Балканска федеративна република: Разлика между версии

[[Христо Ботев]] е последният представител на голямото поколение революционни водачи-идеолози. Обаче днес Ботев сякаш е известен повече като гениален поет от колкото като последния председател на [[БРЦК]], а колкото до героичния му подвиг и мъченическата смърт, тя идеално пасва на поетическата му биография. Така марката поет-революционер е пришита с неговото име, но по-голяма тежест сякаш има първата част. Защо се е случило така? Може би защото Ботев заема мястото на Каравелов като председател на БРЦК точно преди разпадането на организацията. Може би неговите идеи и организационен талант не са имали шанса да се разгънат и проявят в практиката и затова придобиват привкуса на абстрактна теоретическа чудатост. Все пак Ботев внася в българската революционна идеология модерните за времето тонове на утопичния [[Космополитизъм|социализъм]] и [[Космополитизъм|анархизъм]]. При Ботев за пръв път в българската революционно-демократична мисъл федеративната идея се свързва със социализма, връзка, която с времето ще укрепва в здрав взаимоизгоден съюз, който ще бъде бъде разтрогнат чак след провала на федеративните начинания от 1944-47 г.

 

[[Захари Стоянов]] е един от първите, които засягат темата за Балканска федерация, той е пряк наследник на възрожденското поколение революционери, сам се смята за продължител на Каравеловата линия в българската политическа мисъл и изтъква това при всеки удобен случай. Федеративната идея е залегнала в основата на [[БТЦРК]] и в програмите на вестниците „Независимост“, „Борба“ и „Свобода“.