Балканска федеративна република: Разлика между версии

Идеята за Балканска федерация може да се заражда под влиянието на Европейското просвещение на Балканите. Проектите за балканска федерация, често са предлагани като решение на [[Източен въпрос|Източния въпрос]]. Всъщност Връзката между Източния въпрос като възел от регионални проблеми и проектите за балканска федерация като визия за регионално развитие се налага на основата на [[рум миллет]]а. Това е религиозна общност в Османската империя, обхващаща източно-православните християни, като според някои автори, рум миллета съществувал като един исторически (православен) етнос и като „предгражданска нация“. Тази връзка присъства в повечето от проектите за балканска федерация. Това наблюдение не прави изключение и при българските дейци. Като конкретни примери могат да се посочат Гръцкият проект на [[Екатерина Велика]], както и проектите на [[Адам Чарторийски]] и [[Йоанис Каподистрияс]], всички свързани с [[Руската империя]]. Според [[Милчо Лалков]] пионер на идеята е [[Ригас Фереос]].

 

Мястото и ролята, която българите имат в развитието на балканския федерализъм, зависят от една страна от централното географско положение, което заемат на Балканския полуостров, а от друга от съзнателната активност на българския обществен елит да интегрира България в общите европейски и регионални тенденции и процеси. Съпричастни на федеративната идея в България в една или друга степен са по-голяма част от дейците на национално-освободителното ни движение. [[Георги Раковски]] пръв заговаря за [[:Балкански съюз]] без задължително да визира федерация. По-скоро великият български революционер има предвид общ фронт на балканските християнски народи срещу Османската империя. Императивната идея през Възраждането се асоциира основно с името на [[Любен Каравелов]]. Той е най-яркият и последователен привърженик на идеята за Балканска федерация в България като средство за решаване на националния въпрос на Балканите. Каравелов пръв сред българските възрожденски водачи въвежда ясно и категорично идеята за Балканска федерация, като е неин последователен защитник и агитатор. Силната привързаност към идеята дори му носи негативи, Каравелов единствен от големите революционни водачи през възраждането ни още тогава е подлаган на критики и сериозни съмнения относно евентуалната му обвързаност с чужди политически сили и лоялноста му към българското дело. Поради ревностната защита на принципните си позиции Каравелов често е атакуван от различни посоки, което в крайна сметка довежда до неговото оттегляне от активното политическо поприще, съсредоточавайки се в чисто културна и просветна дейност.