Ернст Майр: Разлика между версии

| име-оригинал = Ernst Walter Mayr

| роден-място = [[Кемптен|Кемптен им Алгой]], [[Германия]]

| починал-място = [[Бедфорд]], ([[Масачузетс]]), [[САЩ]]

| националност = [[германец]]{{Германия}}

'''Ернст Майр''' ({{lang-de|Ernst Walter Mayr}}) е [[германски]] учен, който е сред водещите еволюционни [[биология|биолози]] през [[20 век]], известен специалист по [[Класификация на организмите|класификация на живите организми]], [[орнитология|орнитолог]], научен [[историк]] и изследовател на [[природата]].

Роден е на [[5 юли]] [[1904]] година в [[Кемптен|Кемптен им Алгой]], Германия. Неговите трудове допринасят за идейната революция, водеща до [[Синтезирана теория за еволюцията|съвременната теория за еволюцията]], обединяваща [[Грегор Мендел|Менделовата]] [[генетика]] и [[Чарлз Дарвин|Дарвиновата]] [[еволюция]], както и за развитието на концепцията за [[Вид (биология)|биологичния вид]].

Нито [[Чарлз Дарвин|Дарвин]], нито някои от съвременниците му е могъл да даде отговор на въпроса "Какво„Какво е това вид?"“ и как много видове могат да еволюират от един [[общ произход|общ прародител]]. Ернст Майр дава решение на въпроса, като предлага ново определение на понятието "вид"„вид“. В книгата си "„''Систематика и произход на видовете''"“ (1942) той пише, че видът не е просто група от [[Морфология (биология)|морфологично]] сходни индивиди, а група, в чиито рамки индивидите могат да се чифтосват помежду си, а извън групата не могат с други индивиди. Когато [[популация]] от организми бъде изолирана, се превръща в субпопулация, която поради [[генетичен дрейф|генетичния дрейф]] и [[естествен отбор|естествения отбор]] се отдалечава с времето от изходната популация и постепенно еволюира в нов вид.

Теорията на Майр за [[перипатрично видообразуване|перипатричното видообразуване]], основана на работата му с [[птици]], и до днес се счита за преобладаващия начин на [[видообразуване]]. Тя е и теоретичната обосновка на теорията за [[точково равновесие|точковото равновесие]], предложена от [[Нилс Елдридж]] и [[Стивън Джей Гулд]].

Майр има класическо образование на биолог, с малък математически опит. Той често критикува по-ранните математически подходи към еволюцията като тези на [[Джон Холдейн]], които през 1959 г. определя с прословутата фраза "бобова„бобова генетика"генетика“. Майр твърди, че фактори като [[репродуктивна изолация|репродуктивната изолация]] трябва да се взимат предвид. По подобен начин той е силно критичен към изследванията от областта на [[молекулярна еволюция|молекулярната еволюция]], например тези на [[Карл Воуз]].

В редица трудове Майр отхвърля [[Редукционизъм|редукционизма]] в еволюционната биология, изтъквайки аргумента, че еволюционният натиск оказва влияние на целия организъм, а не на отделни гени[[ген]]и, както и че гените могат да имат различни проявления в зависимост от това, кои други гени присъстват. Той защитава проучването на целия [[геном]], отколкото изолирано на отделни гени. Настоящите молекулярни изследвания на еволюцията и видообразуването показват, че въпреки че [[алопатрично видообразуване|алопатричното видообразуване]] е основното при организми, живеещи на групи (като при множество [[безгръбначни]] и особено при насекомите[[насекоми]]те), често се наблюдава [[симпатрично видообразуване]] при групи с по-голяма мобилност, като птиците.

С формулирането на понятието "„[[вид (биология)|вид]]"“ през 1942 г., Майер играе ключова роля в дебата по въпроса. Той твърдо защитава биологичната формулировка на понятието.

МайерМайр е открит защитник на [[научен метод|научния метод]] и остро критикува изследвания, които не отговарят на принципите на научния метод.

{{цитат|''"Идеята, която някои хора имат, че генът е целта на естествения отбор, е напълно непрактична. Генът никога не е видим за естествения отбор. В генотипа един ген се проявява винаги в контекста на всички останали гени. Взаимодействието с тях прави един ген да бъде положително или отрицателно селектиран. Всъщност, [[Теодосиус Добжански|Добжански]] например е работил значително с така наречените летални хромозоми, които силно увеличат шансовете за положителен отбор при едни комбинации, а при други имат летален за организма изход. По тази причина хора като Докинз в Англия, които все още мислят, че отделния ген е обект на естествения отбор, очевидно грешат. През 30-те и 40-те години беше широко разпространено схващането, че гените са обект на отбора, защото това беше единственият начин да бъдат подложени на [[математика|математически анализ]]. Сега обаче знаем, че това е целият геном на индивида, а не генът. С изключения на тази малка корекция, основите на дарвиновата теория не са се променили през последните 50 години."''.<ref name="Edge 2001" /> }}