Уикипедия

Правителство на Гриша Филипов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 28:
{{основна|Правителство на Тодор Живков (1966–1971)|Правителство на Станко Тодоров (1971–1976)|Правителство на Станко Тодоров (1976–1981)}}
 
Периодът 1966–1985 г. е най-успешният за комунистическото управление в [[България]],. Концентрирала цялата икономическа и политическа власт в страната, разполагаща с мощен репресивен и пропаганден апарат и опираща се на „безкористната помощ на [[СССР]] и другите братски страни, [[БКП]] пристъпва към изграждане на развито социалистическо общество“. [[Марксизъм|Марксистката]] [[пропаганда]] става неделима част от ежедневието на българските граждани ([[преса]], [[телевизия]] и [[образование]]). Липсва реална информация за развитието на западноевропейските държави и [[САЩ]] (поради т.нар. [[желязна завеса]]). За „комунизацията“ на българското общество огромно значение имат успехите на СССР в някои области на [[политика]]таполитиката, [[наука]]танауката и [[техника]]татехниката (развитие на [[Военна техника|военнататехникавоенната техника]] и [[космонавтика]]та)‚ установяванетоустановяване на „народнодемократична“народнодемократична власт в [[Куба]], [[Либия]], [[Камбоджа]] и др. и повишаване на жизненото равнище на заетите в материалното производство<ref name="Encyclopedy"/>.▼
==== 1966–1985 ====
▲Периодът 1966–1985 г. е най-успешният за комунистическото управление в [[България]], Концентрирала цялата икономическа и политическа власт в страната, разполагаща с мощен репресивен и пропаганден апарат и опираща се на „безкористната помощ на [[СССР]] и другите братски страни, [[БКП]] пристъпва към изграждане на развито социалистическо общество“. [[Марксизъм|Марксистката]] [[пропаганда]] става неделима част от ежедневието на българските граждани ([[преса]], [[телевизия]] и [[образование]]). Липсва реална информация за развитието на западноевропейските държави и [[САЩ]] (поради т.нар. [[желязна завеса]]). За „комунизацията“ на българското общество огромно значение имат успехите на СССР в някои области на [[политика]]та, [[наука]]та и [[техника]]та (развитие на [[Военна техника|военнататехника]] и [[космонавтика]]та)‚ установяването на „народнодемократична“ власт в [[Куба]], [[Либия]], [[Камбоджа]] и др. и повишаване на жизненото равнище на заетите в материалното производство<ref name="Encyclopedy"/>.
 
През 1966 г. (на [[Девети конгрес на БКП|IХ конгрес на БКП]]) е поставена утопичната „задача“ –задачата да се извърши „поврат от екстензивно към интензивно развитие на икономиката“. Постигната е индустриализация на страната чрез средствата на [[Планова икономика|централно планираната икономика]]. Изградени са огромен брой икономически обекти (предимнос предимство в сферата на тежката промишленост)‚ които обаче не са винаги на нисковисоко технологично равнище. ЛипсатаОтносително затвореният (в рамките на СИВ) характер на икономиката, в резултат от глобалното противопоставяне между капиталистически и социалистически страни, предпазва от силна конкуренция, но и остаренитеограничава достъпа до съветскинай-нови технологии, предопределяткоето крахапредопределя спада на българската икономика през следващите десетилетия<ref name="Encyclopedy"/>.
 
==== 1966–1984 ====
През периода 1966–1984 г. успешно се развиват военната и нефтопреработващата промишленост. Многобройните военни конфликти, доброто качество на българското оръжие (по съветски лицензи) и доставките на милиони тонове суров петрол на ниски цени от [[Съветския съюз]] водят до увеличаване на валутните резерви на страната и създават усещане за икономически просперитет. По-голямата част от тези средства „потъват“ обаче в икономически и политически експерименти. Ето защо средната работна заплата в България е една от най-ниските в [[Европа]], раждаемостта спада, а обезлюдяването на българското село продължава<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Крачка назад е направена в управлението на [[селско стопанство|селското стопанство]]. В средата на [[701970-те]] години са обединени 535 [[ТКЗС]], 144 [[ДЗС]] и 265 специализирани предприятия в 167 аграрно-промишлени комплекса. Узряването внася хаос в селското стопанство. Дефицитът от селскостопански стоки се засилва и в края на 701970-те години, въпреки огромните дотации от държавата, кризата в селското стопанство вече е реален факт. Образуването на [[Национален аграрно-промишлен комплекс|Националния аграрно-промишлен комплекс]] (НАПК) (март 1979 г.) не успява да реши проблемите на българското село<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Във връзка с „цялостните успехи“ на българския народ по пътя на социализма, на [[Десети конгрес на БКП|Х конгрес на БКП]] (април 1971 г.) е приета новата партийна Програма за изграждане на развито социалистическо общество. Два2 месеца по-късно чрез [[референдум]] е приета [[Конституция на Народна република България (1971)|новата конституция на България]], която катопо съдържаниедух се доближава до Програмата на [[БКП]]. Запазва се принципът за „съединяване на [[законодателна власт|законодателната]], [[изпълнителна власт|изпълнителната]] и [[съдебна власт|съдебната власт]]“. Въведен е нов, постоянно действащ орган на властта – [[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет]], избиран от [[Народното събрание]] (т.е. от БКП), който има огромни правомощия. Първи негов председател е [[Тодор Живков]], а председател на Министерския съвет през следващото десетилетие е партийният функционер [[Станко Тодоров]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
В края на 701970-те години БКП има над 800 хиляди членове. Причините за бързото увеличаване на членската маса са както попълването на партията с млади дейци, символ на сплотеността на поколенията около нейната политика, така и провежданата кадрова политика в страната. Членовете на БКП много по-лесно постигат професионална реализация. В началото и средата на [[801980-те]] години кризата в България обхваща повечето сектори от икономиката. „Перестройката“[[Перестройка]]та в СССР, намаляването на вноса на евтин суров петролнефт от СССР (и новиятпоскъпването реекспорт за някои западни страни, както и за [[Гърция]] и [[Турция]], на международни цени)му, свиването на оръжейните пазари на страната принуждават управляващите да взимат нови заеми от международните финансови институции. Въпреки идеологизацията и административния контрол на БКП във всички области на образованието, науката и [[култура]]та (преса, книгоиздаване и обучение), през периода 1966–1986 г. развитието на духовната сфера бележи напредък. Той е продиктуван до голяма степен от желанието на БКП да афишира пред света успехите си в изграждането на социализма и отпусканите във връзка с това огромни държавни субсидии. В края на 801980-те години България разполага с 30 висши учебни заведения със 138 хиляди студенти и 19 200 преподаватели срещу само 5 висши училища, 10 хиляди студенти и 453-ма преподаватели през 1944 г. През 1989 г. в страната има 31 611 научни работници, част от които са с международна известност. Големи са успехите в изобразителното изкуство‚ книгоиздаването, музикалната култура‚ театъра и киното<ref name="Encyclopedy"/>.
 
=== Външна политика ===
{{основна|Правителство на Тодор Живков (1966–1971)|Правителство на Станко Тодоров (1971–1976)|Правителство на Станко Тодоров (1976–1981)}}
Във външната политика на България и за този период СССР е най-големият външнотърговски партньор (над 50% от външнотърговския и обмен). На второ и трето място остават бившата [[ГДР]] и [[Полша]]. Засилват се контактите с държави от [[Азия]] и [[Африка]], като в края на 701970-те години стокообменът с тях достига 7,3%. Активизират се и връзките със Запада – 12,4%. През 1985 г. [[СИВ]] приема мащабна програма до 2000 г. Отношенията с [[Югославия]] са непостоянни. Въпреки декларациите на българските политици, че България е за запазване на границите между държавите, определени след [[Втората световна война]], недоверието между балканските страни остава. Така [[Белград]] продължава чрез средствата за масово осведомяване и образованието да насажда антибългарски настроения сред населението си<ref name="Encyclopedy"/>.
 
С Гърция и Турция са подписани многобройни междуправителствени спогодби за икономическо и културно сътрудничество. След 1984 г. обаче, във връзка с „[[Възродителен процес|възродителния процес]]“ в страната, рязко се влошават отношенията с Турция<ref name="Encyclopedy"/>.
Line 169 ⟶ 167:
 
==== от 24 април 1984 ====
* [[Светлин Русев]] е освободен от поста [[Комитет за култура|първи зам.-министър на Комитета за култура]] и на негово място е назначен [[Любомир Павлов (професор)|Любомир Павлов]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[Комитет за култура|първи зам.-министър на Комитета за култура]]|[[Любомир Павлов (професор)|Любомир Павлов]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
Line 253 ⟶ 251:
* [[Комитет за държавен и народен контрол|Комитетът за държавен и народен контрол]] получава ранг на министерство;
* [[Атанас Попов (министър)|Атанас Попов]] е освободен от поста [[министър на съобщенията на България|първи зам.-министър на съобщенията]];
* [[Любомир Павлов (професор)|Любомир Павлов]] е освободен от поста [[Комитет за култура|първи зам.-министър на Комитета за култура]];
* [[Иван Илиев]] е освободен от постовете [[Заместник министър-председател на България|зам.-председател на Министерския съвет]] и [[Държавен комитет за плниране|председател на Държавния комитет за плниране]];
* [[Стоян Марков]] е освободен от поста [[Заместник министър-председател на България|първи зам.-председател на Министерския съвет]];
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Гриша_Филипов“.