Какаово дърво: Разлика между версии

Какаовото дърво се нуждае от влажен климат и редовен дъжд, както и от подходяща почва. Листата му са с дължина между 10-40 cm и ширина от 5 до 20 cm. Отровните листа на дървото съдържат кремообразна, напомняща на мляко течност с неприятен вкус.▼

Цветовете на какаовото дърво не се опрашват от [[пчели]], а от малки мушици ''Forcipomyia''. Плодът на какаовото дърво е яйцевиден, с дължина от 15 до 30 cm и ширина от 8 до 10 cm. Цветът на узрелия плод е жълто—оранжев, тежи около 500 gr и съдържа между 20 и 60 семена, като всяко от тях съдържа значително количество мазнина – 40-50%, под формата на [[какаово масло]]. Дървото започва да ражда, когато е достигнало четири- или петгодишна възраст. Зряло дърво може да има близо 6 000 цвята годишно, като едва 20 шушулки. За произвеждането на един килограм [[какаова паста]] са нужни 300 - 600 семена (10 шушулки). Има три основни групи на какаовите зърна, от който се прави шоколад и какао. Най-силно ценената, рядка и скъпа е групата ''Criollo'', използвана от маите. Едва 10% от шоколада се прави от тази ароматна група. Какаото се прави от зърна от групата ''Forastero'' в 80% от случаите. ''Trinitario'' е третата група, като тя е [[хибрид]] между ''Criollo'' и ''Forastero'' и се използва в 10% от направата на шоколад.▼

Съществуват две популярни хипотези за начина, по който по принцип диворастящото какаово дърво е било култивирано от хората. Едната гласи, че дървото е било пренесено от Мексико в [[Амазония|басейна на Амазонка]] и едновременно култивирано и в двата района. Другата се базира на последните генетични изследвания на Теоброма какао, които показват, че растението е съществувало първоначално в Амазония, а впоследствие е било пренесено в [[Централна Америка]] и Мезоамерика. В наши дни в диворастящото състояние дървото може да бъде видяно в ниските части на [[Анди]]те, които се намират в басейните на реките Амазонка и [[Ориноко]].▼

Научното име Теоброма означава „храна на боговете“. Какаовата напитка се е използвала само от мъже, тъй като се е смятало, че е токсична за жени и деца. [[Христофор Колумб]] и неговият екипаж са първите европейци, които се сблъскват с какаото, когато залавят [[кану]], в което имало мистериозно изглеждащи „[[бадеми]]“. Напитката е занесена в [[Испания]] и за по-малко от век се разпространява из [[Франция]], [[Англия]] и други страни от [[Западна Европа]]. Високото търсене на напитката кара Франция да създаде какаови плантации на [[Карибски острови|Карибите]], а Испания по–късно развива какаови [[плантация|плантации]] във филипинската си [[колония]]. По времето на [[ацтеки]]те, какаовите зърна са се използвали като [[валута]]. Срещу едва 80-100 какаови зърна се е разменяло платнено наметало. В някои региони като [[Юкатан]], зърната са използвани като дребни монети чак до 1840 г.▼