Алфред Нобел: Разлика между версии

Няма промяна в размера ,  преди 6 години
(форматиране)
Някои считат, че това хуманно желание на Нобел противоречи на дейността му по откриването и производството на взривни вещества, които по време на война отнемат човешки живот. Но откритието на Нобел е за облекчаване на мирния труд на хората, а на приложението му за военни цели той винаги се е противопоставял. „''Що се отнася до мен, желая всички оръжия…да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място…''“, казва той 3 години преди смъртта си. В друго свое изявление той казва, че войната е „''ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление''“, и допълва: „''Бих искал да изобретя вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, така, че войната да стане невъзможна завинаги''“.
 
Пацифистките му убеждения са в основата и на приятелството му с [[Берта фон Зутнер]], активна участничка в Европейското движение за мир. Нобел оказва значителна финансова помощ на тази кауза и една от наградите, които определя в завещанието си, е за дейност в името на сплотеността между народите, намаляване на числеността на ормиитеармиите, съдействие за мирно уреждане на проблемите.
 
Нобел написва последното си завещание на 27 ноември 1895 г. и го депозира в бонка. На [[10 декември]] [[1896]] г. умира от [[сърдечен удар]] в [[Сан Ремо]], [[Италия]]. На 29 декември 1896 г. е погребан в Стокхолм. Завещанието му е отворено през януари 1897 г. Изпълнители на последната му воля са секретарят му Рагнар Сулман и стокхолмският адвокат Рудолф Лилеквист.
Анонимен потребител