Със своите твърде амбициозни планове, които често са осуетявани от хаотичността на характера му и с агресивната си политика, войнстващия Фридрих се превръща в последен херцог Бабенберг и бележи края на една епоха в австрийската история. След неговата смърт настъпва период на междуцарствие и титлата владетел на Австрия е оспорвана от много домове. Наследяването му на пръв поглед е уточнено – в австрийското херцогство е в сила ''Privilegium Minus'', който позволява на жените да наследяват властта.
Така сестрата на Фридрих [[Маргарет фон Бабенберг|Маргарете]] и племенницата му Гертруде[[Гертруда Бабенберг]] имат право на престола. Малко след смъртта на чичо ѝ Гертруде[[Гертруда Бабенберг]] първо се жени за годеника си Владислав Моравски, който умира през следващата година. След това тя се жени за маркграф [[Херман VI (Баден)|Херман VI Баденски]], които не успява да запази позицията си в Австрия. В крайна сметка през 1252 г. Гертруде се жени за [[княз]] [[Роман Данилович]], по-малък брат на княз [[Лев I Рюрикович]], зет на унгарския крал. През същата година на Бохемските [[Пршемисловци|Пшемисловци]] извършват втори опит да реализират своите претенции към Австрия чрез организиране на брак между Маргарет фон Бабенберг и [[Отокар II (Бохемия)|Отокар]], повече от двадесет години по-младия от нея син на Вацлав I. В резултат от това Австрия става арена на конфликта между Пшемисловци и унгарската династия [[Арпади]], в който Отокар първо взема предимство, побеждавайки [[Бела IV|крал Бела]] в [[битка при Кресенбрун|битката при Кресенбрун]], а накрая е победен и свален от германския крал Рудолф Хабсбургски в [[битка на Моравското поле|битката на Моравското поле]] през 1278 г.
