Рила (община): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 42:
==== Води ====
Основна водна артерия на община Рила е [[Рилска река]] (ляв приток на [[Струма]]). Тя протича през нея от изток на запад с почти цялото си течение (51 km) в дълбока и залесена долина, като се явява условна граница между [[Рила|Северозападния]] [[Рила|Югозападния дял на Рила]]. Тя води началото си от [[Рибни езера]] под името Манастирска река и преминава през местността Кирилова поляна и [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. След манастира приема отляво най-големия си приток [[Илийна река]] (16 km) и вече под името Рилска река продължава в западна посока в много дълбока долина със стръмни склонове. При град [[Рила (град)|Рила]] излиза от планината, навлиза в [[Бобошевско поле|Бобошевското поле]] и югозападно от града напуска пределите на общината.
== История ==
Като селище град [[Рила (град)|Рила]] има многовековна история, която води началото си от края на ІІ – нач. на ІІІ в. За античността на града свидетелствуват находките при разкопки или случайни такива. На територията на града са открити останки от антично селище с надписи на гръцки език от края на ІІ – нач. на ІІІ в. – основи на сгради, битова керамика, зидана гробница с тухли и други. Първото известно наименование на селището е Спортела и се е намирало на територията на днешния град и хълма западно от него. Принадлежало е към територията на Пауталия (днешния град [[Кюстендил]]). Данни за следващото наименование на Рила- Ролигера като кастел, възстановен през VІ век дава Прокопий. В дарствената грамота на [[Иван Шишман]] от 1378 г. се споменава селище с името Дриска, което вероятно се отнася за Рила. Официално Рила се споменава през ХІV в. като феодално владение на Рилския манастир в царствените грамоти на български владетели. Сведение за града под името Ирлие има в турските регистри от 1576 г.
Градът е входната врата за Рилския манастир. В историческото развитие на селището е безспорна ролята на Рилския манастир, основан презт Х в. Векове наред той е огнище на просвета и култура, пазител на българският национален дух и на българската книжнина. Манастирът е уникален с изключително хармоничното съчетание на забележителни природни красоти и духовни ценности. В духа на традициите земите тук да бъдат поставени под защитата на закона през 1966 г. най-дълголетните и ценни гори около манастира
са обявени за защитена местност. От 1961 г. [[Рилския манастир]] е превърнат в Национален музей, а през 1983 г. Организацията на обединените нации за образование наука и култура /ЮНЕСКО/ обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значения и включва Рилския манастир в списъка на световното културно наследство. През 1986 г. защитената територия е уголемена и е обявен резерватът ”Рило-манастирска гора”. От 1991 г. манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква. През 1992 г. обширна площ около резервата е обявена за парк, за да се опазят най-високите и богати на биологично разнообразие части на Рила планина. И днес манастирът и неговите околности са неизчерпаем източник на национална гордост, средище за всички православни християни и място за духовно пречистване. Скътан като райско кътче в пазвите на най-високата и величествена планина у нас.
== Население ==
| |||