Септемврийски рид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Уточняване на границите на рида
Уточняване на вододела.
Ред 21:
'''Септемврийски рид''' (до 1942 г. ''Карабаир'', до 1951 г. ''Черни рид'') e планински рид в южната част на [[Ихтиманска Средна гора]], между [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската]] и [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]].
 
Септемврийският рид е разположен между [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]] на североизток и [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]] на юг. На север, чрез седловина, висока 901 м., се свързва с [[Вакарелска планина|Вакарелската планина. Н]]<nowiki/>а юг югозапад друга седловина, висока 997 м., която се намира на изток от село [[Ново село (Софийска област)|Ново село]], го свързва с рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]]. След това на югозапад долината на река [[Очушница]] (ляв приток на [[Марица]]) го отделя от същия рид. На запад завършва при язовир "[[Искър (язовир)|Искър]]", а на изток проломът [[Момин проход (пролом)|Момин проход]] на Сулудервентска река (ляв приток на [[Очушница]]) го отделя от рида [[Еледжик (рид)|Еледжик]]. По северозападната част на рида преминава част от главния вододел на България между Егейския и Черноморския басейн. Най-високият връх '''Тръна''' (1276 м) е разположен в западната му част.
 
На север и юг ридът има стръмни склонове, а към [[Ихтиманска котловина|Ихтиманската котловина]] завършват с голям наносен шлейф. Изграден е от гнайси и гранодиорити. Климатът е умерено-континентален. По югоизточния му склон, край град [[Момин проход]] и село [[Пчелин (село)|Пчелин]], има топли минерални извори. Отводнява се от левите притоци на река [[Очушница]] (същата извира от рида) и десните притоци на река [[Мътивир]]. Преобладават излужените и оподзолени канелени горски и кафяви горски почви. Почти целият рид е покрит с широколистни гори. Развито е горското стопанство, курортното и туристическото дело. По южните му склонове са разположени манастирите "Св. Пророк Илия" (до село [[Очуша]]) и Горновасилашкия манастир (до село Горна Василица).