Термодинамика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link FA template (handled by wikidata) |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Термодинамиката може да бъде приложена към широка гама от теми в [[наука]]та и [[техника]]та, като [[двигател]]и, [[фазов преход|фазови преходи]], [[химична реакция|химични реакции]], транспортни явления и дори [[черна дупка|черни дупки]]. Резултатите на термодинамиката са от съществено значение за други области на физиката, а също и химията, инженерната химия, космическото инженерство, [[машиностроене]]то, клетъчната биология, биомедицинското инженерство, [[материалознание]]то и дори [[икономика]]та.<ref>{{cite book | author=Smith, J.M. | coauthors=Van Ness, H.C., Abbott, M.M. | title=Introduction to Chemical Engineering Thermodynamics | publisher=McGraw Hill | year=2005 | isbn=0-07-310445-0 | oclc=56491111}}</ref><ref>{{cite book | author=Haynie, Donald, T. | title=Biological Thermodynamics | publisher=Cambridge University Press | year=2001 | isbn=0-521-79549-4 | oclc=43993556}}</ref>
Голяма част от емпиричното съдържание на термодинамиката се съдържа в нейните четири закона - постулати, които постановяват, че [[енергия]] може да се обменя между системите във формата на [[работа]] или [[топлина]]. Те също така постулират съществуването на физична величина, наречена [[ентропия]], която е напълно определена за всяка изолирана система в [[термодинамично равновесие]]. Общо казано, термодинамиката описва как отделни системи реагират на промени в околната среда. Първоначално термодинамиката е разработена поради желанието да се повиши ефективността на първите [[парен двигател|парни двигатели]], особено след работата на френския физик [[Сади Карно (физик)|Никола
}}</ref>
Ред 28:
[[Файл:Sadi Carnot.jpeg|мини|ляво|200п|Сади Карно, основоположник на термодинамиката]]
Крайъгълен камък в развитието на термодинамиката се явяват разработките на френския учен [[Сади Карно (физик)|Сади Карно]], считан за основоположник на съвременната термодинамика и наричан от мнозина „баща на термодинамиката“. Той публикува своя исторически труд „Размишления за двигателната сила на огъня и за подходящите машини за извличане на тази сила“ (1824 г.), в който описва [[топлинен двигател]]
Първият учебник по термодинамика е написан през 1859 г. от [[Уилям Ранкин]], с образование на физик и инженер, който работи като професор в [[Глазгоуски университет|университета в Глазгоу]].<ref>{{cite book | author=Cengel, Yunus A.; Boles, Michael A. | title=Thermodynamics - an Engineering Approach | publisher=McGraw-Hill | year=2005 | isbn=0-07-310768-9}}</ref> Първият и вторият закон на термодинамиката се появяват едновременно през 1850-те основно като резултат от работите на Уилям Ранкин, [[Рудолф Клаузиус]] и [[Уилям Томсън]] (известен предимно като лорд Келвин). Пиер Перо твърди, че терминът „термодинамика“ е въведен от [[Джеймс Джаул]] през 1858 г., но самият Джаул никога не го използва. През същата година обаче терминът е използван от лорд Келвин.<ref name=kelvin1849>Kelvin, William T. (1849) "An Account of Carnot's Theory of the Motive Power of Heat - with Numerical Results Deduced from Regnault's Experiments on Steam." ''Transactions of the Edinburg Royal Society, XVI. January 2.''[http://visualiseur.bnf.fr/Visualiseur?Destination=Gallica&O=NUMM-95118 Scanned Copy]</ref>
Ред 67:
[[Файл:Julius Robert Mayer von Friedrich Berrer.jpg|мини|вдясно|Юлиус Роберт фон Майер]]
{{основна|Първи закон на термодинамиката}}
Първият принцип на термодинамиката<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/fmi/contmech/kmarkov/MNS/mns22.pdf Първи закон на термодинамиката]</ref> в същността си е една нова, по-разширена формулировка на [[закон за запазване на енергията|закона за съхраняване на енергията]]: промяната във [[вътрешна енергия|вътрешната енергия]] U на една термодинамична система при произволен термодинамичен процес с начално и крайно състояние е равна на сумата от количеството топлина Q
:<math>dU = \delta Q + \delta W\,</math>
|