Озонов слой: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 212.233.177.226 (б.), към версия на 82.146.27.99 |
||
Ред 10:
== Ултравиолетовата светлина и озонът ==
[[Картинка:Ozone altitude UV graph.jpg|мини|300п|Съдържание на озон (хоризонтално) на различна височина (вертикално) и спирането на различните видове ултравиолетово излъчване (трите цветни стълба).]]
Въпреки че съдържанието на озон в атмосферата е много малко, то е от съдбоносно значение за живота на Земята, защото поглъща биологично вредното ултравиолетово излъчване на Слънцето. Ултравиолетовата светлина е разделяна на три вида, в зависимост от своята [[дължина на вълната]] - A, B и C. Тип C, която би била изключително вредна за хората, се поглъща от озоновия слой на височина от около 35 километра.
Тип B може да бъде вредна за кожата и е главната причина за [[слънчево изгаряне|слънчевите изгаряния]]; прекомерното излагане на този вид светлина може да причини и генетични щети, предизвиквайки редица проблеми, сред които и [[рак на кожата]]. Озоновият слой е много ефективен в поглъщането на ултравиолетова светлина от този тип - за излъчване с дължина на вълната от 250 [[нанометър|нанометра]] интензивността при земната повърхност е 350 милиона пъти по-слаба, отколкото в горните слоеве на атмосферата. Въпреки това, определено количество преминава през цялата атмосфера, което се отнася и за почти цялото количество ултравиолетова светлина тип A. Тя обаче е значително по-безвредна, въпреки че също е потенциален причинител на генетични щети.
== Опити за регулация ==
В атмосферата се съдържат вещества, които разграждат озона, както естествено създавани в природата, така и резултат от човешката дейност. Намаляването на изхвърлянето на най-разпространения клас от тези химически вещества – хлорвъглеводороди – започва с приемането на Монреалския [[Протокол за защита на озоновия слой]] на [[16 септември]] [[1987]]. Преди обаче да започне разграждането на вредните вещества, трябва да мине определен период от време за да се забележат резултатите. Майкъл Нючърч, специалист по химическия състав на атмосферата в Алабамския университет в Хантсвол, коментира обаче, че положителният резултат е наблюдаван само в горните слоеве на атмосферата, където са съсредоточени по-малко от 20 % от озона. Той подчертава, че има забавяне на разрушаването на озоновия слой, но не е забелязан какъвто и да било процес на възстановяване, и ще изминат 40-50 години, преди той да се възстанови до нивото, когато започна неговото разрушаване.
Въпреки това Нючърч и редица независими инспектори отбелязват, че това откритие е повратен момент по пътя на възстановяването на вредите, нанесени от човека на атмосферата.
| |||