[[File:SchlossSchwedt1669.JPG|thumb|Дворец Шведт на историческа пощенска карта (1669)]]
'''Бранденбург-ШведтШвет''' ({{lang-de|Brandenburg-Schwedt}}) е странична линия на [[Бранденбург-Прусия|бранденбург-пруските]] [[Хоенцолерн]]и. Те са кралски принцове по рождение с [[Апанаж]]и и наследници на богатата [[Доротея София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург|курфюрстиня Доротея]], втората съпруга на [[Фридрих Вилхелм (Бранденбург)| курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург]] ''(Великия курфюрст)''.
След [[Тридесетгодишната война]] (1618–1648) курфюрст Фридрих Вилхелм от липса на пари залага територията около [[ШведтШвет]] на [[Одер]] за 25 000 талера на граф [[Густав Адолф фон Фаренсбах]]. <ref>Kurt Breysig: ''Geschichte der brandenburgischen Finanzen in der Zeit von 1640 bis 1697: Darstellung und Akten''. Erster Band. Die Centralstellen der Kammerverwaltung. Die Amtskammer, das Kassenwesen und die Domänen der Kurmark, Band 1, Duncker & Humblot, 1895, S. 332–338.</ref> През 1670 г. курфюрстинята Доротея взема обратно господството за 26 500 талера и така създава основата за издръжката на нейния син [[Филип Вилхелм (Бранденбург-ШведтШвет)|Филип Вилхелм]] (1688–1711). <ref> Leopold von Orlich: ''Friedrich Wilhelm der Grosse Kurfürst: Nach bisher noch ungekannten Original-Handschriften''. Verlag E.S. Mittler, 1836, S. 240.</ref>Чрез покупка и на други господства собствеността обхваща три града, три двореца, 33 села и 24 чифлика.
Последният от линията [[маркграф]] [[Фридрих Хайнрих (Бранденбург-ШведтШвет)|Фридрих Хайнрих]] (1771–1788), най-малкият син на маркграф Филип Вилхелм, преобразува ШведтШвет на град на културата. С него линията умира през 1788 г., голяма част от техните земи отиват обратно на [[Кралство Прусия|пруската корона]].
