Престрелка при връх Сарабурун: Разлика между версии

След като преминават през граничната бразда, борците против комунистическата власт се спускат по т.нар. „бандитска пътека”, която заобикаля връх [[Сарабурун]] от югозапад, преминава през връх Малкия Голак по посока на връх [[Шейновец]] (Курткале) и вътрешността на страната.Комунистическата пропаганда не случайно нарича тези усои така, опитвайки се да внуши нещо бандитско у хора, които имат идеологически различия с тях и да принизи борбата им за едно по-добро и справедливо общество.

В близост до Сарабурун се намира кошарата на овчаря Атанас Горастев. БандититеАнтикомунистическите дейци се опитват да го вербуват за тяхната кауза, като му поставят различни задачи, с уговорката, че на връщане ще проверят как ги е изпълнил. След това те продължават към Шейновец и вътрешността на страната. Овчарят информира граничарите от застава „Круша” за бандититевлезлите, но вече е късно – минали са 2 часа, бандититеантикомунистите са далече и няма възможност за адекватна реакция.

Тъй като се предполага, че и на връщане бандититете ще използват същия маршрут, командването на Гранични войски взима решение да се направи засада на пътеката, по която се движат бандитите. В подкрепление на граничарите от застава „Круша” са докарани граничари от съседните застави. Местността остава блокирана двадесет денонощия. Чака се преминаването на бандитите. В състава на засадата са и граничарите: [[младши сержант]] [[Асен Илиев]], [[ефрейтор]] [[Георги Стоименов]] и [[редник]] [[Стоил Косовски]]. Асен Илиев служи на застава „Орел”, Стоил Косовски на „Круша”, а Георги Стоименов – през една застава на юг от „Круша”.

В 6 ч. сутринта на 31 март 1952 г. около Сарабурун има гъста мъгла. На връщане бандититеантикомунистическият сао'''тряд е от''' трима. Попадат на засадата. Заповядано им е да се предадат. Те не се подчиняват и започва престрелка между тях и граничарите. БандититеПопадналите в засада се пръскат моментално и всеки сам започва да търси начин да се измъкне от засадата. Стреля се напосоки, защото мъглата е много гъста. Постепенно част от боя се пренася и по склоновете на Сарабурун.

Пръв пада убит Стоил Косовски, докато хвърля граната по бандититенападналите го.

Асен Илиев се отделя от останалите незабелязано и тръгва да пресече пътя на бандититеантикомунистите на граничната бразда близо до пирамида 371, където излиза „бандитската пътека”. Никой не забелязва кога Асен се отделя от другите. След края на боя го намират убит до [[Кралимарков камък]], намиращ се на 200 м. северозападно от гранична пирамида 372. Близо до него е открит убит и единият от бандитите.

Двама от бандитскатаборците групасрещу комунистическата тиранична власт са убити в престрелката, а един е ранен и заловен жив.