Волфганг Прайзенданц: Разлика между версии

| име-оригинал = Wolfgang Preisendanz

| описание = [[Германия|германски]] германист, професор по литературознание

| роден-място = [[Пфорцхайм]], [[Германия]]

| образование = [[Хайделбергски университет]]<br>[[Кьолнски университет]]

| работил-в = [[Констанцки университет]]<br>[[Хайделбергски университет]]

'''Волфганг Прайзенданц''' ({{lang-de|Wolfgang Preisendanz}}, р. [[28 април]] [[1920]], п. [[29 септември]] [[2007]] —) [[Германия|германски]] германист, професор по [[литературознание]].

СинРоден е на лекар[[28 отаприл]] [[1920]] година в [[Пфорцхайм]], ВолфгангГермания, Прайзенданцсин завършвана [[лекар]]. Завършва средно училище през 1938 г., а през 1939- – 1945 е войник във [[Втора световна война|Втората световна война]]. След края на войната отначало преподава в селско училище, а през 1946 г. започва следване по германистика, романска [[филология]], [[история]] и [[философия]] в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]]. През 1951 г. в Хайделберг Прайзенданц защитава при Паул Бьокман дисертация върху сентенциозните изречения и фрази в лириката на зрелия [[Гьоте]] и предисторията им от Опитц до Гьоте. Постъпва като учител в гимназията „Курфюрст Фридрих“ в [[Хайделберг]]. От 1957 г. вече е началник на Преводаческия институт към Хайделбергския университет. През 1961 г. се хабилитира в [[Кьолнски университет|университета в [[Кьолн]] с книгата си върху хумора[[хумор]]а като сила на поетическото въображение.

През 1962 г. става професор по нова немска литературна история в университета в [[Мюнстер]]. През 1966 г. се премества в университета в [[Констанц]]. През 1988 г. се пенсионира.

Една от главните изследователски области на Прайзенданц е [[хумор]]ътхуморът. Встъпителната му лекция през 1970 г. е посветена на морфологията на остроумието. За изследователската си работа през 1988 г. е отличен с „Литературната награда за гротесков хумор“ на [[Касел]].

Хабилитационният му труд от 1961 г. – „Хуморът„''Хуморът като сила на поетическото въображение“въображение''“ – върху немския реализъм от [[Ернст Теодор Амадеус Хофман|E. T. A. Хофман]] до [[Теодор Фонтане]] остава и до днес значим принос в областта.<ref>Ана Димова, [http://liternet.bg/publish9/ana_dimova/humor.htm „Хуморът между езиците и културите или преводим ли е хуморът“], LiterNet, 17.11.2004, № 11 (60).</ref>

* ''Heinrich Heine. Werkstrukturen und Epochenbezüge''. Fink, München 1983, ISBN 3-7705-0888-2.

* ''Humor als dichterische Einbildungskraft. Studien zur Erzählkunst des poetischen Realismus''. 2. Aufl. Fink, München 1976, ISBN 3-7705-0022-9.

* ''Poetischer Realismus als Spielraum des Grotesken in Gottfried Kellers „Der Schmied seines Glückes“''. Universitätsverlag, Konstanz 1998, ISBN 3-87940-359-7.

* ''Das Komische'' ([[Поетика и херменевтика]]; 7). Fink, München 1976, ISBN 3-7705-1426-2 (заедно с [[Райнер Варнинг]]).