Йохан Волфганг фон Гьоте: Разлика между версии

'''Йохан Волфганг фон Гьоте''' ({{lang-de|Johann Wolfgang von Goethe}}, * [[28 август]] [[1749]] г. във [[Франкфурт на Майн]], † [[22 март]] [[1832]] г. във [[Ваймар]]), благородник от 1782 г., е [[Германия|немски]] [[писател]], [[поет]], [[драматург]], [[хуманист]], [[учен]], [[философ]] и [[политик]]. В продължение на 10 години е държавен министър във [[Ваймар]].

Гьоте е сред основните фигури на [[немска литература|немската литература]] и европейския [[неокласицизъм]] и [[романтизъм]] в края на [[18 век]] и началото на [[19 век]]. Автор на „[[Фауст]]“ и „[[Теория на цветовете]]“, той вдъхновява [[Чарлз Дарвин]] със своите [[антропология|антропологични]] изследвания и интереса си към [[еволюция]]та. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла [[Европа]] и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху [[музика]]та, [[драматургия]]та и [[поезия]]та на континента.

Йохан Волфганг Гьоте е роден на [[28 август]] [[1749]] г. във [[Франкфурт на Майн]], по това време свободен град в рамките на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Баща му, Йохан Каспар Гьоте (1710 – 1782), е юрист с титла [[имперски съветник]], но не упражнява професията си,{{hrf|Grimm|1923|36}} а живее от доходите на своето богатство, което по-късно също дава възможност на сина му да живее без финансови затруднения. Майката на Гьоте, Катарина Елизабет Гьоте, по баща Текстор (1731–18081731 – 1808), произлиза от заможна и знатна фамилия от Франкфурт – нейният баща е юридически чиновник (''Scultetus'') с най-високия ранг в града. След Йохан Волфганг семейството има още пет деца, от които до зряла възраст достига само неговата по-малка с 15 месеца сестра [[Корнелия Шлосер|Корнелия]] (1750- – 1777), с която братът е в много близки отношения.

От 1756 до 1758 г. Йохан Волфганг посещава обществено училище. След това заедно със сестра си е обучаван от своя баща и от частни учители. Баща му лично се грижи за началното образование на сина си, обучавайки го по [[музика]], [[живопис]] и чужди езици: [[Френски език|френски]], [[Английски език|английски]], [[Италиански език|италиански]], [[Латински език|латински]], [[Гръцки език|гръцки]], също [[естествени науки]], [[религия]] и [[рисуване]]. През целия си живот Гьоте се отнася с подчертано неодобрение към [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]], чиято история описва като „мишмаш от грешки и насилие“.

Освен това Йохан Волфганг се учи да свири на [[чело]], учи [[езда]], [[фехтовка]] и [[танц]]и. За Коледа през 1753 г. той получава от баба си като подарък малък [[куклен театър]], в който той дава представления със свои приятели, научавайки наизуст текстовете на пиесите. Малкият Гьоте демонстрира литературна фантазия, като измисля приказки. В дома на Гьоте се чете много – баща му има библиотека от около 2000 тома, и още в ранна възраст той се познава с известни франкфуртски актьори.{{hrf|Tornius|1949|26}} През [[Седемгодишната война]] един френски офицер е на квартира в къщата на родителите му от 1759 до 1761 г. и Гьоте за пръв път се запознава с френската драматургична литература.

Гьоте, по желание на баща си, през есента 1765 г. започва да следва [[право]] в [[Лайпцигски университет|университета в [[Лайпциг]] (1765 – 1768), където преживява първото си любовно разочарование с Ана Катарина Шьонкопф, занаятчийска дъщеря. Те се разделят след две години. Юридическите науки не му допадат особено и той предпочита да посещава редовно [[театър]], да взима уроци по [[рисуване]], прави и първи поетически опити. Стиховете, които пише в [[Лайпциг]] (книгата „''АнетеАнете“'', ([[1767]])) с 19 стихотворения, са в духа на модерната тогава галантна поезия в стил [[рококо]]. През [[1769]] г. той издава първата си стихосбирка под заглавието „''Нови песнипесни“''.

През юли [[1768]] г. Гьоте се разболява (вероятно от [[туберкулоза]]). Така и не успява да завърши следването си и през август се завръща болен в родния си град. След двегодишно лечение от [[меланхолия]] и опити за [[самоубийство]] (от тях се освобождава едва чрез романа си „''Страданията на младия ВертерВертер“'') Гьоте продължава през април [[1770]] г. юридическото си следване в университет Щрасбург (днес [[Страсбург]]), където отново се влюбва трагично във Фридерике Брион и се сближава с писателите от литературното направление ''[[Бурни устреми]]''. Под влияние на свои приятели медици посещава лекции по [[медицина]] и [[естествени науки]]. Запознава се с [[Йохан Готфрид фон Хердер|Йохан Готфид Хердер]] и възприема неговия възглед за поезията, че тя е „''не привилегия за избраници, а плод на народния дух''“.

През лятото на 1771 г. Гьоте предава своята юридическа [[дисертация]] ''De legislatoribus'', която не е приета заради изречение против църквата,<ref>Dieter Borchmeyer, ''Schnellkurs Goethe'', S. 28.</ref>, което днес не е запазено.

Гьоте получава на 6 август [[1771]] г. научната степен ''лиценциат'' и се връща във Франкфурт, където отваря малка адвокатска кантора, която от липса на интерес напуска след четири години и отива в град [[Вецлар]] като практикант в съда. Там преживява мъчителна любов с Шарлоте Буф, годеницата на юриста Йохан Христиан Кестнер, и пак се завръща в родния Франкфурт, където става адвокат, но посвещава времето си главно на литературата. Отново се влюбва и дори се сгодява на Великден 1775 г. за красивата франкфуртска банкерска дъщеря Ана Елизабет Шьонеман. Той заминава за няколко месеца на пътуване през [[Швейцария]] по покана на братята графове Христиан и Фридрих Леополд цу Щолберг-Щолберг. През октомври годежът е разтрогнат и Гьоте много страда от раздялата.

Идеите на движението ''[[Бурни устреми]]'' оказват голямо влияние върху ранното творчество на Гьоте. Основни теми в него са силната личност, геният, висшият човек. Сред най-известните му произведения от този период са [[ода]]та „''ПрометейПрометей“'' (1774), първоначалният вариант на „''Фауст'' – ''Прафауст''“ (1773), първата немска историческа [[драма]] „''Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка''“ (създадена през 1771 г. и публикувана през 1773 г.) и сантименталният [[роман]] „''Страданията на младия ВертерВертер“'' (1774). Ранното творчество на Гьоте вдъхновява следващото поколение немски поети [[Романтизъм|романтици]] – [[Новалис]], [[Хайнрих Хайне|Хайне]], [[Николаус Ленау]] и др.

Славата на Йохан Волфганг фон Гьоте като поет се разнася бързо из Германия и Европа. В дома му се стичат множество почитатели, сред които е и 18-годишният престолонаследник на [[херцогство]] [[Саксония-Ваймар-Айзенах]] [[Карл АугустАвгуст (Саксония-Ваймар-Айзенах)|Карл АугустАвгуст]]. Веднага щом наследява престола, той кани Гьоте да живее във [[Ваймар]].

През ноември [[1775]] г. Гьоте пристига във Ваймар, столицата на [[херцогство]] [[Саксония-Ваймар-Айзенах]]. Поетът постъпва на служба към княжеския двор и там се увлича по красивата, но студена придворна дама баронеса Шарлоте фон Щайн. Гьоте получава званието ''действителен таен съветник'' и място в Държавния съвет, а после е назначен за първи министър и получава благородническа титла ([[1782]]). Ентусиазирано се заема с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там [[Йохан Готфрид фон Хердер|Йохан Готфид Хердер]] и [[Фридрих Шилер]], с когото го свързва тясно приятелство и то трае повече от десетилетие, като оказва плодотворно въздействие и върху двамата.

През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади – „''РибарятРибарят“'', „''Горски царцар“'', „''ПевецътПевецът“'', но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания. Някои го определят като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през септември [[1786]] г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в [[Италия]]. Той информира само херцога и своя слуга Филип Зайдел и пътува под [[псевдоним]]. Тайното му заминаване без определена цел е част от стратегията да напусне всичките си служби, но да му се плаща.<ref>Roberto Zapperi, ''Das Inkognito – Goethes ganz andere Existenz in Rom'', S. 8ff.</ref> След междинни престои във [[Верона]], [[Виченца]] и [[Венеция]], Гьоте пристига през ноември в [[Рим]]. Там той остава, с четиримесечен престой в [[Неапол]] и [[Сицилия]], до края на април 1788 г. След междинен престой между другото в [[Сиена]], [[Флоренция]], [[Парма]] и [[Милано]], той се завръща два месеца по-късно във Ваймар.

Гьоте се завръща в Германия помъдрял и успокоен, изпълнен с нови творчески планове. Ориентиран изцяло към принципите на [[класицизъм|класицизма]], търси възможности за тяхното утвърждаване в съвременното немско изкуство. Така се заражда програмата на „[[Ваймарски класицизъм|Ваймарския класицизъм]]“, от която е вдъхновено и късното Гьотево творчество – изящните ''Римски елегии''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/j_giote/rimski.htm Из „Римски елегии“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1788- – 1790), посветени на простата цветарка Кристиане Вулпиус, за която след осем години поетът се жени. В този период възникват епичната [[поема]] „''[[Херман и Доротея|Херман и Доротея“]]'' (1798); драматургичните творби, които той е започнал по-рано, но едва тогава преосмисля и публикува – „''Ифигения в Таврида''“ (1787), „''Егмонт''“ (1788), „''Торквато Тасо''“ (1790); образецът на новия [[образователен роман]] „''[[Вилхелм Майстер]] – години на учениеучение“'' (1796) и „''[[Вилхелм Майстер]] – години на странстване''“ (1807/1821), [[мемоари|мемоарно]]-[[автобиография|автобиографичната]] книга „''Поезия и истинаистина“'' (1811- – 1814) и още много други.

След своето завръщане в Германия Гьоте се отказва от повечето си служби. Запазва само мястото си в ''Consilium'' и така съхранява политическото си влияние. Ръководи училището по рисуване и контролата на държавното строителство. От 1791 до 1817 г. ръководи Ваймарския дворцов [[театър]]. От 1807 г. Гьоте е също съветник на принадлежащия към херцогството университет [[Йена (град)|Йена]] и настоява за разширяването на природонаучния факултет. Застъпва се за номинирането за професори на [[Йохан Готлиб Фихте]], [[Георг Хегел]], [[Фридрих Шелинг]] и [[Фридрих Шилер]].

През 1809 г. Гьоте започва да пише своята автобиография. Той започва да учи арабски и персийски и да чете [[Коран]]а и стиховете на персийския поет [[Хафез]]. Негов секретар е [[Фридрих Вилхелм Ример]] (от 1805 г. възпитател на сина му). Във Ваймар идва [[Бетина фон Арним]] и със спомените си от разказите на неговата майка му помага да напише „''Aus meinem Leben. Dichtung und WahrheitWahrheit“''.

През [[1814]] г. Гьоте, вече на 65 години, се влюбва в [[Мариане фон Вилемер]] (Мариане Юнг), с която се запознава във Франкфурт и тя става негова [[муза]] и партньорка в писане на поезия. Той издава през 1819 г. стихосбирката „Западно„''Западно-източен диван“диван''“ в 12 тома.

Бляскавата епоха на своята литературна дейност Гьоте завършва с най-великата творба на живота си – [[трагедия]]та „''ФаустФауст“''. Тя го въздига като безспорен първомайстор в интелектуалния живот на Германия. Цяла Европа с уважение произнася името на поета. Дори [[Наполеон]] през [[1806]] г., след като завладява град Ваймар, цял час с увлечение разговаря с Гьоте и го награждава с [[Кръст на почетния легион|Кръста на почетния легион]].

До сетния си миг Гьоте живее във Ваймар – там извършва и своите изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. При своите пътувания вече възрастният поет преживява редица любовни увлечения (Вилхелмине Херцлиб, Мариане фон Вилемер), а през [[1821]] г. в курорта Мариенбад се запознава със седемнадесетгодишната Улрике фон Левецов (Ulrike von Levetzow) и не след дълго – вече седемдесет и четири годишен – и&#768; прави предложение за женитба. Отказът дълбоко го наранява и в резултат възниква поемата „''Трилогия на страстта''“ ([[1827]]), в която е включена прочутата „''Мариенбадска елегияелегия“'' ([[1823]]).

Академичното издание на Гьотевите произведения, осъществено по поръчка на великата херцогиня Софи фон Заксен в периода 1887- – 1920 г., се състои от 143 тома.

Image:Annakatharinaschoenkopf.gif|Ана Катарина Шьонкопф „Кетхен“, „Анете“<br />(1746- – 1810),<br />Лайпциг 1766 г.<br />''(на 20, Гьоте на 17)''

Image:Susanne von Klettenberg.jpg|Зузане Катарина фон Клетенберг<br />(1723- – 1774),<br />Франкфурт 1768 г.<br />''(на 45, Гьоте на 19)''

Image:Friederike Brion1.jpg|Фридерике Брион<br />(1752- – 1813),<br />Щрасбург 1770 г.<br />''(на 18, Гьоте на 21)''

Image:Charlotte Buff.gif|Шарлоте Буф „Лоте“<br />(1753- – 1828),<br />Вецлар 1772 г.<br />''(на 19, Гьоте на 23)''

Image:Maxiimiliane Brentano.jpg|Максимилиане Брентано<br />(1756- – 1793),<br />Франкфурт 1772 г.<br />''(на 16, Гьоте на 23)''

Image:LiliSchoenemanGoethesVerlobteS46.jpg|Ана Елизабет Шьонеман „Лили“<br />(1758- – 1817),<br />Франкфурт 1775 г.<br />''(на 17, Гьоте на 26)''

Image:AugusteGraefinZuStolbergS45.jpg|Аугусте Луизе графиня цу Щолберг<br />(1753- – 1835),<br />Франкфурт 1775 г.<br />''(на 22, Гьоте на 26)''

Image:Charlotte von Stein.jpg|Шарлоте фон Щайн<br />(1742- – 1827),<br />Ваймар 1775 г.<br />''(на 33, Гьоте на 26)''

Image:Christiane-von-Goethe-Vulpius.jpg|Кристиане фон Гьоте-Вулпиус<br />(1765- – 1816),<br />Ваймар 1788 г.<br />''(на 23, Гьоте на 39)''<br />(рисунка на Гьоте)

Image:MinchenHerzlieb1.jpg|Вилхелмине Херцлиб „Минхен“<br />(1789- – 1865),<br />Йена 1807 г.<br />''(на 18, Гьоте на 58)''

Image:Marianne_von_Willemer.png|Мариане фон Вилемер<br />(1784- – 1860),<br />Хайделберг 1814 г.<br />''(на 30, Гьоте на 65)''

Image:Ulrike_von_Levetzow.jpg|Улрике фон Левецо<br />(1804- – 1899),<br />Мариенбад 1821 г.<br />''(на 17, Гьоте на 72)''

[[Файл:Faust und Mephisto, Stich von Tony Johannot.jpg|thumb|240px|''„Фауст и Мефистофел“''<br />от Тони Йоханнот (1845- – 1847)]]

* ''Aus meinem Leben. Dichtung und Wahrheit'', 1811–331811 – 33 – ''(Поезия и истина. Из моя живот'' – автобиография в 4 тома),

* ''Römische Elegien'', 1788–901788 – 90 – ''(Римски елегии)''

* {{cite book | last = Grimm | first = Herman | year = 1923 | title = Goethe. Vorlesungen gehalten an der Königlichen Universität zu Berlin. Vol. 1 | publisher = J. G. Cotta'sche Buchhandlung Nachfolger | location = Stuttgart / Berlin | lang = de}}

* {{cite book | last = Tornius | first = Valerian | year = 1949 | title = Goethe – Leben, Wirken und Schaffen | publisher = Ludwig-Röhrscheid-Verlag | location = Bonn | lang = de}}