Фредерик Соди: Разлика между версии

| име-оригинал = Frederick Soddy

| националност = [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|британска]]{{Англия}}

| образование = [[Оксфордски университет]]

'''Фредерик Соди''' (на [[английски език|английски]]: (''Frederick Soddy'') е [[Англия|английски]] радиохимик, носител на [[Нобелова награда за химия]] за [[1921]] година.

'''ФредерикРоден Соди'''е на [[2 септември]] [[1877]] година в [[Истборн]], Англия. завършваЗавършва Мъртън Колиджколидж към [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] през 1898 година. Работи 2 години като изследовател в университета. През 1900–19031900 – 1903 година е демонстратор по [[химия]] в университета „Макгил“ в [[Монреал]], [[Канада]], където с [[Ърнест Ръдърфорд]] (''Ernest Rutherford'') изследват [[Радиоактивни елементи|радиоактивните елементи]] и през 1903 година създават теорията за [[Радиоактивност|радиоактивния разпад]]. Теорията им е началото за съвременното учение за [[атом]]а и с нея доказват, че при радиоактивен разпад самопроизволно се осъществява превръщане на един [[химичен елемент]] в друг. По-късно в [[Лондонски университетски колеж|Колежа на Лондонския университет]] с Уилям Рамзи (''Wiliam Ramsay'') доказват през 1903 година със [[Спектроскопия|спектроскопски]] анализ, че при радиоактивен разпад на [[радий]] се отделя [[хелий]]. С тези експерименти на практика е потвърдено превръщането на един елемент в друг.

След като се оттегля от активна изследователска и преподавателска дейност в областта на химията, работи върху теории от областта на [[Икономика (наука)|икономиката]], политиката[[политика]]та и [[Социална дейност|социалната дейност]]. Разочарован от надпреварата във въоръжаването с [[ядрени оръжия]] за масово унищожение, призовава колегите си да поемат отговорността от тежките социални последствия в резултат на научните изследвания и разработки на ядрени оръжия.

* Преподавател по [[физикохимия]] в [[Глазгоуски университет|университета в Глазгоу]] (''University of Glasgow'') от 1904 до 1914 година.

* От 1914 до 1919 година професор по физикохимия в [[Абърдийнски университет|университета в Абърдийн]] (''University of Aberdeen'').

* От 1919 до 1937 година е професор по [[неорганична химия]] и физикохимия в Оксфордския университет (''Oxford University'').

* През 1913 година развива концепцията за [[изотоп]]ите — – [[Химичен елемент|химически елементи]] заемащи едно и също място в [[Периодична система на елементите|периодичната система на химичните елементи]], но които имат различна [[атомна маса]] и различни физични и химични свойства.

* През 1913 година формулира независимо от американския химик [[Казимир Фаянс]] правилото за преместване на радиоактивния разпад.

* През 1918 година с [[Джон Кранстън]], независимо от [[Ото Хан]] и [[Лиза Майтнер]], откриват химическия елемент [[протактиний]].

* През 1920 година развива хипотезата, че изотопите[[изотоп]]ите могат да се използват за определяне геоложката възраст на скалите, доказана 20 години по-късно от [[Уилард Либи]] с метода за [[радиоактивно датиране]] посредством [[въглерод -14]].

През 1921 година получава [[Нобелова награда за химия]] (Nobel Prize in chemistry) „ …за…''за приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследване на произхода и природата на [[изотоп]]ите“изотопите''“.

Фредерик Соди е член на Лондонското [[БританскоЛондонско кралско научно дружество|Лондонското Кралско дружество]], на Британското химическо дружество и член на [[академия|академиите]] на науките на [[Италия]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] (1924) и [[Швеция]].

* Нобелови лауреати, Еднотомна енциклопедия, Издава „Българска енциклопедия“ — – БАН, фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8