Отваря главното меню

Промени

5 байта изтрити ,  преди 3 години
редакция без резюме
Термодинамиката може да бъде приложена към широка гама от теми в [[наука]]та и [[техника]]та, като [[двигател]]и, [[фазов преход|фазови преходи]], [[химична реакция|химични реакции]], транспортни явления и дори [[черна дупка|черни дупки]]. Резултатите на термодинамиката са от съществено значение за други области на физиката, а също и химията, инженерната химия, космическото инженерство, [[машиностроене]]то, клетъчната биология, биомедицинското инженерство, [[материалознание]]то и дори [[икономика]]та.<ref>{{cite book | author=Smith, J.M. | coauthors=Van Ness, H.C., Abbott, M.M. | title=Introduction to Chemical Engineering Thermodynamics | publisher=McGraw Hill | year=2005 | isbn=0-07-310445-0 | oclc=56491111}}</ref><ref>{{cite book | author=Haynie, Donald, T. | title=Biological Thermodynamics | publisher=Cambridge University Press | year=2001 | isbn=0-521-79549-4 | oclc=43993556}}</ref>
 
Голяма част от емпиричното съдържание на термодинамиката се съдържа в нейните четири закона - постулати, които постановяват, че [[енергия]] може да се обменя между системите във формата на [[работа]] или [[топлина]]. Те също така постулират съществуването на физична величина, наречена [[ентропия]], която е напълно определена за всяка изолирана система в [[термодинамично равновесие]]. Общо казано, термодинамиката описва как отделни системи реагират на промени в околната среда. Първоначално термодинамиката е разработена поради желанието да се повиши ефективността на първите [[парен двигател|парни двигатели]], особено след работата на френския физик [[Сади Карно (физик)|Никола ЛеонардЛеонар Сади Карно]], който вярва, че ефективността на топлинните двигатели е ключът, който може да помогне на [[Франция]] да спечели [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]<ref>{{cite book | last = Clausius | first = Rudolf | title = On the Motive Power of Heat, and on the Laws which can be deduced from it for the Theory of Heat | publisher = Poggendorff's ''Annalen der Physik'', LXXIX (Dover Reprint) | year = 1850 | isbn = 0-486-59065-8}}</ref>. Шотландският физик [[Уилям Томсън|лорд Келвин]] е първият, който формулира кратко определение на термодинамиката през 1854 г.<ref name=kelvin1854>{{cite book|title=Mathematical and Physical Papers|author=Sir William Thomson, LL.D. D.C.L., F.R.S.|location=London, Cambridge|year=1882|volume=1|page=232|publisher=C.J. Clay, M.A. & Son, Cambridge University Press|url=http://books.google.com/books?id=nWMSAAAAIAAJ&pg=PA100
}}</ref>
 
 
[[Файл:Sadi Carnot.jpeg|мини|ляво|200п|Сади Карно, основоположник на термодинамиката]]
Крайъгълен камък в развитието на термодинамиката се явяват разработките на френския учен [[Сади Карно (физик)|Сади Карно]], считан за основоположник на съвременната термодинамика и наричан от мнозина „баща на термодинамиката“. Той публикува своя исторически труд „Размишления за двигателната сила на огъня и за подходящите машини за извличане на тази сила“ (1824 г.), в който описва [[топлинен двигател]], базиран на [[цикъл на Карно|цикъла на Карно]]. Трудът представлява дискурс по топлина, мощност, енергия и [[коефициент на полезно действие]]. С него се поставят основите на термодинамиката като съвременна, модерна наука.<ref name="Perrot" />
 
Първият учебник по термодинамика е написан през 1859 г. от [[Уилям Ранкин]], с образование на физик и инженер, който работи като професор в [[Глазгоуски университет|университета в Глазгоу]].<ref>{{cite book | author=Cengel, Yunus A.; Boles, Michael A. | title=Thermodynamics - an Engineering Approach | publisher=McGraw-Hill | year=2005 | isbn=0-07-310768-9}}</ref> Първият и вторият закон на термодинамиката се появяват едновременно през 1850-те основно като резултат от работите на Уилям Ранкин, [[Рудолф Клаузиус]] и [[Уилям Томсън]] (известен предимно като лорд Келвин). Пиер Перо твърди, че терминът „термодинамика“ е въведен от [[Джеймс Джаул]] през 1858 г., но самият Джаул никога не го използва. През същата година обаче терминът е използван от лорд Келвин.<ref name=kelvin1849>Kelvin, William T. (1849) "An Account of Carnot's Theory of the Motive Power of Heat - with Numerical Results Deduced from Regnault's Experiments on Steam." ''Transactions of the Edinburg Royal Society, XVI. January 2.''[http://visualiseur.bnf.fr/Visualiseur?Destination=Gallica&O=NUMM-95118 Scanned Copy]</ref>
[[Файл:Julius Robert Mayer von Friedrich Berrer.jpg|мини|вдясно|Юлиус Роберт фон Майер]]
{{основна|Първи закон на термодинамиката}}
Първият принцип на термодинамиката<ref>[http://www.fmi.uni-sofia.bg/fmi/contmech/kmarkov/MNS/mns22.pdf Първи закон на термодинамиката]</ref> в същността си е една нова, по-разширена формулировка на [[закон за запазване на енергията|закона за съхраняване на енергията]]: промяната във [[вътрешна енергия|вътрешната енергия]] U на една термодинамична система при произволен термодинамичен процес с начално и крайно състояние е равна на сумата от количеството топлина Q, внесена или получена от системата и работата W, извършена върху системата.
 
:<math>dU = \delta Q + \delta W\,</math>
Анонимен потребител