Фьодор Достоевски: Разлика между версии

На 22 декември Достоевски и останалите арестувани са отведени на Симеонов площад в Санкт Петербург. Организирана е [[инсценирана екзекуция]] (отменена е в последния момент), като смъртното наказание е заменено с четири години [[заточение]] в [[каторга]]та в [[Омск]], [[Сибир]]. След 14 дни път с шейна Достоевски пристига в [[Тоболск]] на 11 януари 1850 г., където е сборениятсборният пункт за затворници. 12 дни по-късно Дуров и Достоевски достигат [[Омск]].

Благодарение на едно посещение с лейтенант-полковник Беликов, Достоевски се запознава със семейство Александър Иванович Исаев и МатияМария Димитриевна Исаева. Скоро той се влюбва в Мария, но тя никога не му отвръща със същото. След като Достоевски изпраща писмо на генерал Тотлебен чрез Врангел, в което се извинява са дейността си в няколко утопични кръга, през есента на 1856 г. Достоевски придобива правото да публикува книги и да се ожени. След като съпругът ѝ заминава за [[Кузнецк]] през август 1855 и смъртта му по-късно същата година, Мария се съгласява да се премести с Достоевски в [[Барнаул|Барнаул.]], ноНо по-късно отхвърля предложението му и заявява, че не са един за друг, а и тойче билфинансовото вму състояниеи е много лошо финансово състояние. По-късно той отива в Кузнецк и открива, че Мария има връзка с 24-годишен учител. Въпреки товавсичко на 7 февруари 1857 г. Мария се омъжва за Достоевски в Семипалатинск на 7 февруари 1857 г. Семейният им живот е като цяло нещастен, а и тя била шокирана от припадъцитеепилептичните му припадъци за които не знаела. Двамата живеят предимно разделени.

През 1859 г. Достоевски се уволнява от армията поради здравословни причини; - здравето му се е влошило още повече след сключването на брака. През същата година той получава разрешение да се завърне в Русия, първо в [[Твер]], където се среща с брат си за първи път от десет години, а следмалко товапо-късно и в Санкт Петербург - на 16 септември 1859 г., въпрекиНо чедо смъртта си той остава под полицейско наблюдение до смъртта си. Скоро след завръщането си в Петербург той се присъединява към "Обществото за помощ на нуждаещи се писатели и учители ", известно като "Литературния фонд". Единствената творба, която написва в каторгата, е разказът „[[Малкият герой]]“, публикуван ввъв журналвестник, докато „[[Сънят на чичо]]“ и „[[Село Степаничево и неговите обитатели]]“ не са публикувани до 1860 г. „Записки от мъртвия дом“ е издадена в „Руски свят“ през септември 1860 г., а „[[Унижените и оскърбените|"Унижените и оскърбените]]“" е издадено чрезв новото списание „Време“, създадено благодарение на цигарената фабрика на брат му.

Достоевски започвапредприема първото сиевропейскоси европейско пътуване на 7 юни 1862 г. Първите му спирки са в немските градове [[Кьолн]], [[Берлин]], [[Дрезден]] и [[Висбаден]] (където отсяда, за да залага), след това в [[Белгия]] и, най-накраяв средата на юни, в [[Париж]] в средата на юни. В Лондон се запознава с [[Александър Херцен]] и посещава [[Кристален дворец|Кристалния дворец]]. След това, заедно с [[Николай Страхов]], пътува през юли вдо [[Швейцария]] и севернитенякои северни италиански градове, включително- [[Торино]], [[Женева]], [[Ливорно]] и [[Флоренция]]. ДостоевскиВ[[Зимни описвабележки предимноза негативните силетни впечатления от европейските страни в „[[|"Зимни бележки за летни впечатления]]“ Достоевски описва предимно негативните си впечатления от европейските страни. В тазикнигата книгатой критикува [[капитализъм|капитализма]], модернизацията, [[материализъм|материализма]], [[католицизъм|католицизма]] и [[протестантство]]то.

До закриването му на 24 май 1863 г. от царския режим (заради неразбиране на публикация на Страхов за полския бунт в Русия,) сп. „Време“ е много популярно и в последната си година има повече от 4000 читатели в последната си година. „Време“ и наследникът му от 1864 г., сп. "Епоха, следват философията на [[консерватизъм|консервативното]] и [[славянофилство|славянофилско]] движение [[Почвеничество]], което Достоевски подкрепя по време на заточението му и годините след него. От август до октомври 1863 г. Достоевски прави второ пътуване из Европа. В Париж се запознава с втората си любов, Полина Суслова и губи всичките си пари на комар във Висбаден и [[Баден-Баден]]. От Висбаден пише на Врангел и го моли за заем от 100 [[талер]]а и за първи път споменава за новия си роман. Изневяра на Суслова и [[хазартна зависимост|хазартната зависимост]] на Достоевски водят до раздялата им. След това Достоевски моли брат си за пари, а след смъртта му през юли 1864 г., моли същото и барон Врангел за пари. Два месеца преди смъртта на Михаил, съпругата на Достоевски умира от туберкулоза и писателяттой остава самотен родител на доведения си син Паша и на семейството на Михаил. Освен това поема и паричните задължения на Михаил, свързани с финансирането на „Епоха“ и безза да не банкрутира е зависим от помощта на приятели и роднини би банкрутирал.

На 15 февруари 1867 г. Достоевски се жени за Анна Ситкина. Тя обаче е отчаяна от проблемите с алкохола на Достоевски. Проблемни се оказват и връзките ѝ с роднинитенаговите ироднини съседитеи мусъседи. Приходите от „Престъпление и наказание“, възлизащи на 7000 рубли, не са достатъчни за покриване на дълговете. За да избегне принудителна разпродажба, Сниткина (вече Достоевска) залага мебелите си, пианото и бижутата си. С паритетези пари семейството тръгва на 14 април семейството започвана сватбено пътешествие в чужбина. В Берлин отсядат в хотел Юнион, в [[Дрезден]] посещават Галерията на старите майстори, където Достоевски търси вдъхновение за следващите си романи. Той е силно впечатлен от картините и най-вече от „[[Сикстинската мадона]]“ на [[Рафаело]].

КогатоПри пристигапристигането им в Женева през септември, Достоевски започва работата по „[[Идиот (роман)|Идиот]]“ и за 23 дни успява да напише сто100 страници за 23 дни. Смъртта на Соня е съкрушителна за родителите ѝ, а здравето на Анна е разклатено от честите ѝ посещения до гробищата. В началото на юни 1868 г. се преместват във [[Вьове]] с надеждата, че по-добрата атмосфера ще помогне на Достоевски да завърши романа. Три месеца по-късно отпътуват за [[Милано]], където Анна учи италиански и работи като преводачка. След три месеца отпътуват за [[Флоренция]].

Книгата „Идиот“ е завършензавършена тук през януари 1869 г. и в „Руски вестник“ бързо започва публикуването му в „Руски вестник“и. Главният герой, княз Мишкин, се завръща в Русия след няколко години в швейцарски санаториум. Презиран от обществото заради доверчивата си натура и наивност, той се озовава в средатацентъра на сблъсъкабитката между красива метреса (Настя) и непорочно инепорочното красиво младо момиче (Аглая), в които той сее влюбвавлюбен. За нещастие добротата и мекотата на характера на Мишкин ускорявасамо ускоряват сблъсъка имежду жените ии той остава с впечатлението, че в този свят, обсебен от жажда за пари, власт и сексуални завоевания, санаториумът е единственото място за светец е санаториумът . Мишкин е персонификация на [[Исус|Исус Христос]], който идва „отгоре“ (швейцарските планини) и дори физически прилича на Исус. Също като него Мишкин е учител, изповедник и мистериозен аутсайдер. Алчността и завистта са му чужди. За разлика от обкръжението си, той няма желание да отстоява правото си на пари и власт. Тойи е преизпълнен със състрадание. Отношенията му с грешницата Мария са явно са вдъхновени от отношенията между Исус и [[Мария Магдалена]]. Заради тези разлики той е наречен „Идиот“.

През май майката на Анна пристига временно при семейството, за да им помага. ЗарадиПонеже липсав нажилището им няма достатъчно стаи, семействототе сенаемат премествадруго, на улица близо до пазара, къдетоно оживлението итам летните жеги сеи отразяватдоста лошооживеното намясто семействотоне им допадат. Три месеца по-късно темайката заминаватна Анна си заминава, а Достоевски заминава с жена си за [[Прага]]. Три дниНо след пристигането3 сидни теса заминават,принудени да продължат тъйпътуването катозащото не могатуспяват да си намерят обзаведен апартамент в [[Прага]], а мебелите са прекалено скъпи. Пристигатза вда Дрезденкупуват такива. Така през август ипристигат в Дрезден където наемат апартамент в английския квартал.

Скоро след това при тях отново идва майката на Анна, за да помага впри изражданетораждането на следващото им дете. На 26 септември се ражда дъщериря им която наричат Любов. През април 1871 г. Достоевски посещава за последен път Висбаден. Според Анна, след раждането на Любов той е бил излекуван от хазартната си зависимост си след раждането на Любов. ДругиДругата причина е може би е затварянето на различни казина в Германия в периодапрез 1872 – 731873 г. Семейството заминава временно за Берлин, а след това на 8 юли 1871 г. се завръща в Петербург, с което слага. край наТака планираното им като 3-месечно сватбено пътешествие, е продължило четири4 години и три3 месеца.

На 21 ноември 1869 г. по-малкият брат на Анна, Иван Сниткин, е убит в Москва от група от петпетима човекамъже. ЗаЗад убийството стои нихилистът [[Сергей Начаев]], който, повлиян от трудовете на [[Михаил Бакунин]], създава терористична организация, състояща се от петчленни групи. Тези събития карат Достоевски да планира писането на роман за нихилизма.

В Русия семейството отново има финансови проблеми и продава малкото оцелели след наводнение вещи. Освен това Анна е в напреднал стадий на бременносттабременност. Синът им Фьодор се ражда на 16 юли 1871 г. Скоро след раждането му семейството се мести в апартамент на ул. Серпуковская и продава къщата си в Пешки, с надеждата да изплати дълговете си в размер на 25 000 рубли,. ноЗа тясъжаление епродават продаденакъщата на много по-ниска цена. и Анна предлага да прехвърлят авторските права на съпруга ѝ, истига се стига до преговори за плащане на вноски.

През март Достоевски напуска сп. „Гражданин“ заради стреса и бюрокрацията. За 15-те месеца като журналист там, списанието е съдено два пъти. Писателят предлага на сп. „Руски вестник“ нов роман, нокойто още не е започнал да го пише. Списанието отказва под предлог, че не може да му плати авансово (истинската причина е, че в същото време приключвали договор с [[Лев Толстой]] за издаването на „[[Ана Каренина]]“). Тогава при Достоевски идва [[Николай Некрасов]] и му предлага да издаде „Дневника“ в „Национални анали“ за 250 рубли на страница (със сто100 рубли повече от предлаганите от „Руски вестник“).

Здравето на Достоевски започнало да се влошава, започвайки с кашлица и задух, (първите симптоми на белодробнабелодробно болест)заболяване. ДокторитеЛекарите му препоръчват да се лекува извън Русия и през юни той заминава за Берлин, а от там за минералните извори в Бад Емс. Диагностициран е с остър катар, срещу който му е предписана сода. Въпреки това здравето му не се подобрява, докато не ебива сменено лекарското предписание. По време на престоя си тамв Германия Достоевски започва работата сиработа върху романа „[[Юноша (роман)|Юноша]]“. В края на юли той се завръща св Петербург. Накъдето на 10 август се ражда синът на Достоевскиму Алексей. В края на 1875 г. писателят довършва „Юноша“, а части от него вече били издадени всъщата периодагодина януари –в декември всп. „Национални анали“. Романът проследява живота на 19-годишния интелектуалец Аркадий Долгоруки, незаконнороден син на противоречивия женкар Версилов. Романът се съсредоточва върху периодичните конфликти между баща и син, най-вече по отношение на идеологията, които показват битката между традиционния „стар“ начин на мислене от 40-те години на 19-ти век и новите нихилистки възгледи на младежта в Русия от 60-те години на 19 век.

В началото на 1876 г. Достоевски продължава работата си по „Дневниците“., Темататемата им е същата като на „Юношество“. Есетата се продават в двоен обем в сравнение с предишните му книги. Достоевски получава все повече писма от читатели, отколкото преди; при него идват всякакви хора – от студени по теология до агностици. Благодарение на брата на Анна семейството закупувакупува [[дача]] в Старая Руса, която в момента е превърната в музей и има много прилики с къщата от следващия му роман.

През лятото на 1876 г. Достоевски отново страда от задух. Заминава за трети път за Емс, където лекарите му казват, че при здравословен климат може да живее още 15 години при здравословен климат. Когато се завръща в Русия, император [[Александър II (Русия)|Александър II]] му заповядва да го посети в двореца и да му представи „Дневниците“. Също така императорът го моли да образова синовете му Сергей и Павел. Тази среща води до увеличаване на кръга на познанствата на Достоевски и той става чест гост на някои салони в Петербург. Запознава се с много влиятелни личности, включително принцеса София, Лев Толстой, поета Яков Полонски, политика граф Сергей Вите, журналиста [[Алексей Суворин]], музиканта [[Антон Рубинщейн]] и художника [[Иля Репин]].

Здравето на Достоевски започвапродължава да се влошава; само през март 1877 г. преживява четири4 епилептични припадъка. Вместо да замине отново за Емс, той решава да посети Мали Прикол, имение близо до [[Курск]]. По пътяобратния обратнопът към Петербург, за да довърши „Дневниците“, Достоевски отсяда в Даровое за да довърши „Дневниците“. През декември той отива на погребението на Николай Некрасов икъдето изнася реч.

По това време Достоевски става почетен член на [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]. В началото на 1878 г. Достоевскитой слуша реч за „Божия човек“ на Владимир Соловьов, която го повлиява силно за следващия му роман. През февруари следващата1979 годинаг. той получава почетно удостоверение от Академията, иа през пролетта на същата година е поканен да вземе участие в международен конгрес по авторско право, оглавяван от [[Виктор Юго]]. Достоевски отказва поканата зарадипоради смъртта на сина16 симай Альоша1979 г. на 16сина майси Альоша, който не преживява операция от епилепсия. По-късно Достоевски е избран за председател на Славянското благотворително дружество в Петербург, а през лятото е избран за член на почетната комисия на Асоциацията за международна литература и изкуство, коятов включвалакоято ощечленували Виктор Юго, Лев Толстой, Иван Тургенев, [[Паул фон Хайзе]], [[Алфред Тенисън]], [[Антъни Тролъп]], [[Хенри Уадсуорт Лонгфелоу]], и [[Ралф Уолдо Емерсън]] и Лев Толстой.

Достоевски посещава Емс заЗа четвърти и последен път в началото на август 1879 г. ДиагностициранДостоевски посещава Емс, диагностициран е с белодробна [[емфизема]] в начален стадий. Лекарите не вярвали, че е възможно да бъде излекуван, но казват, че може да се противодейства с високи шансове за успех. ПървитеНа части1 нафевруари последния1980 муг. романсп. „[[Братя„Руски Карамазови]]“вестник“ започва дапубликацията сена издавапървите вчасти „Рускина вестник“последния роман на 1Достоевски февруари,„[[Братя аКарамазови]]“, последните части са публикувани през ноември 1880същата ггодина. Романът разказва в 12 книги и епилог историята на [[Альоша Карамазов]], братчиито набратя атеистаса атеистът [[Иван Карамазов]] и бившиябившият военен [[Димитрий Карамазов]]. Първите книги запознават читателя със семейство Карамазови и смъртта на бащата Фьодор, а следващите се съсредоточват върху философските и религиозните спорове между Альоша и [[старчество|стареца]] Зосима. Освен успеха сред критиците, книгата се продава добре.

На 3 февруари 1880 г. Достоевски е поканен на откриването на паметника на Пушкин в Москва. Откриването е насрочено за 26 май, но е отложено за 6 юни, поради смъртта на императрица [[Мария Александровна]]. Два дни по-късно Достоевски изнася запомняща се реч два дни по-късно в голяма зала., Попо време на неякоято много хора плачат, илинякои са истерични, докато други припадат или напускат залата. Речта му е посрещната с бурни аплодисменти и дори дългогодишният му съперник Тургенев го прегръща.

В периода от 25 януари до 9 февруари Достоевски получава многобройни белодробни кръвоизливи и е на легло. Сред последните му думи е цитат от [[Евангелие от Матей]] 3:14 „А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?“. Достоевски умира на 9 февруари (28 януари [[стар стил]]) 1881 г., в 8:22 часа, в Санкт Петербург. ПървоначалноЖеланието Достоевскиму е искалбило да бъде погребан в гробището на [[Новодевически манастир|Новодевическия манастир]], близо до Некрасов, но поради финансова невъзможност ебива погребан в [[Тихвинско гробище|Тихвинското гробище]] близо до [[Александро-Невска лавра|Александро-Невската лавра]], близов близост до любимите си поети [[Николай Карамзин]] и [[Василий Жуковски]]. Не е известен броят на хората, отишли на погребението, но според някои източници скърбящите били повече от 100 000, докато други говорят за 40 – 000 - 50 000. На надгробния му камък е гравиран цитат от [[Евангелие от Йоан]] 12:24: