|
|карта=
}}
* фабрика за фафли и слуги от женски тип с военни дрехи
'''Националният военен университет „Васил Левски“''' е военно [[висше училище]] с три факултета в градовете [[Велико Търново]], [[Шумен]] и [[Долна Митрополия]], [[България]].
Макар че получава статут на висше училище едва през [[1924]] г. като продължител на основаното през [[1878]] г. '''Военно училище''' в [[Пловдив]], то е висшето учебно заведение с най-дълга история в България.
== История ==
=== Трето българско царство (1878-1944) ===
{| class="wikitable collapsible collapsed floatright"
! colspan="4"| Випуски на Военното на Н.В. училище<ref>Тонев, З., „Върхове на славата“, София, 1995, Съюз на независимите български писатели, стр. 188 (12-40 и 45 випуск)</ref>
|-
! № !! дата !! численост !! псевдоним
|-
| 1. || 10 май 1879 || 163 ||
|-
| 2. || 30 август 1880 || 93 ||
|-
| 3. || 30 август 1882 || 62 ||
|-
| 4. || 30 август 1883 || 62 ||
|-
| 5. || 30 август 1884 || 51 ||
|-
| 6. || 30 август 1885 || 58 ||
|-
| 7. || 3 декември 1885 || 71 ||
|-
| 8. || 27 април 1887 || 163 || Регентският
|-
| 9. || 7 ноември 1887 || ||
|-
| 10. || 1888 || ||
|-
| 11. || 18 май 1889 || ||
|-
| 12. || 2 август 1890 || 44 ||
|-
| 13. || 2 август 1891 || 117 ||
|-
| 14. || 2 август 1892{{br}}6 септември 1892 || 139 ||
|-
| 15. || 2 август 1893 || 79 ||
|-
| 16. || 1 януари 1895 || 100 ||
|-
| 17. || 1896 || 92 ||
|-
| 18. || 1897 || 45 ||
|-
| 19. || 1898 || 37 ||
|-
| 20. || 1899 || 84 ||
|-
| 21. || 1900 || 130 ||
|-
| 22. || 1901 || 105 ||
|-
| 23. || 1902 || 104 ||
|-
| 24. || 1903 || 94 ||
|-
| 25. || 2 юли 1905 || 72 ||
|-
| 26. || 19 септември 1906 || 79 ||
|-
| 27. || 1 август 1907 || 64 ||
|-
| 28. || 11 февруари 1908 || 177 ||
|-
| 28. || 2 август 1908 || 98 ||
|-
| 29. || 22 септември 1909 || 116 ||
|-
| 30. || 4 септември 1910 || 95 ||
|-
| 31. || 22 септември 1911 || 126 ||
|-
| 32. || 2 август 1912 || 138 || Царски
|-
| 33. || 23 април 1913 || 139 ||
|-
| 34. || 22 септември 1914 || 174 ||
|-
| 35. || 25 август 1915 || 435 ||
|-
| 36. || 12 март 1916 || 242 || Рилски
|-
| 37. || 23 септември 1916 || 327 ||
|-
| 38. || 1 август 1917 || 348 || Нишки боен
|-
| 39. || 1 януари 1919 || 425 ||
|-
| 40. || 4 октомври 1920 || 123 ||
|-
| 41. || 1 април 1922 || ||
|-
| 42. || 1923 || ||
|-
| 43. || 1924 || ||
|-
| 44. || 6 май 1925 || ||
|-
| 45. || 1926 || ||
|-
| 46. || 3 октомври 1927 || || Шуменски
|-
| 47. || 25 август 1928 || 80 || Шипченски
|-
| 48. || 1929 || 33 || Преславски
|-
| 49. || 1930 || 111 || Витошки
|-
| 50. || 1931 || 124 || Дунавски
|-
| 51. || 1932 || || Софийски
|-
| 52. || 1933 || 46 || Люлински
|-
| 53. || 1934 || || Орловски
|-
| 54. || 1935 || || Беломорски
|-
| 55. || 1936 || || Тракийски
|-
| 56. || 3 октомври 1937 || || Княз Симеоновски
|-
| 57. || 1938 || || Средногорски
|-
| 58. || 1939 || || Родопски
|-
| 59. || 1940 || || Балкански
|-
| 60. || 1941 || ||
|-
| 61. || 1941 || ||
|-
| 62. || 31 януари 1943 || 160 ||
|-
| 63. || 3 март 1944 || ||
|-
| 64. || 1944 || ||
|-
| 65. || 6 май 1945 || || Дравски боен
|-
| 66. || 1946 || ||
|-
| 67. || 1947 || ||
|-
| 68. || 1948 || || Димитровски
|}
'''Създаване на военното училище'''
<br />
Още през лятото на 1878 г. [[Временно руско управление|Временното руско управление]] започва подготовката за създаване на военно училище в [[Пловдив]]. Назначеният на 8 май 1878 г. руски императорски комисар [[Александър Дондуков-Корсаков|княз Дондуков-Корсаков]] предприема в най-кратък срок създаването на институция за подготовката на офицерски кадри за [[Българската земска войска]]. В края на месец [[май]] [[1878]] г. пред сградата на областната управа в Пловдив е оповестен приказ на комисариата на временното руско управление за създаването на военно-учебна команда, като основните изисквания са младежите да са навършили 17 години и да имат най-малко четирикласно образование. За командир на [[Команда на волноопределяющите се|военно-учебната команда]] ([[юнкер|юнкерска]] рота), състояща се от първите 42 младежи, е назначен [[капитан]] Стрижевски, а за негови помощници [[подпоручик]] Любавски и [[прапорщик]] Никола Бонев (българин на руска служба). Командата е първоначално е настанена в бившия турски [[конак]] в Пловдив, а после се установява в училище “Света Троица”, в старата част на днешния град. Висшето командване и организирането на занятията се поема от гвардейски капитан [[Николай Флейшер]] (със заповед № 14 от [[1 септември]] [[1878]] г. назначен за началник на училището). Първите произведени български офицери с чин прапорщик са [[Рачо Петров]], [[Христо Попов (подполковник)|Христо Попов]], Стефан Александров и [[Петър Тантилов]].
'''След Берлинския конгрес''' <br />
След подписването на [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 14 до 19 ноември 1878 г. военното училище е преместено в гр. София - до Пазарджик съставът пътува с влак, а от там до София [[юнкер|юнкерите]] се придвижват пеша. Първоначално училището е настанено в дотогавашна турска болница на мястото на днешния [[Централен военен клуб]]. На [[26 ноември]] [[1878]] г. то е официално осветено и открито със Заповед № 18 на Военното управление на България. Обучението в училището е в рамките на две години, като се разделя на два класа: Първи младши-общи и Втори старши-специален. В младшия клас се изучава общообразователна и общовоенна подготовка, а в старшия - специална подготовка по съответния род войска: пехота, артилерия, кавалерия и пионери (днешните инженерни войски). Първият випуск на училището е подготвен в съкратени срокове и на 10 май 1879 г. първо офицерско звание получават 163 юнкери, завършили старшия клас. С Указ № 40 са обявени първенците на випуска - подпоручиците [[Анастас Бендерев]] и Тодор Увалиев. <br />
''Първият випуск'' на военното училище по-късно е наречен "Генералски випуск", тъй като от завършилите 163 юнкери 36 достигат до генералско звание. <br />
Със заповед по военното ведомство № 156 от 1880 г. се нарежда да се премине към 3-годишен курс на обучение, съответно първи подготвителен клас и втори и трети специални класове. Впоследствие през 1881 г. се преценява, че е необходимо обучението да премине на 4-годишен период. На 30 август 1881 г. княз [[Александър Батенберг]] на тържествен парад в София връчва първото бойно знаме на училището. <br />
През [[1892]] г. е преместено в специално построена сграда, проектирана от чешкият архитект [[Антонин Колар]], в югоизточния край на София, в която днес се намира [[Военната академия „Г. С. Раковски“]]. Военното училище играе важна роля в живота на [[Българската армия]], като в него се подготвят почти всички офицери, командвали армията във войните от края на 19 век и началото на 20 век.<br />
'''След Съединението 1885 г.''' <br />
Важна роля в бъдещото развитие на училището изиграва акта на [[Съединението|Съединението на Княжество България с Източна Румелия]]. В навечерието на [[Сръбско-българската война]] в знак на несъгласие с водената от Българското правителство политика, руският цар [[Александър II]] изтегля руските войски от България, включително и всички руски офицери от военното училище. На 10 октомври 1885 г. е назначен първия български офицер за началник на училището - ротмистър Анастас Бендерев. <br />
Преди началото на Сръбско-българската война завършилите училището са 462 български офицери, които са недостатъчни за окомплектоването на 110 хилядната [[Българска армия]], която се готви за войната със Сърбия. Поради тези причини със заповед № 90 на военното министерство от 9 септември 1885 г. 71 юнкера от 7-ми випуск са произведени предсрочно със звание портупей-юнкери и са разпределени за командири по бойните части. Тази първа война за младите български офицери, наречена още войната на капитаните, се явява бойното кръщене за българския офицерски корпус. Общо в сръбско-българската война загиват 16 възпитаника на училището, сред които [[Марин Маринов (офицер)|капитан Маринов]] командир на [[Трети пехотен бдински полк]] и най-младия загинал офицер - братът на [[Христо Ботев]] портупей-юнкер Боян Ботйов.<br />
След края на войната военното училище започва да търси свой собствен път на развитие, съобразен с българските традиции и боен опит. До преврата срещу княз Александър I Батенберг е запазен 4-годишният курс на обучение. Детронацията на княза, в която се включват група русофилски настроени юнкери и офицери начело с началника на училището майор [[Петър Груев]], ротмистър [[Анастас Бендерев]] и капитан [[Радко Димитриев]] оказват изключително негативно влияние върху престижа на военното училище. След контрапреврата извършен от [[Стефан Стамболов]] с Указ № 181 от 1886 г. училището е разформировано, отнети са му знамето, част от юнкерите участвали в тези събития са уволнени, други са дадени под съд, а трети са разжалвани. Пак през същата година с Указ № 187 училището е възстановено, но без знаме и шефство. Официално ново бойно знаме е връчено едва през 1925 г. от [[цар Борис III]]. <br />
С установяването на княз [[Фердинанд I]] за цар на България настъпва успокоение сред юнкерските и офицерските среди, като през 1889 г. князът поема шефството над училището. През 1889 г. към училището е открита и първата [[Школа за запасни офицери|школа (курс) за подготовка на запасни офицери]] в състав от 130 души и е придадена фелдшерска рота за обучение на войскови [[Фелдшер|фелдшери]]. През 1890 г. е проведен и първият щаб-офицерски курс за 115 офицери с чин капитан. В началото на 1900 г. настъпва т. нар. [[Кадет|кадетски]] период за обучение в училището по модела на военните училища на великите сили, като започват да се приемат младежи на 12-годишна възраст със срок на обучение 7 години, от които 5 години гимназиален клас и 2 години специален клас. Този модел на обучение просъществува до 1909 г., когато кадетската гимназия е закрита и отново е въведен 3-годишен срок на обучение.<ref>Никола Рухчев "Военното училище на България 1878-2002", изд.2012 София</ref> <br />
'''Балкански войни 1912 - 1913 г.''' <br />
При създалата се политическа обстановка на Балканите в навечерието на [[Балканската война]] на 17 септември 1912 г. княз [[Фердинанд I]] издава Указ № 5 за обявяване на обща мобилизация, а на 20 септември училището е разформировано. Всички офицери са изпратени по бойните подразделения. По бойните части за командири са изпратени и портупей-юнкерите от 33-ти випуск и юнкерите от 34-ти випуск. Юнкерите от подготвителния клас на 35-ти випуск са освободени в домашен отпуск до второ нареждане. На 31 август 1913 г. след края на войните и общата демобилизация на българската войска училището започва отново да функционира с началник подполковник [[Иван Луков]]. През двете войни загиват 302-ма възпитаници на военното училище от всички випуски, произведени до 1913 г., един от които е героят от битката при [[Бунархисар]] полковник [[Иван Петров (полковник)|Иван Петров]], командир на [[Пети пехотен дунавски полк]]. <br />
'''Първа световна война 1915 - 1918 г.'''<br />
Важен момент от живота на училището е влизането на България в [[Първата световна война]] на страната на [[Централни сили|Централните сили]]. С Указ № 7 от 10 септември 1915 г. на Цар Фердинанд I е обявена обща мобилизация на [[Българска армия|въоръжените сили]] на [[Царство България]]. За разлика от Балканската война сега училището преминава към военновременен състав и продължава да функционира без прекъсване. Предвид развитието на войната и нарастващата нужда от офицери за почти 600-хилядната българска армия започва форсирана подготовка на офицерски кадри. Още на 25 август 1915 г. предсрочно са произведени в чин подпоручик 435 [[Портупей-юнкер|портупей-юнкери]] от 35-ти випуск на училището и са изпратени по бойните части. На 10 септември 1915 г. [[Юнкер|юнкерите]] от 36-ти випуск са произведени в чин офицерски кандидат и също са изпратени на фронта. В съкратени срокове на 10 март 1916 г. е произведен и 37-ми випуск и изпратен по бойните части, като този начин на обучение продължава до производството на 40-ти випуск. От 15 март 1916 г. към училището се придава и [[Школа за запасни офицери|школата за запасни подпоручици]], като от този момент получава наименованието "Военно на Негово величество и Школа за запасни подпоручици". [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни подпоручици]] се отделя от военното училище на 1 ноември 1918 г. и започва да се развива самостоятелно. През този период (1915 -1918 г.) за войската са подготвени и изпратени в строя 1400 офицерски кандидати и 6030 подпоручици от [[Школа за запасни офицери|ШЗО]]. През Първата световна война загиват 563 възпитаници на военното училище. На 3 октомври 1918 г. Цар [[Фердинанд I]] абдикира и на престола се възкачва синът му Цар [[Борис III]], пред когото на [[5 октомври]] [[1918]] г. юнкерите полагат клетва за вярност и училището се наименува "Военно на Н.В. Борис III училище". <br />
'''След Ньойския договор 1919 - 1938 г.'''<br />
Въпреки славните победи на Българската армия, след злощастния край на Първата световна война и налагането над България на [[Ньойския договор|Ньойския диктат]] започва тотално намаление на войската, включително и във военното образование. Съгласно клаузите на договора от училището са уволнени 308 [[Портупей-юнкер|портупей-юнкери]] и [[Юнкер|юнкери]]. През 1920 г. са закрити Военната академия, Школата за запасни подпоручици, Санитарното и Ветеринарното подофицерско училище. Така в началото на 20-те години остава да функционира само едно единствено военно-учебно заведение. През [[1924]] г. с Указ № 12 на цар [[Борис III]] училището получава статут на специално висше учебно заведение, а на 12 септември 1925 г. при производството на 44-випуск царят връчва официално на неговия началник подполковник [[Дамян Велчев]] второто бойно знаме на училището. От 1928 г. в училището започват да се обучават и първите офицери за авиацията и флота. На 6 май 1937 г. цар Борис ІІІ връчва на училището третото бойно знаме, а на 12 юни 1937 г. царят издава Указ № 164, с който към училището отново се открива Военна гимназия. В периода до 1938 г. постепенно се възвръща престижът на офицерската професия, като едновременно се преосмисля цялостната система на военното образование в България, съобразно нуждите на армията и развитието на военното дело.<br />
'''Втора световна война 1939 - 1945 г.'''<br />
След ревизията на клаузите на [[Ньойския договор]], с акта на [[Солунско споразумение|Солунското споразумение]] се създава възможност на училищното ръководство съвсем легално да подготвя кадри за всички родове войски без ограничения. Нещо повече - установява се практика наши юнкери да се обучават в чуждестранни висши военни учебни заведения, като се изпращат групи от юнкери летци, моряци и пехотинци в [[Италия]], [[Полша]], [[Унгария]], [[Германия]] и други страни. <br />
Този период е белязан с най-големите превратни събития в историята на училището, свързани с настъпилите политически промени преди и след края на Втората световна война. Първото от тях е влизането на България в [[Тристранния пакт]] ([[1 март]] [[1941]] г.), при което още на 28 февруари юнкерите са изведени на полеви лагер, а кадетите са пуснати в безсрочен домашен отпуск. След 10-тина дни всички отново са върнати за занятия в училището. Второто важно събитие е смъртта на Цар [[Борис III]] на [[28 август]] [[1943]] г. и полагането на клетва пред неговия наследник Цар [[Симеон II]]. И третото е смяната на властта на [[9 септември]] [[1944]] г. <br />
Една от целите на [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] през 1944 г. е и военното училище, което е силно засегнато от тях. За целта още преди това личния състав на училището е разсредоточен, съответно кадетите са изпратени за продължаване на обучението в гр. [[Шумен]]. В училището остават само юнкерите от 63-ти до 65-ти випуск, които спасяват училището от пожарите вследствие бомбардировките на 29 и 30 март 1944 г. След тази дата цялото училище е предислоцирано на лагер в гр. [[Банкя]] и прекарва там до 9 септември 1944 г., когато на власт в България идва [[Отечествения фронт]]. Настъпилите промени засягат и военното училище. Страната ни от съюзник на [[Германия]] застава на страната на [[Съветския съюз]] и се включва във военните действия срещу изтеглящите се от [[Гърция]] и [[Югославия]] германски войски.
=== Период на социализма ===
'''1944 - 1958 г.'''<br />
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] настъпва коренна промяна както за [[Българска армия|Българската армия]], така и за военното образование в България. Дошлото на власт [[Отечествен фронт|Отечествено-фронтовско правителство]] поема курс на революционно преустройство на военното училище от царско на Н.В. в социалистическо по модела на военните училища в [[Съветския съюз]]. Предвид включването на България във Втората световна война на страната на настъпващите войски на Съветския съюз и необходимостта от офицери за войската предсрочно са произведени 64-ти и 65-ти боен [[Драва|дравски]] випуск. За всички завършили военното училище до 1945 г. се въвежда названието "царски офицери". <br />
Идеята за патрон на училището да се приеме името на Апостола на свободата [[Васил Левски]] принадлежи на новоназначения началник на училището генерал-майор [[Христо Стойков (офицер)|Христо Стойков]], като същата се приема от министъра на войната генерал-лейтенант [[Дамян Велчев]] и на [[18 февруари]] [[1945]] г. със заповед № 45 военното училище започва да се назовава "Народно военно училище "Васил Левски". С назначаването на заместник-началник на училището по политическата част се поставя началото на партизирането на българското офицерство.<ref>[http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2287 По заповед на ОФ: „Приобщаването” на българската армия към армиите на Съветския съюз]</ref> С налагането на новата политика на комунистическата партия училището вече трябва да подготвя верни не само на народа, но и на партията офицерски кадри. След 1945 г. за повишаване на военно-теоретичната подготовка на офицерите, служили в т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]], във военното училище се организират 1-годишни курсове за бивши [[Партизанско движение в България|партизани]]. Много от тези курсисти впоследствие стават строителите на новата БНА, по-известните от които са: [[Кирил Косев]], [[Васил Зикулов]], [[Атанас Семерджиев]], [[Иван Врачев]], [[Иван Добрев (адмирал)|Иван Добрев]], [[Велко Палин]] и др. <br />
Новата власт започва масова чистка и уволнения сред юнкерите и кадетите от военното училище, като в последния 68-и випуск от постъпилите преди 9 септември 1944 г. 168 кадети, остават само 18 души. Попълнен с предани на новата власт юнкери, този випуск става първия редовен випуск с 3-годишен срок на обучение в народното военно училище и е наречен "Първи Димитровски випуск". На 30 април 1948 г. със заповед № 233 на министъра на войната генерал-лейтенант [[Георги Дамянов]] са произведени 340 юнкери пехотинци, артилеристи, сапьори, свързочници и кавалеристи. В този випуск за първи път завършват офицери с политически профил. Новото обучение въвежда пълния набор от политическите дисциплини :марксизъм-ленинизъм, политическа икономия и история на БКП. <br />
След Втората световна война в резултат на загубите на офицери и масовите преследвания и уволнения на царските офицери недостигът на командири за [[БНА]] рязко нараства, което налага прием на много по-голям брой юнкери за обучение за всички родове войски. Тъй като училището няма капацитет да събере толкова много обучаеми, започва обособяването на самостоятелни училища за различните родове войски. Ето защо през [[1945]] г. от него е отделено [[НВУ - Факултет „Авиационен“|Народното военно въздушно училище „Георги Бенковски“]], а през [[1948]] г. - [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Народното военно артилерийско училище „Георги Димитров“]]. В този период военните училища в България достигат до 17 броя, като освен изброените се откриват още: народно военно пехотно, танково, инженерно, свързочно, кавалерийско, военно-въздушно техническо, военно-въздушно за щурмани, военно-политическо, за военни преводачи, тилово, химическо, медицинско, гранично, ПВО, суворовско училище. Отделно от това през [[1946]] г. се създава и [[Висше военноморско училище, Варна|Народното военно морско училище „Н. Й. Вапцаров"]] за кадрите на флота. Във всички училища със заповед № 225 на министъра на народната отбрана от 15 октомври 1948 г. се премахва званието "[[Юнкер|юнкери]]" и възпитаниците на военните училища вече се наричат "[[Курсант|курсанти]]". <br />
'''1958 - 1991 г.'''<br />
С разпореждане № 00599 от 19 юли 1958 г. Народното военно училище е преместено от София във Велико Търново и се разполага в сградите на бившия [[Осемнадесети пехотен етърски полк]]. В началото на 70-те години започва изграждането на новия район на военното училище, представляващ комплекс от многофункционални обвързани сгради задоволяващи нуждите на едно съвременно военно учебно заведение. Първата копка е направена на 12 октомври 1972 г. от министъра на народната отбрана армейски генерал [[Добри Джуров]], а първата сграда, т.нар. "Учебен корпус", е открита на 14 октомври 1974 г. На 15 септември 1979 г. официално е открито новото военно училище и от 1980 г. всички курсанти вече се обучават там. <br />
След 1954 г. започва реорганизация на военно-образователната система, като постепенно повечето училища са закрити. Остават 4 военни училища, в които се концентрира обучението на курсантите като офицерски кадри по специалности за различни видове и родове войски: [[НВУ - Факултет „Общовойскови"|Народно военно училище "Васил Левски"]] - [[Велико Търново]] (общовойскови специалности от Сухопътните войски), [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Народно военно артилерийско училище "Георги Димитров"]] - [[Шумен]] (специалности от [[ПВО]] и [[артилерия|артилерията]]), [[НВУ - Факултет „Авиационен“|Народно военно въздушно училище "Георги Бенковски"]] - [[Долна Митрополия]] (специалности от [[ВВС]]) и [[Висше военноморско училище, Варна|Народно военно морско училище „Н. Й. Вапцаров"]] - [[Варна]] (специалности от [[ВМС]]). През различните периоди от време срокът на обучение на курсантите варира от 3 до 5 години, като след 1959 г. се преминава към висш петгодишен курс на обучение и се разработват учебни планове в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование. След тази година военните училища стават Висши, а завършващите 4 и 5 годишния курс на обучение придобиват [[висше образование]] с граждански инженерни и хуманитарни специалности, в зависимост от профила в който се обучават. <br />
Учебният процес се води в много добри условия в изцяло нови оборудвани кабинети, тренажори, полигони, лаборатории и стрелбища. По модела на останалите граждански Висши учебни заведения започват да функционират катедри с цивилни и военни преподаватели по всички военни, инженерни и хуманитарни предмети изучавани в училищата. {{Br}}Преди 10 ноември 1989 г. във [[НВУ - Факултет „Общовойскови"|ВНВУ "Васил Левски"]] се подготвят офицери за всички специалности на сухопътните войски и войските на [[МВР]]: мотострелкови, танкови, автомобилни, свързочни, инженерни, химически, тилови, политически, гранични, войсково разузнаване, народна милиция и вътрешни войски. {{Br}}Във [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВНВАУ "Георги Димитров"]] - [[Шумен]] в зависимост от военния профил на курсантите са приети три граждански специалности. Профил „[[Артилерия|Земна артилерия]]” и „Артилерийско въоръжение” получават гражданска квалификация „технолог по машиностроене”, зенитният профил - „[[инженер]] по [[радиоелектроника]]” и профилът „Артилерийско инструментално разузнаване” – „инженер по [[геодезия]], [[картография]] и [[фотограметрия]]”. Създават се нови катедри, свързани с инженерно-техническата подготовка на обучаемите. {{Br}}
Със създаването на нов вид войски през 1952 г. - [[Радиотехнически войски]] - в [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Народното военно артилерийско училище „Георги Димитров“]] започва обучението на курсанти по новата престижна специалност "[[Радиолокация|Радиотехнически войски]]" ([[Радиолокация|РТВ]]) с два профила - "[[Радиолокатор|Радиолокационни станции]]" ([[Радар|РЛС]]) и "[[Автоматизирани системи за управление]]" ([[Автоматизирани системи за управление|АСУ]]). С развитието на този процес през годините се формират катедрите "[[Радиотехника]]", "[[Радиолокация]]", "[[Радиолокатор|Радиотехнически войски]]". <br />
Появяват се първите [[кандидат на науките|кандидати на науките]] и първите хабилитирани преподаватели ([[Доцент|доценти]] и [[Професор|професори]]).<br />
С навлизането на ракетното въоръжение в армията през 1962 г. Министерството на отбраната поставя задача на артилерийското училище в [[Шумен]] да подготвя офицери за мобилните ракетни комплекси с оперативно-тактическо предназначение ([[ОТР-21|ОТР]]) и [[Зенитно-ракетни войски|зенитно-ракетните войски (ЗРВ)]]. Командването на училището извършва реорганизация и се формират катедри, които водят специалната подготовка на курсантите.<br />
През седемдесетте години се поставя началото на автоматизацията на управлението на войските със създаването на първия електронноизчислителен център. За осигуряване на високо квалифицирани специалисти автоматизатори през 1972 г. във [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВНВАУ "Г. Димитров"]] - Шумен се формира катедра „[[Автоматика]] и [[кибернетика]]”.
<br />Аналогични са тенденциите в развитието и на [[НВУ - Факултет „Авиационен“|ВНВВУ "Георги Бенковски"]].{{Br}}
През този период във военните училища се обучават и чуждестранни курсанти от [[Африка]], [[Близкия изток]], [[Азия]] и [[Южна Америка]]. Голяма част от кадрите на военните училища се реализират и в останалите структури на отбраната и националната сигурност, а завършилите чуждестранни курсанти в последствие заемат висши военни и държавни постове в своите страни. <br />
=== Период на демократични промени ===
''' 1991 - 2002 г. '''<br />
След смяната на политическата система през 1989 г. настъпват промени в имената на военните училища. Тези в [[Шумен]], [[Велико Търново]] и [[Долна Митрополия]] се наричат съответно [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Висше военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана “Панайот Волов”]], [[НВУ - Факултет „Общовойскови"|Висше военно общовойсково училище “Васил Левски”]] и [[НВУ - Факултет „Авиационен“|Висше военновъздушно училище “Георги Бенковски”]]. След приемане на новия Закон за [[Висше образование]] през [[1995]] г. в тях се променят и названията на длъжностите на по-голямата част от преподавателите в [[асистент]], [[старши асистент]], [[главен асистент]], [[доцент]], [[професор]]. Преминава се на [[факултет|факултетна]] структура. Започва [[акредитация]] на специалности. През месец ноември [[1997]] г. във [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана “Панайот Волов”]] се извършва акредитация на специалността “[[Комуникационна техника и технологии]]” - първата в сферата на висшето военно образование. След по-малко от година през месец юни Акредитационният съвет <ref>[http://www.neaa.government.bg/bg/structure/counsil Акредитационeн съвет на НАОА]</ref> на [[НАОА]] оценява по достойнство качеството на обучение и присъжда редовна акредитация на [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|ВВУАПВО „П. Волов” - Шумен]], което става първото в страната [[Акредитация|акредитирано]] висше военно училище и второто измежду техническите висши училища в България. Акредитирани са специалности от професионални направления „[[Военно дело]]”, "[[Машинно инженерство]]" – „[[Машиностроителна техника и технологии]]” и "[[Комуникационна и компютърна техника]]" – „[[Компютърни системи и технологии]]” <ref>[http://www.mon.bg/?go=page&pageId=8&subpageId=167 Регистър на акредитираните висши училища в Република България]</ref>. В последствие акредитират специалности и останалите военни училища, с което доказват качествата на военно-образователната система.
''' Национален военен университет '''<br />
През [[2002]] г. 3-те военни училища са обединени в Националния военен университет „Васил Левски“. Националният военен университет “Васил Левски” е създаден с решение на 39-тото Народно събрание от [[14 юни|14.06]].[[2002]] г. чрез преобразуване на [[НВУ - Факултет „Общовойскови"|Висшето военно общовойсково училище “Васил Левски” – гр. Велико Търново]], [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана “Панайот Волов” - гр. Шумен]] и [[НВУ - Факултет „Авиационен“|Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” – гр. Долна Митрополия]].<br />
[[File:Vasil-Levski-National-Military-University-1.jpg|right|thumb|Общежитията към университета]]
В резултат на настъпилите промени в обществено-политическия живот на страната и поетапното намаляване състава на Българската армия, особено след приемането на България за член на [[НАТО]], военно-образователната система също претърпява значителни промени. Редуцирането на армията и отпадането на наборната военна служба постепенно намалява и необходимостта от офицери за войската. Голяма част от курсантите, завършващи военното училище не успяват да се реализират в редовете на армията, друга част от завършилите напускат Българската армия по собствено желание или са съкратени, а трети напускат училището и продължават образованието си в граждански ВУЗ-ове. В периода до създаването на Националния военен университет престижът на военното училище е силно накърнен, което довежда до силен отлив на желаещи младежи да се посветят на офицерската професия. Налага се дори в училището да се обявят "нулеви" години без прием на курсанти. Това предизвиква реформа в учебните планове и приема на курсанти, като освен курсанти във военното училище започва прием на студенти по граждански специалности. След приемането на страната ни в НАТО военното образование в България започва да се преустройва съгласно стандартите за подготовка на офицери по модела на страните-членки на пакта. <br />
Академичната част на Националния военен университет се състои основно от трите факултета:
* [[Факултет "Общовойскови" (НВУ)|Факултет "Общовойскови"]] в гр. [[Велико Търново]]
* [[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)|Факултет "Артилерия, ПВО и КИС"]] в гр. [[Шумен]]
* [[Факултет „Авиационен“ (НВУ)|Факултет "Авиационен"]] в гр. [[Долна Митрополия]]
'''[[Факултет "Общовойскови" (НВУ)|Факултет "Общовойскови"]] в гр. [[Велико Търново]]''' <br />
Състои се от 7 катедри, както следва:
<br />* Организация и управление на тактическите подразделения от сухопътни войски
<br />* Комуникационни и информационни системи
<br />* Управление на ресурси и технологии
<br />* Стопанско управление и логистично осигуряване
<br />* Разузнаване
<br />* Инженерно осигуряване
<br />* Национална и регионална сигурност<br />
'''[[Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ (НВУ)|Факултет "Артилерия, ПВО и КИС"]] в гр. [[Шумен]]''' <br />
Състои се от 5 катедри, както следва:
<br />* Организация и управление на тактическите подразделения от полевата артилерия
<br />* Организация и управление на тактическите подразделения за комуникационните и информационни системи
<br />* Организация и управление на тактическите подразделения от Противовъздушната отбрана, Зенитноракетни войски и Радиотехнически войски
<br />* Комуникационна и компютърна техника
<br />* Информационна сигурност<br />
'''[[Факултет „Авиационен“ (НВУ)|Факултет "Авиационен"]] в гр. [[Долна Митрополия]]''' <br />
Състои се от 5 катедри, както следва:
<br />* Организация и управление на тактическите подразделения и авиационно въоръжение
<br />* Лидерство и чуждоезиково обучение
<br />* Авиационна техника и технологии
<br />* Електротехника, автоматика и информационни технологии
<br />* Електроника, комуникационна и навигационна техника в авиацията<br />
През месец октомври 2007 г. в Шумен се открива официално Център за езиково, компютърно обучение и информационни технологии (ЦЕКОИТ) като структура на НВУ „Васил Левски”. В последствие той е преименуван в ''Департамент "Чуждоезиково обучение"''. Осигурява подготовката на курсанти, студенти и специализанти по английски език. От 2007 г. към Националния военен университет е създаден и функционира ''Професионален сержантски колеж'', наследник на бившите сержантски училища. В район Велико Търново към университета е създаден ''Департамент "Eзиково обучение и физическа подготовка"'', който осигурява подготовката по английски и други чужди езици, както и физическата подготовка.
== Наименования ==
''Единно военно училище (1878 - 1945)''
* Софийско военно училище (от 1 септември 1878 - 1879)
* Военно на Негово Княжеско Височество училище (1879 - 1908)
* Военно на Негово Величество училище (1908 - 1944)
* Народно военно училище (1944 - 18 февруари 1945)
''Три отделни военни училища (1945 - 2002)''{{Br}}
А.
* Народно военно училище „Васил Левски“ (18 февруари 1945 - 1950)
* Народно военно пехотно училище „Васил Левски“ (1950 - 1955)
* Народно военно училище „Васил Левски“ (1955 - 1959)
* Висше народно военно училище „Васил Левски“ (1959 - август 1991)
* Висше военно общовойсково училище „Васил Левски“ (август 1991 - 14 юни 2002){{Br}}
Б.
* Народно военно артилерийско училище (27.11.1948 - 31.12.1948)
* Народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ (01.01.1949 - 10.07.1959)
* Висше народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ (10.07.1959 - 1964)
* Народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ (1964 - 1969)
* Висше народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ (1969 - 15.08.1991)
* Висше военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ (15.08.1991 - 01.09.2002){{Br}}
В.
* Народно военновъздушно училище (1945 - 1959)
* Висше народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (1959 - 1990)
* Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (1991 - 01.09.2002)
''Единен военен университет (от 2002)''{{Br}}
* Национален военен университет „Васил Левски“ (от 14 юни 2002)
== Началници ==
''Единно военно училище (1878 – 1945)''{{Br}}
Званията на началниците на училището са към датата на заемане на длъжността.{{Br}}
{| class="wikitable"
! # !! звание !! име !! дати
|-
| 1 || [[капитан]] || [[Николай Флейшер]] || 1 септември 1878 - 21 май 1879
|-
| 2 || [[капитан]] || [[Константин Рябинкин]] || 31 май 1879 - 12 януари 1882
|-
| 3 || [[полковник]] || [[Арнолд Ремлинген]] || 12 януари 1882 - 19 март 1884
|-
| 4 || [[полковник]] || [[Всеволод Сахаров]] || 20 март 1884 - 8 октомври 1885
|-
| 5 || [[ротмистър]] || [[Анастас Бендерев]] || 10 октомври 1885 - 28 октомври 1885
|-
| 6 || [[майор]] || [[Петър Груев]] || 23 декември 1885 - 9 август 1886
|-
| 7 || [[капитан]] || [[Христофор Хесапчиев]] || 28 август 1886 - 28 януари 1887
|-
| 8 || [[майор]] || [[Рачо Петров]] || 28 януари 1887 - 1 юли 1887
|-
| 9 || [[майор]] || [[Върбан Винаров]] || 24 юли 1887 - 27 октомври 1887
|-
| 10 || [[подполковник]] || [[Стефан Паприков]] || 27 октомври 1887 - 5 юни 1891
|-
| 11 || [[подполковник]] || [[Рачо Петров]] || 5 юни 1891 - 2 ноември 1891
|-
| 12 || [[подполковник]] || [[Кирил Ботев]] || 2 ноември 1891 - 1 март 1897
|-
| 12 || [[подполковник]] || [[Павел Христов (генерал)|Павел Христов]] || 1 март 1897 - 29 май 1897
|-
| 13 || [[подполковник]] || [[Михаил Савов]] || 1 юли 1897 - 18 март 1903
|-
| 14 || [[подполковник]] || [[Васил Петев]] || 21 март 1903 - 4 юни 1903
|-
| 15 || [[генерал-майор]] || [[Стефан Ильев]] || 4 юни 1903 - 9 януари 1904
|-
| 16 || [[подполковник]] || [[Васил Петев]] || 9 януари 1904 - 14 март 1905
|-
| 17 || [[полковник]] || [[Атанас Назлъмов]] || 14 март 1905 - 1 ноември 1907
|-
| 18 || [[генерал-майор]] || [[Вичо Диков]] || 2 ноември 1907 - 2 април 1910
|-
| 19 || [[генерал-майор]] || [[Кирил Ботев]] || 3 април 1910 - 1 януари 1912
|-
| 20 || [[полковник]] || [[Никола Жеков]] || 18 март 1912 - 19 септември 1912
|-
| 21 || [[полковник]] || [[Иван Луков]] || 27 септември 1913 - 9 март 1914
|-
| 22 || [[полковник]] || [[Стефан Тасев]] || 9 март 1914 - 10 септември 1915
|-
| 23 || [[полковник]] || [[Георги Стойнев]] || 16 септември 1915 - 12 септември 1917
|-
| 24 || [[полковник]] || [[Атанас Каишев]] || 17 септември 1917 - 23 септември 1918
|-
| 25 || [[полковник]] || [[Петър Мидилев]] || 29 октомври 1918 - 7 ноември 1919
|-
| 26 || [[полковник]] || [[Стефан Нойков]] || 24 ноември 1919 - 13 юни 1920
|-
| 27 || [[полковник]] || [[Славейко Василев]] || 16 юни 1920 - 18 октомври 1920
|-
| 28 || [[полковник]] || [[Илия Каблешков]] || 4 ноември 1920 - 10 януари 1923
|-
| 29 || [[полковник]] || [[Христо Христов (офицер)|Христо Христов]] || 10 януари 1923 - 13 юни 1923
|-
| 30 || [[полковник]] || [[Дамян Велчев]] || 14 юни 1923 - 5 септември 1928
|-
| 31 || [[генерал-майор]] || [[Сотир Маринков]] || 5 септември 1928 - 30 януари 1929
|-
| 32 || [[полковник]] || [[Михаил Йовов]] || 31 януари 1929 - 18 май 1934
|-
| 33 || [[полковник]] || [[Крум Колев]] || 19 май 1934 - 11 април 1935
|-
| 34 || [[полковник]] || [[Димитър Стоянов (офицер)|Димитър Стоянов]] || 11 април 1935 - 28 октомври 1935
|-
| 35 || [[полковник]] || [[Васил Бойдев]] || 28 октомври 1935 - 12 октомври 1936
|-
| 36 || [[полковник]] || [[Никола Хаджипетков]] || 12 октомври 1936 - 17 февруари 1937
|-
| 37 || [[полковник]] || [[Никола Михов]] || 17 февруари 1937 - 19 април 1941
|-
| 38 || [[полковник]] || [[Александър Попдимитров]] || 28 април 1941 - 19 септември 1942
|-
| 39 || [[полковник]] || [[Иван Сапунджиев]] || 19 септември 1942 - 9 септември 1944
|-
| 40 || [[полковник]] || [[Христо Стойков (офицер)|Христо Стойков]] || 10 септември 1944 - 26 януари 1948
|}
''Народно военно училище „Васил Левски“''{{Br}}
Званията на началниците на училището са към датата на заемане на длъжността.{{Br}}
{| class="wikitable"
! # !! звание !! име !! дати
|-
| 1 || [[полковник]] || [[Станчо Хаджиев]] || 26 януари 1948 - 21 май 1952
|-
| 2 || [[полковник]] || [[Крум Руменин]] || 22 май 1952 - 16 юни 1952
|-
| 3 || [[полковник]] || [[Георги Ангелов (офицер)|Георги Ангелов]] || 17 юни 1952 - 9 ноември 1955
|-
| 4 || [[генерал-майор]] || [[Димитър Попов (офицер)|Димитър Попов]] || 9 ноември 1955 - 25 август 1957
|-
| 5 || [[подполковник]] || Митов || 25 август 1957 - 30 януари 1958
|-
| 6 || [[генерал-майор]] || [[Стоян Стоянов (офицер)|Стоян Стоянов]] || 30 януари 1958 - 19 септември 1958
|-
| 7 || [[полковник]] || [[Пенчо Янкулов]] || 1 октомври 1958 - 8 септември 1959
|-
| 8 || [[полковник]] || [[Иван Янакиев]] || 9 септември 1959 - 30 септември 1959
|-
| 9 || [[генерал-майор]] || [[Борис Карамфилов]] || 30 септември 1959 - 20 август 1964
|-
| 10 || [[полковник]] || [[Атанас Дамянов]] || 21 август 1964 - 20 октомври 1964
|-
| 11 || [[генерал-майор]] || [[Цаньо Бакалов]] || 21 октомври 1964 - 31 август 1968
|-
| 12 || [[полковник]] || [[Атанас Дамянов]] || 1 септември 1968 - 13 октомври 1970
|-
| 13 || [[полковник]] || [[Бочо Томов]] || 13 октомври 1970 - 22 март 1972
|-
| 14 || [[полковник]] || [[Атанас Дамянов]] || 22 март 1972 - 26 юни 1972
|-
| 15 || [[полковник]]/[[генерал-майор]] доцент к. в. н. || [[Делчо Станимиров]] || 27 юни 1972 - 30 октомври 1982
|-
| 16 || [[генерал-майор]] || [[Ганчо Стоянов]] || 30 октомври 1982 - 1 октомври 1985
|-
| 17 || [[полковник]]/[[генерал-майор]] || [[Пею Янчев]] || 1 октомври 1985 - 30 декември 1991
|-
| 18 || [[полковник]] || [[Петко]] [[Пенков]] || 31 декември 1991 - 31 август 1996
|-
| 19 || [[генерал-майор]] || [[Георги Ангелов Георгиев]] || 1 септември 1996 - 22 май 2001
|-
| 20 || [[полковник]] || [[Христо Кротев]] || 22 май 2001 - 30 юни 2002
|}
''Народно военно артилерийско училище''{{Br}}
Званията на началниците на училището са към датата на сдаване на длъжността.{{Br}}
{| class="wikitable"
! # !! звание !! име !! дати
|-
| 1 || [[полковник]] || [[Иван Христов Цонев]] || 1948 – 1949
|-
| 2 || [[полковник]] || [[Христо Тонев Ангелов]] || 1949 – 1952
|-
| 3 || [[полковник]] || [[Нешо Видев Нешев]] || 1952 – 1955
|-
| 4 || [[генерал-майор]] || [[Ангел Стоянов Ангелов]] || 1955 – 1959
|-
| 5 || [[полковник]] || [[Нешо Видев Нешев]] || 1959 – 1962
|-
| 6 || [[генерал-майор]] || [[Тодор Димов Желев]] || 1962 – 1972
|-
| 7 || [[генерал-майор]] || [[Кирил Тодоров Стоименов]] || 1972–1983
|-
| 8 || [[генерал-майор]] || [[Найден Иванов Боримечков]] || 1983 – 1988
|-
| 9 || [[генерал-майор]] || [[Борис Колев Бобев]] || 1988 – 1992
|-
| 10 || [[генерал-майор]] || [[Иван Ангелов Динев]] || 1992 – 2000
|-
| 11 || [[полковник]] || [[Радослав Димитров Узунов]] || 2000 – 2002
|-
| 12 || [[полковник]] || [[Андрей Иванов Андреев]] || 2002
|-
|}
''Национален военен университет "Васил Левски" (от 14.06.2002 г.)''{{Br}}
Званията на началниците на университета са към датата на заемане на длъжността.{{Br}}
{| class="wikitable"
! № !! звание !! име !! дати
|-
| 1. || [[бригаден генерал]]/генерал-майор || [[Ангел Златилов]] || 30 юни 2002 - 20 май 2004
|-
| 2. || [[бригаден генерал]]/генерал-майор || [[Георги Танев Георгиев]] || 20 май 2004 - 3 юни 2008
|-
| 3. || [[бригаден генерал]] || [[Цветан Харизанов]] || 3 юни 2008 - 3 декември 2013
|-
| 4. || [[полковник]] || [[Христо Атанасов (полковник)|Христо Атанасов]] - временно изпълняващ задълженията на началник на НВУ "Васил Левски" || 3 декември 2013 - май 2014
|-
| 5. || [[бригаден генерал]] || [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] || май 2014 - 19 юни 2014
|-
| 6. || [[бригаден генерал]] || [[Тодор Дочев (генерал)|Тодор Цонев Дочев]] || 19 юни 2014 - 26 юни 2015
|-
| 7. || [[бригаден генерал]] || [[Пламен Богданов]] || от 26 юни 2015
|}
== Възпитаници ==
'''Държавни глави'''<br />
* [[Борис III|цар Борис]]
* [[Кирил Преславски|княз Кирил]]
* [[Никола Михов]]
* [[Петър Младенов]]<br />
'''Председатели на народното събрание'''<br />
* [[Петър Стайков]]
* [[Христо Калфов]]<br />
'''Министър председатели'''<br />
* [[Рачо Петров]]
* [[Кимон Георгиев]]
* [[Пенчо Златев]]
* [[Иван Багрянов]]
* [[Константин Муравиев]]<br />
'''И стотици видни български офицери и генерали, командири в българската войска и министри на отбраната'''
== Вижте също ==
* [[Оръжие и техника на Сухопътните войски на България]]
== Бележки ==
<references />
== Външни препратки ==
* [http://www.nvu.bg/ Официален уебсайт]
* [http://borbabg.com/?action=news&news=30436 Статия вестник Борба]
* [http://desebg.com/2011-01-06-11-45-58/2236--9-1944- Преследването на българското офицерство след 9-ти септември 1944 г.]
[[Категория:Национален военен университет| ]]
| 