Уикипедия

Шрифт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 7224852 на 95.87.203.253 (б.)
форматиране: 14x тире, 10x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Image:Charakterset of Optima.jpg|мини|250п|Комплект от печатарски плочки, шрифт Optima]]
 
На [[български език]] думата '''шрифт''' идва от [[немски език|немското]] ''„Schrift“'' с 2 значения — – абстрактно и конкретно:
# начертание, външен вид на [[писменост|писмените знаци]];
# пълен комплект от [[печатарство|печатарски]] [[клише]]та, който съдържа едностилно оформени буквите на дадена [[азбука]], цифрите, препинателните знаци и др.<ref>''„Речник на чуждите думи в българския език“'', Изд. Наука и изкуство, София, 1978 г.</ref>
Ред 9:
С навлизането на компютърната [[текстообработка]] и [[предпечатна подготовка]] и на български започва да се използва и английската типографска терминология, според която правилното определение е, че:
* '''''Начертание ({{lang-en|typeface}})''''' е специфичното художествено оформление на типографските символи ([[буква|букви]], [[цифра|цифри]], [[пунктуация|пунктуационни знаци]] и специални символи). Примери за начертание са HebarBlack или Helvetica Oblique. Начертанието се характеризира от пропорционалните отношения, наклона на знаците, наситеността на щрихите, плътността на набора и др.<ref>''„Справочник по полиграфия“'', Б. Алашки и колектив, ИК „Техника“, 1984 г.</ref>
* '''''Шрифтът ({{lang-en|font}})''''' е пълна колекция от типографски символи с определено начертание (форма, typeface) и фиксирани големина (кегел), тегло (weight) – нормален, '''удебелен''' или олекотен, и поза (posture) - – изправен или наклонен (''курсив''). <ref>''„Наръчник по предпечат“'', Иво Ников, Светлин Милев, ИК „Фотоника“, 1998 г., ISBN 954-9616-03-7.</ref>
* '''''Семейство от шрифтове ({{lang-en|font family}})''''' е набор от сходни начертания. Например семейството от шрифтове Hebar се формира от шрифтовете Hebar, Hebar Bold, Hebar Italic, Hebar Bold Italic, HebarCond, HebarCond Bold, HebarCond Italic, HebarCond Bold Italic.
 
На български думата шрифт се използва както в значението на font, така и на font family, и за точния вложен смисъл следва да се съди по контекста.<ref name="parker">''„Професионален дизайн в рекламата“'', Роджър Паркър, ИК „СофтПрес“, 1999 г., ISBN 954-685-078-0.</ref>{{Br}}
Точният български превод на английската типографска те орминологиятерминология обаче е спорен и варира, поради което за момента не съществува български стандарт, отнасящ се до типографската област.
 
== Анатомия на шрифта ==
Line 20 ⟶ 21:
[[Image:Serif and sans-serif 02.svg|right|thumb|200px|Пример за серифен шрифт.]]
[[Image:Serif and sans-serif 03.svg|right|thumb|200px|Серифен шрифт (серифните елементи са оцветени в червено).]]
 
=== Елементи ===
Анатомията (или още архитектурата) на всеки шрифт е сложна комбинация от голям брой отделни елементи и техните свойства и особености.
 
Основните елементи на шрифта са:
* ''греди'':
** основни (главни греди, хасти, (lang-en|stems) — – обикновено са широки и отвесни;
** допълнителни: хоризонтални, полегати, съединителни шрихи ({{lang-en|hairlines}});
* ''овали'' — – кръгли/закръглени части на буквите;
* ''камшичета'', или още продължения на главните греди на малките букви:
** горни камшичета (определящи горната дължина на малките букви, асцендери ({{lang-en|ascender}});
** долни камшичета (определящи долната дължина, десцендери ({{lang-en|descender}});
* ''серифи (serif)'' — – декоративни чертички по краищата на буквите в някои шрифтове, наречени съответно серифни; печатните материали, като вестници и книги, почти винаги използват този вид шрифт.
* ''точки'', ''аксанти/акценти (accents)'' и ''[[диакритичен знак|диакритични знаци]]'' (последните са надредови/подредови знаци, разположени над знаците/буквите или самостоятелно).
 
Line 36 ⟶ 39:
==== Според стила ====
Двата основни вида (стила) шрифта (според стила на знаците) са съответно серифите (serif) и санс серифите (sans serif). При втория вид отсъстват серифни елементи (характерни за първия) и преобладава изчистения геометричен дизайн и по-лесната четливост.
 
Шрифтовете от втората категория са наречени съответно ''санс серифни'' (на бълг. изписвани още и като ''санссерифни''), а от първата — – серифни.
[[Етимология]]та на наименованието sans serif (санссериф) идва от френския (от френски ''sans'' — – ''без''), като санссерифните шрифтове са наричани още и като „гротескни“ ({{lang-en|grotesque}}, {{lang-de|grotesk}}).
 
==== Според писмената система и културно-историческата традиция ====
Също така съществува и [[Езикознание|лингвистично]] поделение на стиловете шрифтове — – на западни (характерни за Западната цивилизация и включващи шрифтове за/на изписвани с азбуки езици; включва азбуки като латиница, кирилица, гръцка азбука и т.н. като подкатегории) и източни (характерни за голяма част от Изтока, предимно писмените системи в Азия). Културно-историческата и идейно-художествената традиция на Запада е сравнително по-развита и проучена от тази на Изтока. Може също така да се говори за подялба на типографията и типографските традиции по писмени системи, езици, държави, етноси, автори на шрифтове, дори географски региони, като континенти и техните полуострови и т.н. Съществуват платени (комерсиални), безплатни и свободни шрифтове с [[Свободен софтуер|отворен код]], като обикновено става върпос за цифрови шрифтове под формата на електронни файлове със специфично файлово разширение (тип на файла). Шрифтове се рапространяват на цифрови носители (например CD, т.е. компактни дискове) или по Интернет.{{Br}}
Въпреки това разделение, в съвремието западната типографска терминология обхваща и източните шрифтове, а в азиатските държави все повече навлиза и се налага общата терминология, като тя се обогатява и с термини, които са част от източната.
 
Line 51 ⟶ 55:
== Компютърни шрифтове ==
{{без конкретни източници}}
[[File:A Specimen by William Caslon.jpg|thumb|right|150px|''A Specimen'' (мостра) на типографски шрифтове на няколко езица, от [[Уилям Каслон]] (William Caslon), леяр на печатарски шрифтове (letter founder); от изданието на ''[[Cyclopaedia]]'' (''Циклопедия'') от 1928 г.]]
 
=== Общ исторически преглед ===
Компютърните шрифтове, наречени още дигитални (цифрови) или електронни шрифтове, се употребяват при работа с компютри. Електронният текст позволява по-голям контрол и леснота при [[текстообработка]]та. Нарастващата нужда от по-богати възможности за избор и промяна на шрифтовете свързани с утвърждаването на [[GUI|графичния интерфейс]] към края на 20-ти век поражда и новия бизнес с компютърни шрифтове. В началото на 21-ви век съществуват множество професионални и аматьорски [[онлайн магазин]]и за продажба (и лицензиране) на дигитални шрифтове. Тези магазини се наричат „букволеярни“, (типографски) „леярници“ или само (печатарски) „леярни“ ({{lang-en|type foundry}}), по аналогия с класическите леярни на метални печатарски букви.
Line 57 ⟶ 62:
Покрай бурното развитие на дигиталните шрифтове, технологичният и теоретичен напредък пораждат редица нововъведения в общата типографска практика. Въвеждат се стандартизирани [[Компютърна платформа|многоплатформени]] [[файлов формат|файлови формати]] за компютърни шрифтове, като TrueType (.TTF) и OpenType (.OTF) (които постепенно изместват по-остарелите типографски файлови формати), и се допрецизира и унифицира типографската терминология. Съвременният [[графичен дизайн]], [[уеб дизайн]]ът, [[маркетинг]]ът и изкуствата са тясно свързани с употребата на компютърни шрифтове.
 
Професията „графичен дизайнер на шрифтове“, често смятана за синоним на „печатар“ (типограф, {{lang-en|typographer}}), се утвърждава като част от графичния дизайн и уеб дизайна. Отварят врати множество професионални и ентусиастки [[уебсайт]]ове, посветени на типографията — – по-специално на дигиталната типография, дизайна на шрифтове, типографската терминология (вкл. технологични спецификации, стандарти и практики), а и на обсъждането и оценяването на съществуващи семейства шрифтове.
 
=== Проникване в България ===
Line 63 ⟶ 68:
 
Типографията като тема обаче съществува в България още с издаването на първите печатни книги на български език и е особено добре развита като приложение в лицето на печатната практика през 18-ти и 19-ти век и особено през целия 20-ти век и първите десетилетия на 21-ви век.
 
В българския език терминът „полиграфия“ (книгопечатане/печатарство) е приблизителен синоним на термина „типография“, като е възприет за професионалното направление (своеобразна наука-изкуство), занимаващо се с дизайна и цялостното графично (техническо и художествено) оформление на (печатни и електронни) книги, надписи и табели, който включва и дизайна, избора, цветовата палитра, оформлението, нагласянето и т.н. особености на шрифтовете, които се използват в дадена публикация.
 
== Типографски практики, свързани с шрифтове ==
{{без конкретни източници}}
 
=== Текстове за демонстрация на шрифтове ===
[[Image:Garamond pro roman.png|right|thumb|200px|Демонстрация на шрифта Garamond, включваща всички знаци, поддържани от шрифта.]]
Line 72 ⟶ 79:
 
В западните езици, базирани на латинската писмена система, съществуват няколко популярни шаблонни изречения, използвани като примерна мостра (образец) за общ преглед на отделен шрифт.
 
Едно такова пробно изречение, което съдържа всички [[буква|букви]] от [[латинска азбука|латинската азбука]], и по тази причина е често използвано да демонстрира даден шрифт, е ''„The quick brown fox jumps over the lazy dog“'' (''„Бързата кафява лисица прескача мързеливото куче“''). Съществуват и редица други подобни примерни (шаблонни) изречения.
 
Line 79 ⟶ 87:
Според специалистите типографи, при избора на шрифт е добре да се знаят и предвидят няколко важни неща.
 
Подходящо е кегелът да бъде съобразен с размера на печатната страница, за да не изглежда шрифтът прекален груб, или в обратния случай — – прекалено ситен. Често неопитните дизайнери на шрифтове допускат груби грешки — – например използват три, четири и повече различни по вид шрифта, за да разнообразят изделието, но истината е, че повече от 2–3 са много, при това едновременната употреба на различни по стил шрифтове (например ръкописен и прав шрифт) не винаги изглежда добре.
 
Сред добрите дизайнерски практики е да се използват шрифтове от едно и също семейство с цел отделяне на основен и подтекст, вместо основният да бъде в получер/удебелен стил (разг. „болдиран“, удебелен).
Друг важен критерий при подбора на шрифт е четливостта — има прекрасни ръкописи, изваяни с майсторство и внимание към детайлите, които се четат леко и не дразнят окото. Същевременно присъстват и много шрифтове, които не са достатъчно вътрешнопоследователни, т.е. вътрешно взаимно съгласувани по отношение на стила и размерите на целия набор от знаци, съставляващ шрифта.▼
 
▲Друг важен критерий при подбора на шрифт е четливостта — – има прекрасни ръкописи, изваяни с майсторство и внимание към детайлите, които се четат леко и не дразнят окото. Същевременно присъстват и много шрифтове, които не са достатъчно вътрешнопоследователни, т.е. вътрешно взаимно съгласувани по отношение на стила и размерите на целия набор от знаци, съставляващ шрифта.
== Източници ==▼
<div class="references-small"><references /></div>
 
== Вижте също ==
 
* [[Типография]]
* [[Знак]]
Line 101 ⟶ 106:
* [[Графичен дизайн]]
* [[Лого]]
 
* [[Ното (шрифт)]]
▲== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Fonts}}
* [http://groovemanifesto.hit.bg/articles/type/index.html Статии за шрифтове и типография], от онлайн сп. „Groove Manifesto“.
* [http://www.pin-bg.com/advices-f.html Кратък списък с термини, свързани с шрифтовете] — – непълен авторски превод на част от типографската терминология на български.
* {{икона|en}} [http://web.archive.org/20021029112039/www.codestyle.org/css/font-family/ CSS font sampler and web font popularity survey] — – резултати от анкета, показваща най-често употребяваните шрифтове за уебстраници, както и полезни съвети за уебшрифтове.
* {{икона|en}} [http://web.archive.org/20021017140620/www.codestyle.org/css/font-family/AnchorPoints.shtml Колекция] от полезни хипервръзки в сферата на поддръжката на шрифтове в различните [[Операционна система|операционни системи]], както и общи теми, свързани с типографията.
* {{икона|en}} [http://luc.devroye.org/bulgaria.html Типографската сцена в България] (статия от Люк Девройе от университета „МакДжил“, Монреал, Канада)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шрифт“.