|
| период_на_активност =
| лейбъл =
| свързани_изпълнители = [[Ансамбъл Тракия|Ансамбъл "Тракия"„Тракия“]], [[Иво Папазов]], [[Теодосий Спасов]], [[Оркестър за народна музика на БНР]], "Харманлийската„Харманлийската тройка"тройка“, група "Българи"„Българи“
| влияния =
| сайт =
}}
'''Димитър Лавчев''' е известен български [[гъдулка|гъдулар]] от [[Тракия|Тракийската фолклорна област]]. Изпълненията му са наричани "плачещата„плачещата гъдулка"гъдулка“.
== Биография ==
Димитър Лавчев е роден на 30 юни 1952 г. в Харманли. Целият род на майка му е музикантски – дядо му е бил един от най-сладкогласните свещеници, баба му била пеела по сватби, затова я наричали ''“украшението„украшението на село Черна могила”могила“'', а майка му е носител на медали от съборите за народно творчество в Копривщица.
Димитър Лавчев завършва НУФИ “Филип„Филип Кутев”Кутев“ в Котел при гъдуларя [[Минчо Недялков]], който го нарича ''“най„най-добрият ми ученик”ученик“''. След това Димитър Лавчев завършва АМТИИ в Пловдив. Още като студент започва да аранжира и композира народна музика. След дипломирането си става концертмайстор във фолклорен ансамбъл “Тракия”„Тракия“. По това време вече е известно име – печелил е първи награди като тази в Конкурса за млади музиканти в Чирпан (1977). Особено цени периода на творческото си сътрудничество с кларинетиста [[Иво Папазов]]. Повече от 10 години свирят заедно по сватби. Работил е заедно и с майстора на кавала [[Теодосий Спасов]] в неговия джаз-квартет. До ден-днешен Лавчев свири в [[Оркестър за народна музика на БНР|Оркестъра за народна музика]] при [[БНР]], на който в определен период е бил и диригент. Творческата биография на Димитър Лавчев не би била пълна, ако се пренебрегнат изявите му и в камерни формации. Той е основател
Основател и ръководител на “Харманлийската„Харманлийската тройка”тройка“, с която записва в БНР хорà като: Моминска ръченица, Годежарско хоро, Пазарджишка копаница.
През 1990-те е част от фолклорна група “Българи”„Българи“, с която разнасят българската народна музика по света. Димитър Лавчев има ярка творческа индивидуалност. Неговите стил, звукоизвличане и чувствителност са ясно разпознаваеми, особено когато свири музика в бавни темпа. Той успява максимално да доближи гъдулковото звучене до звученето на човешкия глас, а музиката – до човешкия вопъл. Такава, “плачеща”„плачеща“, е неговата гъдулка в авторските му композиции “Изповед”„Изповед“, “Странджанско„Странджанско тайнство”тайнство“, “Рано„Рано ми слана попари”попари“ и други. Притежаващ отлична техника, в ритмичните си мелодии Димитър Лавчев буди възхищение с ясно артикулирани тонове без размазване, отчетливо фразиране, богато нюансирана динамика. Известни изпълнения на Димитър Лавчев: “Черномогилско„Черномогилско хоро”хоро“, “Годежарско„Годежарско хоро”хоро“, Криво хоро”хоро“, “Варненски„Варненски танц”танц“, “Йовино„Йовино хоро”хоро“, “Полъх„Полъх от Дунава”Дунава“, “Паун„Паун ми пее”пее“ (посветена на цигуларя и певеца Иван Паунов) и “Славей„Славей на Бина думаше”думаше“ (посветена на родителите му Славей и Бина).
В радиоинтервю Димитър Лавчев споделя за гъдулката:
В радиоинтервю Димитър Лавчев споделя за гъдулката: ''"{{цитат|Много пъти ме е лъгала гъдулката. Гъдулката е колкото красив инструмент, толкова и коварен. Гъдулката трябва да я обичаш силно. Трябва да си много внимателен и много толерантен, и всеотдаен към нея. Но в последните години няма как да бъдеш такъв. Тук вече влизаме в комерческата страна на въпроса. Защото не си достойно заплатен. Семейство, деца, ангажименти, които ги определям като халтура, отиваш и си отбиваш номера. А гъдулката не е инструмент, който трябва да се пренебрегва. Един ден като не свириш ти го усещаш, една седмица като не свириш – колегите го усещат. И от там вече забиваш надолу, ама с голяма стремление. "''}}▼
▲В радиоинтервю Димитър Лавчев споделя за гъдулката: ''"Много пъти ме е лъгала гъдулката. Гъдулката е колкото красив инструмент, толкова и коварен. Гъдулката трябва да я обичаш силно. Трябва да си много внимателен и много толерантен, и всеотдаен към нея. Но в последните години няма как да бъдеш такъв. Тук вече влизаме в комерческата страна на въпроса. Защото не си достойно заплатен. Семейство, деца, ангажименти, които ги определям като халтура, отиваш и си отбиваш номера. А гъдулката не е инструмент, който трябва да се пренебрегва. Един ден като не свириш ти го усещаш, една седмица като не свириш – колегите го усещат. И от там вече забиваш надолу, ама с голяма стремление."''
== Източници ==
* [http://www.gerganov.org/?page_id=305 Биография на Димитър Лавчев в "Блогът„Блогът на един даскал!"“], автор: Лозанка Пейчева
* [http://bnr.bg/post/100597650/dimitar-lavchev Радиоинтервю с Димитър Лавчев], БНР, 2 септември 2015 г.
* [http://ri4ivul.blog.bg/muzika/2008/10/31/bukva-d-3.249884 Информация за Димитър Лавчев в blog.bg]
[[Категория:Родени в Харманли]]
[[Категория:Български народни музиканти]]
|
