Манфред Фурман: Разлика между версии

| име-оригинал = Manfred Fuhrmann

| описание = [[Германия|германски]]немски професор по класическа филология

| роден-място = [[Хидесен]], край [[Детмолд]], [[Германия]]

| починал-място = [[Юберлинген]], на брега на [[Бодензее]], [[Германия]]

| образование = [[Фрайбургски университет]]<br>[[Лайденски университет]]

'''Манфред Фурман''' ({{lang-de|Manfred Fuhrmann}}, роден на [[23 юни]] [[1925]] в Хидесен край Детмолд, починал на [[12 януари]] [[2005]] в Юберлинген на брега на [[Бодензее]]) е [[Германия|германски]] професор по [[класическа филология]].

Манфред ФурманРоден е на [[23 юни]] [[1925]] година в Хадисен край [[Детмолд]], Германия, син на лекар. Започва следването си във [[Фрайбург]] и [[Лайденски университет|Лайден]] – [[класическа филология]], [[право]], [[философия]] и [[теология]], въпреки че голямото му желание първоначално билое да следва [[музика]]. През 1953 г.година защитава доктората си по класическа филология в университета на [[Фрайбург]], последван веднага от хабилитация. През 1962 г. Фурман приема преподавателското кресло в университета на град[[Кил (град)|Кил]], а през 1966 г. се премества в новоучредения университет в [[Констанц]], където остава до пенсионирането си през 1990 ггодина. Междувременно е член на [[Хайделберг]]ската Академия на науките и на Кралската академия на изкуствата и науките на [[Нидерландия]]. По-късно университетът във [[Фрайбург]] обявява Фурман за свой почетен доктор по право.

От 1964 г. взема дейно участие в симпозиумите на изследователската група „[[Поетика и херменевтика]]“.

Умира на [[12 януари]] [[2005]] година в [[Юберлинген]] на брега на [[Бодензее]]. Негов наследник в Констанц е Райнхарт Херцог.

Фурман е признат като един от най-утвърдените немски филолози. Той е не само преподавател и изследовател, но и преводач на класически текстове от [[Старогръцки език|старогръцки]] и [[Латински език|латински]] на немски език. На първо място на него принадлежат преводите на всички речи на [[Цицерон]]. За тези преводи Фурман през 1990 г. получава наградата „Йохан Хайнрих Фос“ на Немската академия за език и поезия. Сред другите превеждани от него автори са също [[Хораций]], [[Аристотел]] и [[Платон]].

Но Фурман е иѝ идеолог на образованието[[образование]]то. В книгата си „Образованието„''Образованието. Културната идентичност на Европа“Европа''“ (''Bildung. Europas kulturelle Identität'') той критикува образователната система, поставяща [[Природни науки|природните науки]] като по-важни от филологията, [[История|историята]] и музиката.

*2002 ''Bildung - – Europas kulturelle Identität.'' Reclam Universal-Bibliothek 18182. Reclam, Stuttgart 2002. ISBN 3-15-018182-8.

* Detlef Liebs, ''In memoriam Manfred Fuhrmann (23.6.1925–121925 – 12.1.2005)''. В: ''Zeitschrift der Savigny-Stiftung für Rechtsgeschichte. Romanistische Abteilung''. Band 123 (2006), S. 525–528525 – 528