Боховска планина: Разлика между версии

Планината е част от Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 173 до гранична пирамида 185 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е 10 km, а ширината ѝ 6 km. На север достига до река [[Ерма]] при село [[Стрезимировци]], която я отделя от [[Милославска планина]], а на запад — до десният ѝ приток река Полевица и притокът й̀ Николица. На североизток склоновете ѝ затъват в [[Трънска котловина|Трънската котловина]] (Знеполе), а на изток долината на река Лешниковица (десен приток на [[Ерма]]) и седловината Вълча поляна (1105 m) я отделят от [[Еловишка планина]]. На юг чрез седловината Въргавица (1285 m) се свързва с планината [[Кървав камък]]. В южната ѝ част преминава участък от главния вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море.

Планината има прост орографски план, включващ централен рид с посока север-юг, по който върви държавната граница и странични къси ридове. билотоБилото ий ѐ плоско и е наклонено на север. То започва от [[Стрезимировци]] и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), [[Огорелица]] (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината Въргавица, през която някога е преминавала пътека от село [[Горна Мелна]] до село Кострошевци (днес в Сърбия). Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от връх Огорелица на югоизток, и Боинске ливаде (1268) южно от село [[Бохова]].

Изградена е от кристалинни шисти. Климатът е умерено-континентален и е характерен с продължителна и снежна зима и хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Под връх Огорелица извира [[Треклянска река]] (десен приток на [[Струма]]). Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото. В манолотоминалото нейните източни български склонове са били опороени, но сега са залесени с букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове. Западните ѝ сръбски склонове са обезлесени. От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици.

През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население. По източната ѝ периферия, на българска територия, са разположени селата [[Бохова]], [[Горна Мелна]], [[Джинчовци]], [[Реяновци]], [[Стайчовци]], [[Стрезимировци]] и [[Цегриловци]], а на сръбска — село Кострошевци.