Здравеопазване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Достъпа до здравни грижи по света е различен в различните страни, групи и индивиди. Той се влияе до голяма степен от социалните и икономически условия, както и от здравните политики<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Health_policy</ref> в населеното място. Страните и [[юрисдикция|юрисдикциите]] към тях имат различни политики и планове във връзка с целите на индивида и населението, основани на здравеопазването в рамките на техните общества. [[Здравна система|Здравните системи]]<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Health_system</ref> са организации, създадени да отговарят на здравните потребности на целевите групи от населението. Точният им профил варира от национални до поднационални структури. В някои страни и юрисдикции, планирането на здравеопазването се разпределя между участниците на пазара, докато в други, планиране се появява по-централно между правителствата и други координиращи органи. Във всички случаи, според [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] (СЗО), една добре функционираща система на здравеопазване изисква стабилен механизъм за финансиране, добре обучена и адекватно платена работна сила<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Health_human_resources</ref>; решения и политики, които се основават на надеждна информация за състоянието на здравната система; и добре поддържани здравни заведения<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Health_facility</ref> и логистика, за да се доставят качествени лекарства и технологии<ref>[http://www.who.int/topics/health_systems/en/ Health topics:Health systems]</ref>.
Здравеопазването може да съставлява значителна част от [[икономическа система|икономиката]] на страната. През 2011г. здравната индустрия<ref>https://en.wikipedia.org/wiki/Healthcare_industry</ref> консумира средно 9,3 на сто от [[БВП]] или [[щатски долар|US]] $ 3322 ([[Паритет на покупателната способност|ППС]]-коригиран) на глава от населението при 34-те членове на страните от ОИСР. САЩ (17.7%, или ППС $ 8508), Холандия (11.9%, 5099), Франция (11,6%, 4118), Германия (11,3%, 4495), Канада (11,2%, 5669) и Швейцария (11 %, 5634) са били най-големите разточители, а продължителността на живота на населението при раждане е най-висок в Швейцария (82.8 години), Япония и Италия (82.7), Испания и Исландия (82.4), Франция (82,2) и Австралия (82.0), докато средната [[продължителност на живота]] в държавите от ОИСР надвишава 80 години за първи път през 2011 г.: 80.1 години, увеличение от 10 години от 1970 г. насам в САЩ (78.7 години) е място 26-то място сред 34-те страни членки на ОИСР, но има най-високите разходи от всички. Всички страни от ОИСР са постигнали универсален (или почти универсално) здравно осигуряване, с изключение на Мексико и САЩ<ref>[http://www.oecd.org/els/health-systems/Health-at-a-Glance-2013-Chart-set.pdf "Health at a Glance 2013 - OECD Indicators"] (PDF)</ref>.<ref>[http://www.keepeek.com/Digital-Asset-Management/oecd/social-issues-migration-health/health-at-a-glance-2015_health_glance-2015-en Health at a Glance 2015 OECD Indicators pp. 5, 39, 46, 48.]</ref><ref>[
<ref>[http://stats.oecd.org/ Здравеопазването е важен фактор за насърчаване на общото физическо и психическо здраве и благополучие на хората по целия свят. Един пример за това в световен мащаб е унищожаването на едрата шарка през 1980 г., обявена от СЗО като първото заболяване в човешката история, което е напълно заличено от умишлената намеса на здравеопазването тогава.
| |||