С червени и шарени яйца посрещнаха Възкресението в база Еко],в. Българска армия</ref><ref>[http://www.dveri.bg/content/view/1538/1/ Патриарх Максим лично благослови предаването "Вяра и общество" на БНТ],Автор Горан Благоев</ref> Решението за изграждането взема командирът на поделението генерал Пламен Торлаков. Генералът решава храмът да бъде изграден в памет на всички загинали от състава на елитното поделение.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=110098 Чакаме покана за нова мисия в Ирак],в. Българска армия</ref> Учредява се инициативен комитет с председател капитан Иван Богданов. Създава се и фондация на името на загиналия офицерски кандидат Преслав Стоянов с председател Иванка Стоянова - майка на загиналия военнослужещ. За кратко време са осигурени три проекта, като единодушно се избира вече реализираният. Решава се праклисът да носи името на свети Йоан Рилски Чудотворец - закрилник на българския народ.
[[Файл:Paraklis 68 3.JPG|дясно|мини|Иконостасът]]
Изграждането на храма започва през 2006. Поради липса на финансови средства, строежът бива прекратяван и подновяван няколко пъти през годините. През пролетта на 2011, доизграждането на храма е подновено. Главна заслуга в изграждането на храма има полковник Димитър Шивиков, благодарение на когото са осигурени финансовите средства за довършване на строежа. Основен дарител на храма е Десислав Делев
Церемонията по освещаване на храма е проведена на 18 октомври 2011, когато е и официалният празник на 68-а бригада. Храмът е осветен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай. Архитектурата на параклиса е византийска. Под паралиса е изградено помещение, където изложени експонати представят историята на родните ни специални сили от времето на парашутната дружина до наши дни. Сбирката включва снимки и вещи на загиналите от състава на поделението военнослужещи в Ирак.
== Командири ==
▲Командири на 68 бригада "Специални сили":
* полковник Кръстев
* полковник Тома Дамянов;
Line 159 ⟶ 152:
== Външни препратки ==
{{commonscat|68th Special Forces Brigade}}
* [http://komandos.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=100453&df=45&dflid=3 История на 68-а бригада
* [http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 Информация за 68-ма бригада
* [http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 История на 68-а бригада
[[Категория:Български бригади]]
|