Пехчево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Премахната редакция 7223834 на 91.234.21.14 (б.) |
||
Ред 24:
'''Пѐхчево''' ({{lang-mk|Пехчево}}) е [[град]] в източната част на [[Република Македония]] на река [[Писа]], близо до границата с [[България]], в областта [[Малешево]]. Градът е център на едноименната община [[Община Пехчево|Пехчево]].
== История ==
[[Файл:Pehchevo, Republic of Macedonia.jpg|дясно|мини|250п|Изглед от градчето.]]
В околностите на Пехчево има следи от селища от Античността и Средновековието. В местността Градище или Манастирище на десния бряг на Брегалница има останки от римско селище. В подножието на Буковик в местността Рудище или Раковец на три километра източно от Пехчево също има останки от голямо антично и средновековно рударско селище. В Буковик има останки от още едно селище от късната античност, а в местността Во реката
В края на 19 век Пехчево е център на малка каза в Османската империя. Паланката е предимно помашка. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Пейчово'' е посочено като село с 360 домакинства, като жителите му са 360 [[българи]] и 455 [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в Пехчево живеят 700 души жители [[българи]] християни, 3 300 [[помаци|българи мохамедани]] и 70 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_33.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 228.]</ref>
Почти цялото християнско население на Пехчево е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в паланката има 848 българи екзархисти и 76 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В градчето има основно и прогимназиално българско училище и основно сръбско.<ref>Brancoff, D.M.
Според [[Димитър Гаджанов]] към 1912 година Пехчево има 4000 души население, но по-голямата част от помаците се изселват по време на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година и в 1916 година в паланката живеят 1300 помаци и 700 българи.<ref>Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.</ref>
Ред 49:
| 31
|-
| [[роми]]
| 123
|-
Ред 66:
|}
== Личности ==
{{основна|Пехчевци}}
[[Файл:Gavril Ivanov IMARO Pehchevo.jpg|дясно|мини|250п|Гаврил Иванов от Пехчево, деец на ВМОРО, фелдшер в четата на [[Христо Чернопеев]]<ref>Илюстрация Илинден, 1930, бр. 27, стр. 9.</ref>]]
От Пехчево са [[Георги Кьосев (революционер)|Георги Кьосев]], [[Стоян Кантуров]] и [[Стоян Вардарски]]
== Източници ==
== Външни препратки ==
* [http://www.opstinapehcevo.gov.mk/mak/index.asp Официален сайт на Община Пехчево]
▲<references />
{{Община Пехчево}}
{{Градове в Република Македония}}
| |||