Анархизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Въпроси на анархизма: форматиране |
→Въпроси на анархизма: форматиране |
||
Ред 19:
== Въпроси на анархизма ==
* '''Власт''' – анархическата теория и практика имат крайно негативно отношение към авторитета и свързаните с него социални деформации. Общината е главното поле за пряко действие. Анархистите се борят за свободни, самоуправляващи се общини по местоживеене или месторабота, където решенията се приемат от общо събрание с консенсус. Могат да бъдат провеждани избори, но не за личности, а за идеи. Избира се съвет (виж [[Първи Интернационал]]) с координиращи функции. Общината възлага за изпълнение на общото събрание императивен мандат. Несъгласните с него не са длъжни да участват в изпълнението, но са длъжни да не го възпрепятстват. Насилието е чуждо на общината, защото „няма по-уродлива гледка на света от насилствената община“ (Живата Етика). Свободни общини е имало винаги навсякъде по света — средновековния [[Новгород]], у нас — богомилските поселища, в [[Близкия Изток]] - еврейските [[кибуц]]и. В Северна Америка коренното население, индианците, са живеели в самоуправляващи се общности. Други примери са Барселона от 1933 до 1939 г. и Гулай поле до 1921 г.▼
* Средства – ▼
** '''Участие във властта'''. Най-общо анархистите отричат гласуването на избори, като форма на легитимиране на държавната власт.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=75&Itemid=56 | заглавие = Избори, правителство и революция | достъп_дата = 21 май 2008 | автор = Пьотър Кропоткин | език =}}</ref> Според по-умерените анархисти, гласуване може да има, но само на референдуми. Смята се, че гласуването е един вид приемане и подчиняване на държавната власт. От друга страна анархистите смятат, че изборите не са удачен начин за изразяване на мнение или участие в политиката и предпочитат директните действия, независимо дали те се извършват с насилие или без.▼
** '''Тероризъм'''. За сравнително кратък период в историята сред анархистите теоретици се появява течение, пропагандиращо тероризма като средство за борба<ref>[http://anarchy.bg/?p=187 „Анархизъм и анархосиндикализъм“ от Иван Дръндов], посетено на 6 май 2008 г.</ref>. Така с някои от своите действия анархистите са си създали славата на опасни и жестоки, тъй като действията им понякога включват бунтове, тероризъм, дори убийства и т.н. Българският анархизъм е свързан с убийства (на [[Никола Милев]], [[Александър Греков]]), атентати (срещу паметник на Сталин), участие в [[Партизанско движение в България|партизански чети]] и [[Септемврийско въстание|въоръжени бунтове]]. Понастоящем основното средство, което се прилага в практиката на движението, е просвещението в духа на колективизма.▼
** '''Организация'''. Както у нас, така и в чужбина съществуват различни анархистични организации, които обединяват анархистите в техните възгледи.▼
▲* '''Средства''' –
* Капитализъм – анархистите смятат капитализма за авторитарен, насилствен и експлоативен, те не се бунтуват срещу средствата за производство или работата, но по-скоро срещу интересите на онези, които притежават икономическа власт и относително по-големи средства.▼
▲** ''
▲**
▲**
▲* '''Капитализъм''' – анархистите смятат капитализма за авторитарен, насилствен и експлоативен, те не се бунтуват срещу средствата за производство или работата, но по-скоро срещу интересите на онези, които притежават икономическа власт и относително по-големи средства.
*Глобализация – анархистите са силни противници на [[неолиберализъм|неолибералната]] глобализация, и особено на нейните [[икони]] и фундаменти, каквито са Световната банка, Световната търговска организация, Г8 и Световния икономически форум, в лицето на които те виждат свой основен враг.▼
▲* '''Глобализация''' – анархистите са силни противници на [[неолиберализъм|неолибералната]] глобализация, и особено на нейните [[икони]] и фундаменти, каквито са Световната банка, Световната търговска организация, Г8 и Световния икономически форум, в лицето на които те виждат свой основен враг.
* Социализъм и комунизъм – понятието [[комунизъм]] възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ru.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%BB%D0%B5%D0%B1_%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F_%28%D0%9A%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%BD%29/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0_3._%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC | заглавие = Хляб и свобода | достъп_дата = | фамилно_име = Кропоткин | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = ru | цитат = Анархизм неизбежно ведет к коммунизму, а коммунизм — к анархизму, причем и тот и другой представляют собой не что иное, как выражение одного и того же стремления, преобладающего в современных обществах — стремления к равенству}}</ref> Впоследствие марксистите налагат думата ''комунизъм'' като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за ''[[анархо-комунизъм]]'' в смисъла на ''комунизъм'', при който държавата в днешния ѝ вид е напълно разрушена. Анархистите рязко се разграничават от тоталитарните системи в Източна Европа, наричани умишлено комунистически, макар някои да признават социалните придобивки, получени за сметка на ограничените права. „Свобода без социализъм е привилегия и неправда, социализъм без свобода е робство и варварщина.“ – така [[Михаил Бакунин]] финализира диалога с марксистите по въпроса.▼
▲* '''Социализъм и комунизъм''' – понятието [[комунизъм]] възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ru.wikisource.org/wiki/%D0%A5%D0%BB%D0%B5%D0%B1_%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8F_%28%D0%9A%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%BD%29/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0_3._%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC | заглавие = Хляб и свобода | достъп_дата = | фамилно_име = Кропоткин | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = ru | цитат = Анархизм неизбежно ведет к коммунизму, а коммунизм — к анархизму, причем и тот и другой представляют собой не что иное, как выражение одного и того же стремления, преобладающего в современных обществах — стремления к равенству}}</ref> Впоследствие марксистите налагат думата ''комунизъм'' като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за ''[[анархо-комунизъм]]'' в смисъла на ''комунизъм'', при който държавата в днешния ѝ вид е напълно разрушена. Анархистите рязко се разграничават от тоталитарните системи в Източна Европа, наричани умишлено комунистически, макар някои да признават социалните придобивки, получени за сметка на ограничените права. „Свобода без социализъм е привилегия и неправда, социализъм без свобода е робство и варварщина.“ – така [[Михаил Бакунин]] финализира диалога с марксистите по въпроса.
* Пол – по отношение на [[пол]]а, анархистите се обявяват твърдо против сексизма. Считането на жените за по-малоценни от мъжете или обратното и приписването на една прецизно определена роля, дейност и поведение в обществото, на двата пола. Според анархическата идеология, сексизмът е инструмент за контрол, сравним с фашизма, защото служи като гето на подчинените индивиди.▼
▲* '''Пол''' – по отношение на [[пол]]а, анархистите се обявяват твърдо против сексизма. Считането на жените за по-малоценни от мъжете или обратното и приписването на една прецизно определена роля, дейност и поведение в обществото, на двата пола. Според анархическата идеология, сексизмът е инструмент за контрол, сравним с фашизма, защото служи като гето на подчинените индивиди.
* Раса – анархизмът не признава [[Раса|расовото]] ''превъзходство''.▼
▲* '''Раса''' – анархизмът не признава [[Раса|расовото]] ''превъзходство''.
* Околна среда – анархистите са често активисти по отношение на въпросите на [[Околна среда|околната среда]].▼
▲* '''Околна среда''' – анархистите са често активисти по отношение на въпросите на [[Околна среда|околната среда]].
* Права на животните – една сравнително нова кауза, зад която някои анархисти застават, е зачитането на правата на животните. Много от най-радикалните групи в това отношение, като [[Фронт за освобождение на животните|Фронта за освобождение на животните]] (на [[английски език|английски]] ''Animal Liberation Front'') се обявяват за анархисти или активисти близки по виждания до тях.▼
▲* '''Права на животните''' – една сравнително нова кауза, зад която някои анархисти застават, е зачитането на правата на животните. Много от най-радикалните групи в това отношение, като [[Фронт за освобождение на животните|Фронта за освобождение на животните]] (на [[английски език|английски]] ''Animal Liberation Front'') се обявяват за анархисти или активисти близки по виждания до тях.
* Религия – традиционно анархистите са скептични по отношение на [[религия]]та.▼
▲* '''Религия''' – традиционно анархистите са скептични по отношение на [[религия]]та.
▲* Власт – анархическата теория и практика имат крайно негативно отношение към авторитета и свързаните с него социални деформации. Общината е главното поле за пряко действие. Анархистите се борят за свободни, самоуправляващи се общини по местоживеене или месторабота, където решенията се приемат от общо събрание с консенсус. Могат да бъдат провеждани избори, но не за личности, а за идеи. Избира се съвет (виж [[Първи Интернационал]]) с координиращи функции. Общината възлага за изпълнение на общото събрание императивен мандат. Несъгласните с него не са длъжни да участват в изпълнението, но са длъжни да не го възпрепятстват. Насилието е чуждо на общината, защото „няма по-уродлива гледка на света от насилствената община“ (Живата Етика). Свободни общини е имало винаги навсякъде по света — средновековния [[Новгород]], у нас — богомилските поселища, в [[Близкия Изток]] - еврейските [[кибуц]]и. В Северна Америка коренното население, индианците, са живеели в самоуправляващи се общности. Други примери са Барселона от 1933 до 1939 г. и Гулай поле до 1921 г.
* '''Гражданство''' – анархистът не е нечий поданик, човешки ресурс или електорат. Той не е патриот, а космополит.
* '''Идеал''' – за [[идеал]]а анархистите нерядко са се жертвали и никога не са се впечатлявали особено от личността, която временно го олицетворява.
== Основни направления в анархизма ==
| |||