Разлика между версии на „История“

131 байта изтрити ,  преди 4 години
Премахната редакция 7228275 на 213.191.191.69 (б.)
(Премахната редакция 7228275 на 213.191.191.69 (б.))
Тези, които не си спомнят миналото, са обречени да го повторят.
|-
| style="text-align: right;" | <small> - – [[Джордж Сантаяна]]</small>
|}
[[Файл:Gyzis 006 (Ηistoria).jpeg|thumb|220px|right|Historia ([[алегория]] на историята) от Никола Гисис (1892)]]
[[Image:Saxo original 001.jpg|thumb|220px|right| ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, [[12 век]]]]
 
'''История''' ({{lang-el|на=от|ιστορία}} – ''„проучване, познание, придобито чрез изследване“''<ref name="JosephJanda">{{Cite book | last = Joseph | first = Brian | coauthors = Richard Janda (Ed.) | year = 2004 | title = The Handbook of Historical Linguistics | publisher = Blackwell Publishing | page = 163 | isbn = 978-1405127479 | lang = en}}</ref> ) е [[хуманитарна наука]], занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Резултатът от историческото изследване обикновено е систематичен [[наратив]] (разказ), излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят.<ref name="evans1">{{cite web | url = http://www.history.ac.uk/ihr/Focus/Whatishistory/evans10.html | title = The Two Faces of E.H. Carr | accessdate = 10 ноември 2008 | first = Richard J | last = Evans | year = 2001 | work = History in Focus, Issue 2: What is History? | publisher = University of London | lang = en}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.history.ac.uk/ihr/Focus/Whatishistory/munslow6.html | title = What History Is | accessdate = 10 ноември 2008 | first = Alun | last = Munslow | year = 2001 | work = History in Focus, Issue 2: What is History? | publisher = University of London | lang = en}}</ref>
 
Хората, професионално занимаващи се с изучаването, изследването и записването на история, се наричат '''историци'''. Историците използват разнообразни източници, наричани още извори, включително писмени и печатни сведения, интервюта (устна история) и [[археология]]. В определен контекст понятието ''„история“'' може да обозначава и времето след появата на писмеността в противовес на събитията, случили се преди това, които са известни като [[праистория]] (т.е. предистория).
 
В по-широк смисъл понятието може да се използва и за теми, които не са предмет на историята в тесен смисъл, а са изучавани от природните науки като [[геоложка история]], [[история на Вселената]], [[Еволюция|еволюционна история]] и други. Към историята не се отнасят и историческите традиции на дадена култура, които не са подкрепени с проверими източници като например историческите [[Легенда|легенди]] и [[Митология|митове]].<ref>{{cite book | title = Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives | last = Seixas | first = Peter | chapter = Schweigen! die Kinder! | year = 2000 | publisher = New York University Press | location = New York & London | isbn = 0-8147-8141-1 | page = 24 | lang = en}}</ref><ref name="Low1">{{cite book | title = Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives | last = Lowenthal | first = David | chapter = Dilemmas and Delights of Learning History | year = 2000 | publisher = New York University Press | location = New York & London | isbn = 0-8147-8141-1 | page = 63 | lang = en}}</ref>Историята е история на историческите събития които са събития на събитията които се изучават в изучилищата.
 
== Етимология ==
[[Файл:History-Dielman-Highsmith.jpeg|дясно|мини|''„История“'', мозайка от [[Фредерик Дилман]]]]
Древногръцкото [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=i(stori/a ἱστορία] (''istoria'') означава „изследване“ или „знание от изследване“, от [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=i(/stwr ἵστωρ] (hístōr) "познавач"„познавач“ (от прото-индоевропейското съществително *wid-tor: "някой„някой, който знае"знае“). <ref>{{икона|en}} [http://www.etymonline.com/index.php?search=history history]. Online Etymology Dictionary Etymonline.com. Retrieved 2010-05-16.</ref> В този смисъл е използвано например от [[Аристотел]] в неговата Περὶ Τὰ Ζῷα Ἱστορίαι (''Perì Tà Zôa Ηistoríai'' „Изследване за животните“).
 
Все още в този гръцки смисъл [[Франсис Бейкън]] използва термина през късния [[16 век|XVI век]], когато пише своята ''"Естествена„Естествена история"история“''. За него историята е имала значение на ''„знание за обектите, определени от време и пространство“'', такъв тип знание, който е осигурен от паметта (докато [[наука]]та е била резултат от мисленето, а [[поезия]]та&nbsp;— – от фантазията).
 
В [[европейски езици|Европейските езици]] днес история има едновременно значението на последователност от събития, както и тяхното описване, като второто често бива означавано с '''[[историография]]'''.
== Историография ==
{{основна|Историография}}
Историографията като термин има няколко основни значения. Тя може да се отнася до развитието на историята като наука: разказ за развитието на методологията и практиките (например преминаването от кратък биографичен очерк към продължителен тематичен анализ). Освен това историографията може да се отнася за създадените творби: специфичен исторически труд (например ''„средновековна историография през 60<sup>-те</sup> години на [[20 век]]“'' означава творбите върху средновековна история, написани през този период). Като трето значение може да се означи смисълът на историята - – [[философия на историята]] (все по-често се използва ''теория на историята''). Като мета-описания на минали събития, третото значение често се позовава или използва предните две, като анализът обикновено се фокусира върху разказите, интерпретациите, [[мироглед]]а, употребата на доказателства или методите на представяне на други историци. Историците също спорят дали историята може да се изучава като единичен свързан разказ или като множество отделни и отчасти независими истории.
 
== Методи на историята ==
Собствени традиции и развитие на методите на историческото изследване съществуват в древен и средновековен [[Китай]]. Основите на професионалната историография там са заложени от [[Сима Циен]] (145—90 г. пр.н.е.), автор на „Исторически записки“. Последователите му използват този труд като образец за исторически и биографични съчинения.
 
Върху [[християнска историография|християнската]] и въобще върху западната историография голямо влияние оказва [[Аврелий Августин]]. До 19 век историята обикновено се разглежда като резултат от линейно развитие по план, който е определен от Бог. [[Хегел]] също следва тази идея, макар да и&#768; придава по-светски вид.<ref name="graham-ch1">{{cite book |title=The Shape of the Past |author=Graham, Gordon |publisher=Oxford University |year=1997 |chapter=Chapter 1}}</ref> От философията на Хегел, идеята за линейния исторически прогрес преминава в [[марксизъм|марксистката]] философия на историята.
 
Арабският историк [[Ибн Халдун]] през [[1377]] г. анализира грешките, които често извършват историците. Той подчертава културните различия между съвременност и минало, и затова е нужно внимателно отношение към източниците, разпределяне на принципите, съгласно които може да им се даде оценка и накрая – да се интерпретират събитията и културата на миналото. Ибн Халдун критикува предразсъдъците и лековерието на историците.<ref>[[Ibn Khaldun]], Franz Rosenthal, N. J. Dawood (1967), ''The Muqaddimah: An Introduction to History'', p. x, [[Princeton University Press]], ISBN 0-691-01754-9.</ref> Неговият метод залага основите за оценката на ролята на държавата, пропагандата, средствата за комуникация и на систематичните предразсъдъци в историографията.<ref name=Mowlana>H. Mowlana (2001). «Information in the Arab World», ''Cooperation South Journal'' '''1'''.</ref>, във връзка с което Ибн Халдун се счита за „баща на арабската историография“.<ref>Salahuddin Ahmed (1999). ''A Dictionary of Muslim Names''. C. Hurst & Co. Publishers. ISBN 1-85065-356-9.</ref><ref name=Enan>{{citation|title=Ibn Khaldun: His Life and Works|first=Muhammed Abdullah|last=Enan|publisher=[[The Other Press]]|year=2007|isbn=9839541536|page=v}}</ref><ref name=Akhtar>Dr. S. W. Akhtar (1997). «The Islamic Concept of Knowledge», ''Al-Tawhid: A Quarterly Journal of Islamic Thought & Culture'' '''12''' (3).</ref> Голямо значение има разработването от Ибн Халдун на концепцията за политико-демографски цикли, представляваща един от първите опити за научно описание на [[Клиодинамика|историческата динамика]].<ref>[http://cliodynamics.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=143&Itemid=49 Коротаев А. В. ''Долгосрочная политико-демографическая динамика Египта: Циклы и тенденции'']. М.: Восточная литература, 2006. ISBN 5-02-018526-4</ref>
 
Сред другите историци, оказали влияние за въвеждането на методология в историческите изследвания, могат да се споменат [[Леополд фон Ранке]], [[Джордж Тревелян]], [[Фернан Бродел]], [[Марк Блок]], [[Люсиен Февр]], [[Роберт Фогел]]. Против използването на научна методология в история излизат такива автори като например [[Хю Тревор-Ропер]]. Те заявяват, че за разбирането на историята е нужно въображение, затова историята трябва да се счита не за наука, а за [[изкуство]]. Не по-малко спорният автор [[Ернст Нолте]], следвайки класическата немска философска традиция, разглежда историята като движение на идеи. [[Марксизъм|Марксистката]] историография, представена на запад (в частност работите на [[Ерик Хобсбаум]] и [[Исак Дойчер]]), има за цел да потвърди философските идеи на [[Карл Маркс]]. Техните опоненти, представляващи [[антикомунизъм|антикомунистическата историография]], като [[Ричард Пайпс]] и [[Робърт Конкуест]], предлагат интерпретация на историята, противоположна на марксистката.
 
Съществува дори и обширна историография от гледна точка на [[феминизъм|феминизма]]. Редица [[постмодернизъм|постмодернистични]] философи пък изцяло отричат възможността за непредубедена интерпретация на историята и съществуването на научна методология. В последно време все по-голяма сила набира [[клиодинамика]]та – математическото моделиране на историческите процеси.
 
== Философия на историята ==
В началото на 19 век, основателят на [[позитивизъм|позитивизма]] [[Огюст Конт]] обещава да докаже, че „съществуват закони при развитието на обществата, толкова сигурни, колкото и законите за падането на камъка.“. Но да се установят законите на историята се оказва не толкова лесно. Когато немският историк [[Карл Лампрехт]] се опитва да защити мнението на Конт, [[Едуард Майер]], друг немски историк, отвръща, че в течение на многогодишните си научни изследвания, самият той не е могъл да открие нито един исторически закон и не е чул някой друг да е успял. [[Макс Вебер]] счита за безсмислени опитите за откриване на исторически закономерности. Философът [[Карл Ясперс]] пише: „Историята има дълбок смисъл. Но той е отвъд човешкото разбиране.“ [[Едуард Кар]] твърди, че на Запад повече не се говори за „исторически закони“, че самата дума „причина“ е излязла от мода.
 
Така отричането на причинно-следствената връзка на минали събития поставя под съмнение правото на историята да се счита за наука. Философът [[Бертран Ръсел]] казва: „Историята – това още не е наука. Тя може да се направи да изглежда като наука само с помощта на фалшификации и пропуски“. Социологът [[Емил Дюркхайм]] смята, че „историята може да се счита наука само в степента, в която обяснява света.“
 
За разбирането на законите на историята претендира марксизма, който издига теорията на [[Марксистка периодизация на историята|обществено-икономически системи]] и смята, че развитието на производителните сили води до промяна в производствените отношения, които определят естеството на всяка система. Но този подход не обяснява дълбоките различия между характерите на развитие на социалните отношения при различните народи.
 
[[Хърбърт Спенсър]] и [[Освалд Шпенглер]] разглеждат човешкото общество като сходно на биологичните организми, които се раждат, живеят и умират. [[Арнолд Тойнби]] извършва колосален труд, описвайки в 12 тома историята на 21 [[цивилизация|цивилизации]] (първия том е публикуван през 1934 г.). Той се опита да сравни развитието на тези цивилизации и стига до заключението, че цивилизацията се заражда като „отговор“ на „предизвикателство“ пред дадено общество – от страна на природата или на други общества. „Предизвикателство“ може да бъде пренаселване, инвазия на врагове или друго събитие, поставящо под заплаха съществуването на обществото, а „отговор“ - – социална организация или технически нововъведения, които позволяват на обществото да оцелее.
 
В средата на 20 век, най-популярната теоретична концепция за историческото развитие става [[теория за модернизация|теорията за модернизация]]. По определението на един от основателите &#768;, [[Сирил Блек]], модернизацията е процеса на адаптация на [[традиционно общество|традиционното общество]] към новите условия, породени от [[Индустриалната революция]].<ref name=autogenerated2>[http://www.expert.ru/expert/2011/01/postizhenie-istorii/# С.Нефедов, доктор исторических наук, старший научный сотрудник Института истории и археологии Уральского отделения РАН. Постижение истории.]</ref>
Историята често се фокусира върху събития и процеси, случили се през определени части време. Историците именуват тези части (дялове) време, за да се получи ''„организираност на идеите и класификационни обобщения“'', които улесняват и подпомагат изучаването на историята. Имената на периодите могат да се различават на различните географските места; често се различават и датите за начало и край на периодите. [[Век]]овете и десетилетията са най-често употребяваните единици време. Повечето периоди се конструират [[ретроспекция|ретроспективно]] и по този начин изразяват стойностни преценки за миналото. Начинът, по който периодите се отделят, и имената, който им се дават, могат да повлияят на общото възприемане на даден период или неговото изучаване.
 
* [[Праистория]] или още предистория, доистория, [[първобитно общество]] – в [[Близък Изток|Близкия Изток]] – до ок. 3&nbsp;000 г. пр.н.е. (обединяването на [[Горен Египет|Горен]] и [[Долен Египет|Долен]] [[Египет]]);
* [[Античност]], история на Древния свят – в [[Европа]] до 476 г. от н.е. (падането на [[Римската империя]]);
** [[Древен Рим]]
** [[Древна Гърция]]
* [[Средновековие]], средни векове – края на 15 век (началото на епохата на [[Велики географски открития|Великите географски открития]]);
* [[Ново време]], нова история – от края на 15 век до 1918 г. (края на [[Първата световна война]]);
* [[Най-ново време]], най-нова съвременна история – от 1918 г. до наши дни.
 
Съществуват и алтернативни периодизации на световната история. Например, в западната историография краят на ''Средновековието'' се свързва с [[16 век]], след което започва общ период на ''съвременна история''.
 
=== Регионална история ===
 
=== Дипломатическа история ===
{{основна|Дипломатическа история}}
 
== Исторически дисциплини ==
* [[Археография]] – теория и практика на издаването на писмени източници.
* [[Археология]] – изучаването по веществени източници на историческото минало на човечеството.
* [[Архивистика]] – изучаването на въпроси по комплектуване на [[архив]]и и съхраняването и използването на архивни [[документ]]и.
* [[Архонтология]] – изучаването на историята на длъжностите в държавни, международни, политически, религиозни и други обществени структури.
* [[Бонистика]] – изучаването на историята по печатането и обръщението на книжни парични знаци.
* [[Вексилология]] – изучаването на флагове, знамена, щандарти, вимпели и други подобни предмети.
* [[Генеалогия]] – изучаването на [[Родствени връзки|родствените взаимовръзки]] между хората.
* [[Генетична генеалогия]] – изучаването на родствените взаимовръзки между хората по пътя на използване на методите на [[генетика]]та.
* [[Хералдика]] – изучаването на [[герб]]ове, както и на традицията и практиките на използването им.
* [[Дипломатика]] – изучаването на исторически актове (юридически документи).
* [[Документознание]] – комплексна наука за документите и документно-комуникационната дейност, изучаваща в исторически, съвременен и прогнозен план процесите на създаване, разпространение и използване на документни източници на информация в обществото.
* [[Еортология]] – изучаването на църковни празници.
* [[Епиграфика]] – изучаването на надписи върху твърди материали (камъни, керамика, метал и пр.)
* [[Историография]] – изучаването на историята и методологията на историческото познание, както и изучаването на възгледите и трудавете на различни историци.
* [[Историческа география]] – наука, съчетаваща история и [[география]].
* [[Историческа демография]] – наука за демографската история на човечеството.
* [[Историческа метрология]] – изучаването на употребяваните в миналото мерки – за дължина, площ, обем, тегло – в историческото им развитие.
* [[Източникознание]] – изучаване на [[Исторически източник|историческите източници]].
* [[Исторически метод|Историческа методология]] – изучаването на различни системи от методи, които могат да бъдат използвани в процеса на историческото изследване и спецификата на различни исторически [[Научна школа|научни школи]].
* [[Нумизматика]] – изучаването на историята на сечене на [[монета|монети]] и паричното им обръщения.
* [[Палеография]] – изучаването на историята на писмени знаци, закономерността при развитието на графичните форми, както и паметници на древни писмености.
* [[Папирология]] – изучаването на текстовете на [[папирус]]ите, намиращи се предимно в [[Египет]].
* [[Сфрагистика]] – изучаване на печати (матрици) и отпечатъците им на различни материали.
* [[Фалеристика]] – изучаването на наградни знаци и отличия.
* [[Хронология]] – изучаването на последователността на исторически събития във времето.
 
== Дисциплини, свързани с историята ==
* [[Антропология]] – изучаването на човека и неговото взаимодействие със света.
* [[Полова история]] – история на взаимодействието на мъжкия и женския опит като един от най-важните аспекти на социалната организация.
* [[Културна антропология|Социокултурна антропология]] – наука за културата като съвкупност от материални обекти, идеи, ценности, представи и модели на поведение във всичките и&#768; форми на проява и на всички исторически етапи от развитието и&#768;.
* [[Културология]] – наука, изучаваща културата и най-общите закономерности от развитието и&#768;.
* [[Краезнание]] – изучаването на архитектурата, биологията, географията, историята, културата, литературата, медицината, религиозните култове, управлението, селското стопанство, спорта, топонимията, фортификациите, екологията на конкретен регион.
* [[Психоистория]] – изучаването на психологическата мотивация за постъпките хората в миналото.
* [[Етнология]] и [[етнография]] – изучаването на народите и етносите, техният произход, култура и поведение (определенията на предметите на изучаване на двете дисциплини, както и връзката им със социокултурната антропология са дискусионни).
 
== Сродни дисциплини ==
* [[Военна история]] – наука за произхода, състава и действията на въоръжените сили, съставна част от [[Военна наука|военната наука]].
* [[Историческа психология]] – наука, съчетаваща история и [[психология]].
* [[История на културата]] – наука за ценностния свят на историческите епохи, народи, индивиди и други носители на историческия процес.
* [[История на науката]] – история на научните знания, политическите и правните учения, историята на философията и др.
* [[История на държавата и правото]] – изучава закономерностите в развитието на държавите и юридическото право при различните народи по света в различни исторически периоди.
* [[История на политическите и правните учения]] – изучава особеностите на възгледите на различни философи в различни исторически периоди по въпросите за същността, произхода и съществуването на държавите и правото.
* [[История на религията]] – изучава възникването и развитието на религиозните вярвания и сакрални култове, връзките и особеностите на местни и световни религии.
* [[Стопанска история]] – изучава явления и процеси, свързани с еволюционното развитие и взаимодействието на човешките дейности.
 
== Източници ==
<references/>
 
{{Превод от|en|History|373106776}}
 
== Вижте още ==
== Външни препратки ==
{{commonscat|history}}
{{Уикицитат|История – Историци}}
 
* [http://photoshop4noobs.net46.net/What%20is%20History-Web%20%3F.pdf ''Що е история?''], Едуард Халет Кар, лекции, София 2007
 
== Източници ==
<references/>
 
{{Превод от|en|History|373106776}}
{{социални науки}}