Школа за запасни офицери: Разлика между версии

Обучението в школата в последните десетилетия на нейното функциониране е с продължителност от 12 месеца (в 2 семестъра) за среднистите и 6 месеца (в 1 семестър) за висшистите. През този период обучаемите преминават през няколко военни звания за школници (всички с добавка ''школник''): войнишки - – ''школник'' (вместо ''редник'' и ''матрос''), и по-късно сержантски (старшински във флота) в зависимост от заеманата длъжност (редови или командир на отделение, разчет и пр.) и показаните учебни резултати.

След завършване курса на обучението випускниците получават дипломи и звание ''старшина–школник'' (или съответно ''мичман–школник''), а първенците на випуска - – офицерското звание ''[[младши лейтенант]]''.

Школниците продължават да служат в редовете на [[Българската армия]] (което е считано за стаж в офицерската им подготовка), обикновено на командни длъжности - – най-често помощник/заместник-командир или командир на взвод и приравнени на тях. Випускниците имат право, пропускайки стажа, да продължат образованието си във [[Военноучебни заведения в България|висше военно училище]] или във [[ВИПОНД|Висшата специална школа „Георги Димитров“]].

На [[1 декември]] [[1889]] г. във [[НВУ|Военното училище]] в [[София]] се създава курс за подготовка на запасни офицери.

В 1891 г. към Военното министерство се създава Комитет по образованието и устройството на войската. До 1915 г. дейността по подготовката на офицерски кадри се ръководи от Оперативния отдел при министерството, а след това от отдел „Военни учебни заведения". През 1918 г. в подчинение на отдела са Военното училище и Школата за подготовка на запасни подпоручици.

С Указ № 2 от 1901 г. на княз [[Фердинанд I]] за преименуването на унтерофицерската рота в Школа за запасни офицери (за приготовление на запасни подпоручици в пехотата при Военното на Негово царско Височество училище) се открива особена Школа за приготвяне на запасни подпоручици. На [[7 февруари]] [[1901]] г. започва да функционира '''Школа за запасни подпоручици в [[пехота]]та'''. Командири са майор Димитър Стойчев (1901 - – 1902) и майор Никола Габровски (1902 - – 1904).

Със Заповед № 32 от 23 май 1903 г. при [[Софийски крепостен батальон|Софийския крепостен батальон]] е открита '''Команда за подготовка на запасни подпоручици в крепостната [[артилерия]]''', която 2 год г. по-късно (Заповед по Военното ведомство № 365 от 1905 г.) се преименува в '''Школа за запасни подпоручици в артилерията'''. Командир - – майор Иван Кръстев (1904 - – 1905). В Школата ежегодно постъпват по 45 души, които имат средно или висше образование и отбиват военната си служба. О тях 15 души се подготвят за крепостна артилерия и 30 души за полска и планинска артилерия. До 1907 г. тази школа е подчинена на командира на крепостния батальон, след което се предават към Артилерийския отдел на Школата за подготвяне на запасни подпоручици от пехотата (откритата в 1901) в Княжево.

В 1908г1908 г. двете школи са обединени в Школа за запасни офицери дислоцирана в с. Княжево (дн. кв. на София).

През месец май [[1916]] г. се създава '''Школата за запасни подпоручици в [[Скопие]]'''. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник [[Борис Дрангов]]. Той напуска редиците на 5-и македонски полк и се завръща в родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 български младежи доброволци от цяла Македония. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател [[Чудомир]] пише в спомените си за Борис Дрангов:

{{цитат|Още щом ни посрещна, щом се яви пред нас, подполковник Дрангов ни грабна и покори. Висок, строен, опънат като струна, със сини очи, които магьосват, той сякаш непрестанно гореше. И какъв изключителен оратор... Голям педагог, сърцевед, когото чувствувахме повече като добър баща, отколкото началник... Неизброими качества на човек, войник и вожд притежаваше Дрангов и мъчно биха се изброили в това тясно място, но начело на всички стоеше без съмнение личният пример.<ref>Чудомир. „Спомени.“, в „Съчинения в три тома“, том 3, „Български писател“, София, 1980, стр.55- – 56.</ref>}}

Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, началникът и&#768; подполковник Дрангов eе повишен в началник-щаб на [[Първа пехотна софийска дивизия|1-ва пехотна дивизия]] и близо 6 месеца е по бойните полета на [[Добруджа]] в [[Румънска кампания (Първа световна война)|кампанията срещу Румъния]].

През [[1908]] г. 2-те школи се обединяват в '''Школа за запасни офицери'''. Седалището на школата е в с. [[Княжево]] (днес квартал на София), наричана е и '''Княжевско военно училище'''. Командир - – генерал-майор Асен Константинов ([[1 октомври]] [[1908]] - – [[31 декември]] [[1905]]).

На [[2 юни]] [[1945]] г. школата е преименувана в '''Народна школа за запасни офицери „Христо Ботев“'''. През [[1950]] г. седалището на школата е преместено от София във [[Велико Търново]]. В [[1961]] г. Школата е отделена и преместена в [[Плевен]] в казармите на [[Четвърти пехотен плевенски полк]].

* за [[мичман]]-школници - – към [[Висше военноморско училище - Варна|Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“]], [[Варна]],

* за школници-[[пилот]]и и наземни профили - – към [[НВУ - Факултет „Авиационен“|Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“]], [[Долна Митрополия]]

* за школници - – към [[НВУ - Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“|Висшето народно военно-артилерийско училище „Георги Димитров“]], [[Шумен]].

* [http://www.plevenmuseum.dir.bg/BG_version/Information/pl_muz_palata.htm Плевенска музейна палата] - – сградата днес на най-стария 1-ви район на ШЗО „Христо Ботев“, Плевен