Разлика между версии на „Балканска федеративна република“

Идеята за Балканска федерация може да се заражда под влиянието на Европейското просвещение на Балканите. Проектите за балканска федерация, често са предлагани като решение на [[Източен въпрос|Източния въпрос]]. Всъщност Връзката между Източния въпрос като възел от регионални проблеми и проектите за балканска федерация като визия за регионално развитие се налага на основата на [[рум миллет]]а. Това е религиозна общност в Османската империя, обхващаща източно-православните християни, като според някои автори, рум миллета съществувал като един исторически (православен) етнос и като „предгражданска нация“. Тази връзка присъства в повечето от проектите за балканска федерация. Това наблюдение не прави изключение и при българските дейци. Като конкретни примери могат да се посочат Гръцкият проект на [[Екатерина Велика]], както и проектите на [[Адам Чарторийски]] и [[Йоанис Каподистрияс]], всички свързани с [[Руската империя]]. Според [[Милчо Лалков]] пионер на идеята е [[Ригас Фереос]].
 
== Идеите през [[Българско възраждане|Българското възраждане]] ==
{{Вижте също|Българско възраждане}}
Мястото и ролята, която българите имат в развитието на балканския федерализъм, зависят от една страна от централното географско положение, което заемат на Балканския полуостров, а от друга от съзнателната активност на българския обществен елит да интегрира България в общите европейски и регионални тенденции и процеси. Съпричастни на федеративната идея в България в една или друга степен са по-голяма част от дейците на национално-освободителното ни движение. [[Георги Раковски]] пръв заговаря за [[:Балкански съюз]] без задължително да визира федерация. По-скоро великият български революционер има предвид общ фронт на балканските християнски народи срещу Османската империя. Императивната идея през Възраждането се асоциира основно с името на [[Любен Каравелов]]. Той е най-яркият и последователен привърженик на идеята за Балканска федерация в България като средство за решаване на националния въпрос на Балканите. Каравелов пръв сред българските възрожденски водачи въвежда ясно и категорично идеята за Балканска федерация, като е неин последователен защитник и агитатор. Силната привързаност към идеята дори му носи негативи, Каравелов единствен от големите революционни водачи през възраждането ни още тогава е подлаган на критики и сериозни съмнения относно евентуалната му обвързаност с чужди политически сили и лоялноста му към българското дело. Поради ревностната защита на принципните си позиции Каравелов често е атакуван от различни посоки, което в крайна сметка довежда до неговото оттегляне от активното политическо поприще, съсредоточавайки се в чисто културна и просветна дейност.
 
Анонимен потребител