|
собственост на затворника галин тодоров
{{към пояснение|Арбанаси|Арбанаси (пояснение)}}
{{Селище в България
| картинка = Arbanasi-imagesfrombulgaria.jpg
| картинка-описание = Панорамен изглед от Арбанаси
| екатте = 00583
| надм-височина=350
| пощ-код=5029
| тел-код=062
| сев-ширина=43.1
| изт-дължина=25.667
| площ = 11.881
}}
'''Арбанаси''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Велико Търново]], [[област Велико Търново]].
== География ==
Арбанаси е село в централната част [[Северна България]]. Намира се на 5 км [[североизток|североизточно]] от [[Велико Търново]], на високо [[плато]], разделящо старопрестолния град от съседната [[Горна Оряховица]], която е жп възел с централно значение за България.
== История ==
[[Файл:Arbanasi house brendancox.jpg|left|thumb|270px|Къща в Арбанаси]]
Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - [[ферман]]ът на [[Сюлейман Великолепни]] от [[1538]] г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, [[Лясковец]], [[Горна Оряховица|Горна]] и [[Долна Оряховица]] на великия везир [[Рюстем паша]], зет на султана. В споменатия ферман четирите селища са под общото название ''Арнабуд кариелари''.
Други сведения за Арбанаси намираме в записките на [[Павел Джорджич]] от [[10 януари]] [[1595]] г. до трансилванския княз [[Зигмунд Батори]]. За Арбанаси споменава и софийският [[Католицизъм|католически]] епископ [[Петър Богдан Бакшич]], посетил [[Търново]] през [[1640]] г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български [[боляри]], дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на [[Иван Асен II]] при [[Клокотница]] на [[9 март]] [[1230]] г., когато той завзема и ''Арбанашката земя''. През [[Средновековие]]то българите са наричали [[Албания]] "Арбанашка земя".
[[File:Arbanasi church 1.jpg|right|thumb|270px|Църквата "Рождество Христово"]]
[[File:Arbanasi-Inscription.jpg|thumb|270px|Надпис от църквата "Рождество Христово", гласящ: "Изписа се храмът на Рождението по плът на Господа, Бог и Спасител наш Иисус Христос, в годината от Въплъщението 1638, със спомоществователството, труда и иждивението на най-почитания и най-благороден първенец господин Стати и съпругата му Теодора."]]
[[Image:Arbanasi Architectural Preserve.jpg|right|thumb|270px|Вътрешността на църквата "Рождество Христово"]]
[[Георги Раковски]] съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир [[Теодор Комнин]], заради нея преселил няколко [[Гърци|гръцки]] фамилии в Арбанаси.
През [[1859]] г. учителят в Търново [[А. П. Границки]] прави превод на [[Търновско ръководство|Търновското ръководство]], издадено от Хамамджиев в [[Цариград]]. В него пише: ''„Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители..."'' Този възрожденски учител, родом от [[Котел]], най-точно определя не само името, но и произхода на населението, ''„заселено в старо време от българските боляри"''.
По-богат документален материал (приписки и [[летописна бележка|летописни бележки]] върху църковни книги) е останал от [[17 век]] и [[18 век]]. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на [[17 век]] и до края на [[18 век]]. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на населението бил [[джелепчийство]]то и [[суватчийство]]то. Развити били и [[занаяти]]те, свързани с тях, както и [[медникарство]]то и [[златарство]]то. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали [[коприна]], която изнасяли в Цариград и [[Италия]]. [[Лозарство]]то е също характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.
Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в [[Багдад]], [[Индия]] и [[Персия]]. Продавали месо, [[лой]], кожа и др., а на връщане докарвали коприна, [[кадифе]], подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в [[Търново]], [[Горна Оряховица]], [[Попово]] и др.
За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на [[18 век]] в резултат на [[Кърджалии|кърджалийските]] нападения през [[1792]], [[1798]] и [[1810]] г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от [[чума]] и [[холера]] довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във [[Влашко]] и [[Русия]]. След [[1810]] г. започва ново заселване от [[българи]], които слизат от Еленския и Тревненския Балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с [[Гюлхански хатишериф|Гюлханския хатишериф]] от [[1839]] г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след [[Кримска война|Кримската война]] тук почти прекъсва.
В продължение на няколко века Арбанаси е крепост на [[гъркомани|гръкоманщина]]та. [[Гръцки език|Гръцкият език]], който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. От Арбанаси е фамилията [[Кърджиеви]] - братята [[Георги Кърджиев|Георги]] и [[Тома Кърджиев]]и, единият - учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на [[Червеноводска чета|Червеноводската чета]] през [[1875]] г. Арбанаси е родно място и на [[Иларион Драгостинов]], деятел на [[БРЦК]], главен апостол на [[II сливенски революционен окръг]]. Той загива в неравен бой на [[10 май]] [[1876]] г. при [[Вратник]] в Сливенския Балкан. По време на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската война]] 11 души от Арбанаси участват в нея като [[Българско опълчение|опълченци]].
Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.
В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител св. [[Софроний Врачански]], по-късно владика на [[Врачанска епархия]]. В Арбанаси той пише известното "Житие и страдание на грешния Софроний".
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година двама души от Арбанаси са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.</ref>
== Население ==
Според преброяването на населението от [[2011]] година, към [[1 февруари]] в селото живеят 303 души, от тях 298 отговорят на доброволния въпрос за етническа принадлежност:<ref>{{cite web|url=http://www.nsi.bg/ORPDOCS/Census2011_4.pop_by_ethnos.xls|title=Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.|language=болгарською|accessdate=2012-03-18|archiveurl=http://www.webcitation.org/6Fdhrysbu|archivedate=2013-04-05}}</ref>
{| class="wikitable"
|-
! style = "background-color:#F5F5F5" | [[Народност]]
! style = "background-color:#F5F5F5" | Брой
! style = "background-color:#F5F5F5" | Дял
|- style="text-align:right; background:#C5E384;"
| style="text-align:left; " | [[Българи в България|българи]]
| 290
| 97,3%
|- style="text-align:right; background:#87A96B;"
| style="text-align:left; " | [[Турци в България|турци]]
| 0
| 0%
|- style="text-align:right; background:#738276;"
| style="text-align:left; " | [[Цигани в България|цигани]]
| 0
| 0%
|- style="text-align:right; background:#CECECE;"
| style="text-align:left; " | други
| 0
| 0%
|- style="text-align:right; "
| style="text-align:left; " | не се самоопределят
| 8
| 2,7%
|- style="text-align:right; "
| style="text-align:left; " | '''Общо'''
| 298
|
|}
== Културни и природни забележителности ==
[[Image:Saint Nikola Monastery, Arbanasi, Bulgaria.jpg|right|thumb|270px|Манастирът „[[Св. Николай Чудотворец (Арбанаси)|Св. Николай Чудотворец]]“ в Арбанаси]]
Арбанаси е архитектурно-музеен резерват и е сред [[Стоте национални туристически обекта]]. Има печат в църквата "Рождество Христово".
== Други ==
;Редовни събития
Празникът на Арбанаси е на празника [[Успение Богородично]] - 15 август.
;Личности
* [[Софроний Врачански]], български светец, народен будител, писател и духовник
* [[Павел Грамадов]] (1822 - 1878), български революционер
* [[Панайот Кърджиев]], (1853-1929), бивш кмет на Варна
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
{{commonscat|Arbanasi|Арбанаси}}
* [http://www.arbanassi.org/ Официален сайт на Арбанаси]
* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/arbanasi.htm ''"Арбанаси"''], [[Венцеслав Константинов]], сп. "Отечество", София, кн. 20, 1977
* [http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1970_num_28_1_1435 Walter, Chr. The Names of the Council Fathers at Saint Sozomenus, Cyprus. - Revue des études byzantines, T. 28 (1970), pp. 189-206]
{{Община Велико Търново}}
[[Категория:Арбанаси| ]]
[[Категория:100 национални туристически обекта]]
[[Категория:Архитектурни резервати в България]]
| 