Херман фон Хелмхолц: Разлика между версии

| име-оригинал = Hermann Ludwig Ferdinand von Helmholtz

| учил-при = [[Йоханес Мюлер]]

'''Херман Лудвиг Фердинанд фон Хелмхолц''' ({{lang-de|Hermann Ludwig Ferdinand von Helmholtz}}) е [[Германия|германски]] [[физик]], [[физиолог]] и [[философ]]. В областта на физиологията той е известен с [[математическо моделиране|математическото моделиране]] на [[око]]то, теориите за [[зрение]]то, изследванията на възприемането на [[цвят (оптика)|цветовете]], пространството и [[звук]]а. Приносите му във физиката са свързани главно със [[закон за запазване на енергията|закона за запазване на енергията]], [[електродинамика]]та, [[химическа термодинамика|химическата термодинамика]] и [[механика|механичните]] основи на [[термодинамика]]та. Хелмхолц работи и в областта на [[философия на науката|философията на науката]] и [[естетика]]та.

Херман Хелмхолц е роден презна [[31 август]] [[1821]] година в [[Потсдам]], [[Прусия]]. Той е син на Фердинанд Хелмхолц, директор на местната гимназия и личен приятел на [[Имануел Херман Фихте]]. След като завършва гимназия, през 1838 година Херман Хелмхолц постъпва в [[Хумболтов университет на Берлин|Медицинския институт „Фридрих Вилхелм“]] в [[Берлин]], където получава безплатно образование по [[медицина]] срещу условието да служи 8 години като военен лекар в пруската армия. Сред неговите преподаватели е водещият германски физиолог по това време [[Йоханес Мюлер]]. Мюлер се стреми да постави медицината на емпирични основи и да я очисти от натрупаните [[метафизика|метафизични]] елементи. Важна роля в тази работа изиграват няколко негови ученици, станали известни като „групата от 1847“ - – Хелмхолц, [[Емил дю Боа-Реймон]], [[Ернст Брюке]], [[Карл Лудвиг]].

След дипломирането си през 1843 година, Хелмхолц е назначен за лекар във военна част в Потсдам, но служебните му задължения не са тежки и той организира импровизирана лаборатория, в която провежда експерименти, свързани с мускулния [[метаболизъм]], предаването на топлина в мускулите и скоростта на предаване на [[нервен импулс|нервните импулси]]. По това време той се жени за Олга фон Фелтен, дъщеря на военен хирург. През 1848 година Хелмхолц е освободен от задълженията си в армията и постъпва в Анатомичния музей в Берлин, а през 1849 година става директор на [[Кьонигсбергски университет|Физиологическия институт в [[Калининград|Кьонигсберг]].

През 1855 година Херман Хелмхолц става професор по физиология и анатомия в [[Бонски университет|Бонския университет]], а през 1858 година - – в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]]. От 1871 година е професор по физика в [[Берлински университет|Берлинския университет]], а през 1888 година става първият директор на [[Технически университет - Берлин|Физико-техническия институт в Берлин]], като остава на този пост до края на живота си. През 1882 година получава благородническа титла.

Херман фон Хелмхолц умира презна [[8 септември]] [[1894]] година в Берлин.

Изхождайки от по-ранните изследвания на [[Сади Карно (физик)|Сади Карно]], [[Емил Клапейрон]] и [[Джеймс Джаул]], Хелмхолц постулира свързаността на [[механична работа|механичната работа]], [[топлина]]та, [[светлина]]та, [[електричество]]то и [[магнетизъм|магнетизма]] и ги разглежда като проявления на една и съща „сила“ (според днешната терминология - – [[енергия]]). Той публикува теорията си в книгата „За запазването на силата“ (''„Über die Erhaltung der Kraft“'', 1847).