Константин Станиславски: Разлика между версии

редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Академици на РАН, ползвайки HotCat)
Редакция без резюме
'''Константин Сергеевич Станиславски''' е руски съветски [[актьор]], [[режисьор]], педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния [[реализъм]]. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в [[България]]. Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети.
== Творческа биография ==
Роден е на [[17 януари]] [[1863]] г. През 1888 г. основава (заедно с режисьора [[А. Ф. Федотов]] и педагога [[Фьодор Комисаржевски]]) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от [[Лев Толстой]], 1891 г., “Потъналата камбана” от [[Герхард Хауптман]], 1898 г., и др.
 
През 1898 г. съвместно с [[Владимир Немирович-Данченко]] основава [[Московски художествен театър]] (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от [[Алексей Толстой]] (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от [[Антон Чехов]] (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на [[Максим Горки]] „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко).
Анонимен потребител