Драголов сборник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Драголовият сборник''' е {{факт|средновековен ръкопис, сборник със смесено съдържание, в който преобладават тълкувателни текстове и [[апокрифи]]. Определян е като сръбска преработка от ХІІІ в. на беседата на презвитер Козма против богомилите, поместена в Драголовия сборник|2016|3|12}}
 
Датира от третата четвърт на 13 век и негов автор е поп [[Василий Драгол]], откъдето и името му. {{източник|[[Рашка ортография|Ортографията му е рашка]]. Определян е като сръбска преработка от ХІІІ в. на беседата на презвитер Козма против богомилите, поместена в Драголовия сборник
{{факт|Открит е за изследователите от [[Панта Сречкович]] в семейството на свещеник, в което е пазен в продължение на 17 поколения. От 1875 до 1941 година се съхранява в Народната библиотека в Белград. След бомбардировките на Белград по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], се смята че ръкописът е изгубен, но през 1969 година е открит във [[ФРГ]].|2016|3|12}}
 
{{факт|Ръкописът е намерен в село до [[Шкодра]]. Открит е за изследователите от [[Панта Сречкович]] в семейството на свещеник, в което е пазен в продължение на 17 поколения. От 1875 до 1941 година се съхранява в Народната библиотека в Белград. След бомбардировките на Белград по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], се смята че ръкописът е изгубен, но през 1969 година е открит във [[ФРГ]].|2016|3|12}}
 
{{факт|Сборникът съдържа сръбска преработка от ХІІІ в. на [[Беседа против богомилите]] на [[презвитер Козма]], апокрифната Повест за кръстното дърво на поп Йеремия, както и други ахокрифи: Видение и Тълкувание Даниилово, Пандехово пророческо сказание, Видение на пророк Исайя и Откровение на Методий Патарски. Включени са и цикъл поучения за Великия пост, афоризми с аскетично съдържание, също и части от Номоканон.|2016|3|12}} Приема се, че по-голямата част от съчиненията в сборника са старобългарски по произход, компилативни и оригинални, създадени през втората половина на ХІ и през ХІІ-ХІІІ в.<ref>[http://liternet.bg/publish4/rtrifonova/manastiri2.htm Трифонова, Радослава. Манастирски средища и монашеска книжнина в Сърбия и Лългария ХІІІ в.], liternet.bg, посетен на 14 септември 2015 г.</ref>
 
{{факт|Сборникът съдържа сръбска преработка от ХІІІ в. на [[Беседа против богомилите]] на [[презвитер Козма]], апокрифната Повест за кръстното дърво на поп Йеремия, както и други ахокрифи: Видение и Тълкувание Даниилово, Пандехово пророческо сказание, Видение на пророк Исайя и Откровение на Методий Патарски. Включени са и цикъл поучения за Великия пост, афоризми с аскетично съдържание, също и части от Номоканон.|2016|3|12}} Приема се, че по-голямата част от съчиненията в сборника са старобългарски по произход, компилативни и оригинални, създадени през втората половина на ХІ и през ХІІ-ХІІІ в.<ref>[http://liternet.bg/publish4/rtrifonova/manastiri2.htm Трифонова, Радослава. Манастирски средища и монашеска книжнина в Сърбия и Лългария ХІІІ в.], liternet.bg, посетен на 14 септември 2015 г.</ref>
== Бележки ==
<references />
 
[[Категория:История на Шкодра]]
[[Категория:Богомилство]]
'''Драголовият сборник''' е средновековен ръкопис, сборник със смесено съдържание, в който преобладават тълкувателни текстове и [[апокрифи]].
[[Категория:Сръбска редакция на старобългарския език]]
 
Датира от третата четвърт на 13 век и негов автор е поп [[Василий Драгол]], откъдето и името му. {{източник|[[Рашка ортография|Ортографията му е рашка]].|2015|09|14}} Определян е като сръбска преработка от ХІІІ в. на беседата на презвитер Козма против богомилите, поместена в Драголовия сборник
 
{{източник|Ръкописът е намерен в село [[Скутари]] (Скадра), днес в [[Албания]].|2015|09|14}} Открит е за изследователите от [[Панта Сречкович]] в семейството на свещеник, в което е пазен в продължение на 17 поколения. От 1875 до 1941 година се съхранява в Народната библиотека в Белград. След бомбардировките на Белград по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], се смята че ръкописът е изгубен, но през 1969 година е открит във [[ФРГ]].
 
Сборникът съдържа сръбска преработка от ХІІІ в. на [[Беседа против богомилите]] на [[презвитер Козма]], апокрифната Повест за кръстното дърво на поп Йеремия, както и други ахокрифи: Видение и Тълкувание Даниилово, Пандехово пророческо сказание, Видение на пророк Исайя и Откровение на Методий Патарски. Включени са и цикъл поучения за Великия пост, афоризми с аскетично съдържание, също и части от Номоканон. Приема се, че по-голямата част от съчиненията в сборника са старобългарски по произход, компилативни и оригинални, създадени през втората половина на ХІ и през ХІІ-ХІІІ в.<ref>[http://liternet.bg/publish4/rtrifonova/manastiri2.htm Трифонова, Радослава. Манастирски средища и монашеска книжнина в Сърбия и Лългария ХІІІ в.], liternet.bg, посетен на 14 септември 2015 г.</ref>
 
== Бележки ==
<references />
 
[[Категория:Рашка ортография]]
[[Категория:История на Шкодра]]
[[Категория:Среднобългарски език]]