Мрежов порт: Разлика между версии

Всеки протокол има собствено портово [[именно пространство]], т.е. всеки протокол получаполучава отделни номера на портове. Стремежът на IANA е все пак, услуги които могат да използват няколко протокола, да получават един и същи номер на порт за всичките протоколи.

Тъй като една уебстраница обикновено съдържа голям брой файлове, клиентът (браузърът) може да инициира няколко паралелни комуникационни канала към сървъра, за да тегли няколко файла едновременно. За всеки един от тези канали, браузърът трябва да отвори отделен порт.

Възможно е да се провери какви услуги (съответно – какви програми) се изпълняват на един компютър, свързан в мрежа. Това става като се изпрати съобщение към всеки един порт (най-често – само към познатите портове) и се провери от кой ще се получи отговор.

Някои [[защитна стена|защитни стени]] блокират портове, различни от най-често използваните, за да намалят риска за разпространение на [[злонамерена програма|злонамерени програми]]. За да комуникира, програма използваща друг порт, трябва първо да създаде изключващо правило в конфигурацията на защитната стена. А това обикновено изисква намесата на потребителя. За да улеснят потребителя, такива програми понякога използват добре познати портове, които не се блокират от защитната стена. В повечето случаи това е възможно и не представлява проблем, тъй като това са потребителски програми, за които се предполага че не се изпълняват на сървър. Най-често използваният порт за заобикаляне на защитни стени е 80 – този за уеб услугата. Ако такава програма заеме този порт, на съответния компютър няма да може да се стартира уеб услуга (освен ако не ѝ се зададе друг порт).