Ото Лилиентал: Разлика между версии

През 1893 г. е създаден планер, който е база за всички последващи разработки. Конструктивно този апарат се различава от всички създадени поради това, че крилото може да се сгъва и да става удобно за съхранение и транспорт. По изявление на Лилиентал, идеята за построяването е взета от конструкцията на крилото на [[прилеп]]а. Новост в планера е и подвижния хоризонтален стабилизатор, който като се повдига нагоре в момент на приземяване, увеличава ъгъла на атака и намалява скоростта при приземяване. С този планер са извършени много успешни полети. Като стартира от високи хълмовеq хълмове,
Лилиентал достига дължина на полета до 250 метра и време на полета 20-30 секунди.

Идеята за построяването на мотопланер е, по време на полет да се включва двигател под действието на който планерът да преминава от един на друг възходящ поток и с това да се увеличи продължителността на полета. Работите му върху изследване полета на птиците определя и концепцията на Лилиентал за създаванетоконструкцията и за полета с такъв апарат. Тя се състои в това, че двигателят трябва да е малък и крилата, подобни на птичите (с разперени в крайщата пера), трябва да създават необходимата [[Подемна сила|аеродинамична сила]] за движение напред. Малкият двигател с вътрешно горене и тегло 20 кгkg се носи от летеца. Посредством механична връзка с щанги крилата се привеждат в махови движения. Планерът е построен и е изпитван само като планер, поради липсата на подходящ надеждно работещ двигател.

[[File:Lilienthal hang glider.jpg|thumb|right|250px|Планер от 1894 година -музеен експонат]]

Това е най-малкият планер построен от Лилиентал. Сега този възстановен екземпляр се съхранява в Техническия музей на Виена , Австрия.

При проведените експерименти, построените планери от Лилиентал показали добри качества при планиране. През 1894 г. Лилиентал решава да произвежда планери за продажба. Опитният образец на тази конструкция е наречена „Стандартен“. Този апарат използва схемата на създадените преди това планери със сгъваеми крила, удобни за транспорт и съхранение. За постигане на по-висока устойчивост по време на полет хоризонталния стабилизатор е изместен с около един метър назад. От този модел са произведени минимум 9 екземпляра, което може да се приеме като първият серийно произвеждан апарат в авиацията[[авиация]]та. Един апарат от тези се съхранява в Научно-мемориалния музей Н.Е. Жуковски в Москва.

След производството на планера „Стандартен“, Лилиентал продължава да работи върху усъвършенстването на монопланите си. Промените по същество са конструкторски решения, целящи към подобряване на управлението на летателните апарати и повишаване на безопасността при полети. Изпитаните нововъведения сса отклонения на плоскости в предния край на крилото и аеродинамически спирачки с подвижно опашно оперение, управлявани чрез преместване на тялото на пилота. Аеродинамичните методи за управление във вида разработвани от Лилиентал не дават очаквания резултат. С това той прекратява работата си по експериментиране на такова управление.

За провеждане на по-сигурно управление при по-високи скорости на вятъра, Лилиентал решава да постави две плоскости една над друга. С това увеличава подемната сила в сравнение с планера моноплан, но го прави и по-чувствителен към преместването на центъра на тежестта. Първият биплан е готов през есента на 1885 г. Като базов е използван произведения стандартния„Стандартен“ моноплан през 1894 г. Двете крила на биплана са поставени едно над друго на разстояние 3/4 от ширината на крилото и са свързани с две стойки и няколко кабелни връзки. Построеният биплан се управлявалуправлява по-леко и устойчиво планира при скорост на вятъра 10 m/s.

Лилиентал продължава да експериментира с биплани, като още в 1895 г. създава биплан с по-големи размери. При слаб вятър, полетаполетът с него надеждно се управлява, но при по-силен вятър управлението му е затруднено.