История: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Премахната редакция 7228275 на 213.191.191.69 (б.) |
||
Ред 4:
Тези, които не си спомнят миналото, са обречени да го повторят.
|-
| style="text-align: right;" | <small>
|}
[[Файл:Gyzis 006 (Ηistoria).jpeg|thumb|220px|right|Historia ([[алегория]] на историята) от Никола Гисис (1892)]]
Ред 10:
[[Image:Saxo original 001.jpg|thumb|220px|right| ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, [[12 век]]]]
'''История''' ({{lang-el|на=от|ιστορία}}
Хората, професионално занимаващи се с изучаването, изследването и записването на история, се наричат '''историци'''. Историците използват разнообразни източници, наричани още извори, включително писмени и печатни сведения, интервюта (устна история) и [[археология]]. В определен контекст понятието ''„история“'' може да обозначава и времето след появата на писмеността в противовес на събитията, случили се преди това, които са известни като [[праистория]] (т.е. предистория).
В по-широк смисъл понятието може да се използва и за теми, които не са предмет на историята в тесен смисъл, а са изучавани от природните науки като [[геоложка история]], [[история на Вселената]], [[Еволюция|еволюционна история]] и други. Към историята не се отнасят и историческите традиции на дадена култура, които не са подкрепени с проверими източници като например историческите [[Легенда|легенди]] и [[Митология|митове]].<ref>{{cite book | title = Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives | last = Seixas | first = Peter | chapter = Schweigen! die Kinder! | year = 2000 | publisher = New York University Press | location = New York & London | isbn = 0-8147-8141-1 | page = 24 | lang = en}}</ref><ref name="Low1">{{cite book | title = Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives | last = Lowenthal | first = David | chapter = Dilemmas and Delights of Learning History | year = 2000 | publisher = New York University Press | location = New York & London | isbn = 0-8147-8141-1 | page = 63 | lang = en}}</ref>
== Етимология ==
[[Файл:History-Dielman-Highsmith.jpeg|дясно|мини|''„История“'', мозайка от [[Фредерик Дилман]]]]
Древногръцкото [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=i(stori/a ἱστορία] (''istoria'') означава „изследване“ или „знание от изследване“, от [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=i(/stwr ἵστωρ] (hístōr)
Все още в този гръцки смисъл [[Франсис Бейкън]] използва термина през късния [[16 век|XVI век]], когато пише своята ''
В [[европейски езици|Европейските езици]] днес история има едновременно значението на последователност от събития, както и тяхното описване, като второто често бива означавано с '''[[историография]]'''.
Ред 26:
== Историография ==
{{основна|Историография}}
Историографията като термин има няколко основни значения. Тя може да се отнася до развитието на историята като наука: разказ за развитието на методологията и практиките (например преминаването от кратък биографичен очерк към продължителен тематичен анализ). Освен това историографията може да се отнася за създадените творби: специфичен исторически труд (например ''„средновековна историография през 60<sup>-те</sup> години на [[20 век]]“'' означава творбите върху средновековна история, написани през този период). Като трето значение може да се означи смисълът на историята
== Методи на историята ==
Ред 56:
Собствени традиции и развитие на методите на историческото изследване съществуват в древен и средновековен [[Китай]]. Основите на професионалната историография там са заложени от [[Сима Циен]] (145—90 г. пр.н.е.), автор на „Исторически записки“. Последователите му използват този труд като образец за исторически и биографични съчинения.
Върху [[християнска историография|християнската]] и въобще върху западната историография голямо влияние оказва [[Аврелий Августин]]. До 19 век историята обикновено се разглежда като резултат от линейно развитие по план, който е определен от Бог. [[Хегел]] също следва тази идея, макар да ѝ придава по-светски вид.<ref name="graham-ch1">{{cite book |title=The Shape of the Past |author=Graham, Gordon |publisher=Oxford University |year=1997 |chapter=Chapter 1}}</ref> От философията на Хегел,
Арабският историк [[Ибн Халдун]] през [[1377]] г. анализира грешките, които често извършват историците. Той подчертава културните различия между съвременност и минало, и затова е нужно внимателно отношение към източниците, разпределяне на принципите, съгласно които може да им се даде оценка и накрая
Сред другите историци, оказали влияние за въвеждането на методология в историческите изследвания, могат да се споменат [[Леополд фон Ранке]], [[Джордж Тревелян]], [[Фернан Бродел]], [[Марк Блок]], [[Люсиен Февр]], [[Роберт Фогел]]. Против използването на научна методология в история излизат такива автори като например [[Хю Тревор-Ропер]]. Те заявяват, че за разбирането на историята е нужно въображение, затова историята трябва да се счита не за наука, а за [[изкуство]]. Не по-малко спорният автор [[Ернст Нолте]], следвайки класическата немска философска традиция, разглежда историята като движение на идеи. [[Марксизъм|Марксистката]] историография, представена на запад (в частност работите на [[Ерик Хобсбаум]] и [[Исак Дойчер]]), има за цел да потвърди философските идеи на [[Карл Маркс]]. Техните опоненти, представляващи [[антикомунизъм|антикомунистическата историография]], като [[Ричард Пайпс]] и [[Робърт Конкуест]], предлагат интерпретация на историята, противоположна на марксистката.
Съществува дори и обширна историография от гледна точка на [[феминизъм|феминизма]]. Редица [[постмодернизъм|постмодернистични]] философи пък изцяло отричат възможността за непредубедена интерпретация на историята и съществуването на научна методология. В последно време все по-голяма сила набира [[клиодинамика]]та
== Философия на историята ==
Ред 81:
В началото на 19 век, основателят на [[позитивизъм|позитивизма]] [[Огюст Конт]] обещава да докаже, че „съществуват закони при развитието на обществата, толкова сигурни, колкото и законите за падането на камъка.“. Но да се установят законите на историята се оказва не толкова лесно. Когато немският историк [[Карл Лампрехт]] се опитва да защити мнението на Конт, [[Едуард Майер]], друг немски историк, отвръща, че в течение на многогодишните си научни изследвания, самият той не е могъл да открие нито един исторически закон и не е чул някой друг да е успял. [[Макс Вебер]] счита за безсмислени опитите за откриване на исторически закономерности. Философът [[Карл Ясперс]] пише: „Историята има дълбок смисъл. Но той е отвъд човешкото разбиране.“ [[Едуард Кар]] твърди, че на Запад повече не се говори за „исторически закони“, че самата дума „причина“ е излязла от мода.
Така отричането на причинно-следствената връзка на минали събития поставя под съмнение правото на историята да се счита за наука. Философът [[Бертран Ръсел]] казва: „Историята
За разбирането на законите на историята претендира марксизма, който издига теорията на [[Марксистка периодизация на историята|обществено-икономически системи]] и смята, че развитието на производителните сили води до промяна в производствените отношения, които определят естеството на всяка система. Но този подход не обяснява дълбоките различия между характерите на развитие на социалните отношения при различните народи.
[[Хърбърт Спенсър]] и [[Освалд Шпенглер]] разглеждат човешкото общество като сходно на биологичните организми, които се раждат, живеят и умират. [[Арнолд Тойнби]] извършва колосален труд, описвайки в 12 тома историята на 21 [[цивилизация|цивилизации]] (първия том е публикуван през 1934 г.). Той се опита да сравни развитието на тези цивилизации и стига до заключението, че цивилизацията се заражда като „отговор“ на „предизвикателство“ пред дадено общество
В средата на 20 век, най-популярната теоретична концепция за историческото развитие става [[теория за модернизация|теорията за модернизация]]. По определението на един от основателите ̀, [[Сирил Блек]], модернизацията е процеса на адаптация на [[традиционно общество|традиционното общество]] към новите условия, породени от [[Индустриалната революция]].<ref name=autogenerated2>[http://www.expert.ru/expert/2011/01/postizhenie-istorii/# С.Нефедов, доктор исторических наук, старший научный сотрудник Института истории и археологии Уральского отделения РАН. Постижение истории.]</ref>
Ред 98:
Историята често се фокусира върху събития и процеси, случили се през определени части време. Историците именуват тези части (дялове) време, за да се получи ''„организираност на идеите и класификационни обобщения“'', които улесняват и подпомагат изучаването на историята. Имената на периодите могат да се различават на различните географските места; често се различават и датите за начало и край на периодите. [[Век]]овете и десетилетията са най-често употребяваните единици време. Повечето периоди се конструират [[ретроспекция|ретроспективно]] и по този начин изразяват стойностни преценки за миналото. Начинът, по който периодите се отделят, и имената, който им се дават, могат да повлияят на общото възприемане на даден период или неговото изучаване.
* [[Праистория]] или още предистория, доистория, [[първобитно общество]]
* [[Античност]], история на Древния свят
** [[Древен Рим]]
** [[Древна Гърция]]
* [[Средновековие]], средни векове
* [[Ново време]], нова история
* [[Най-ново време]], най-нова съвременна история
Съществуват и алтернативни периодизации на световната история. Например, в западната историография краят на ''Средновековието'' се свързва с [[16 век]], след което започва общ период на ''съвременна история''.
Ред 116:
=== Регионална история ===
=== Дипломатическа история ===
{{основна|Дипломатическа история}}
Line 132 ⟶ 131:
== Исторически дисциплини ==
* [[Археография]]
* [[Археология]]
* [[Архивистика]]
* [[Архонтология]]
* [[Бонистика]]
* [[Вексилология]]
* [[Генеалогия]]
* [[Генетична генеалогия]]
* [[Хералдика]]
* [[Дипломатика]]
* [[Документознание]]
* [[Еортология]]
* [[Епиграфика]]
* [[Историография]]
* [[Историческа география]]
* [[Историческа демография]]
* [[Историческа метрология]]
* [[Източникознание]]
* [[Исторически метод|Историческа методология]]
* [[Нумизматика]]
* [[Палеография]]
* [[Папирология]]
* [[Сфрагистика]]
* [[Фалеристика]]
* [[Хронология]]
== Дисциплини, свързани с историята ==
* [[Антропология]]
* [[Полова история]]
* [[Културна антропология|Социокултурна антропология]]
* [[Културология]]
* [[Краезнание]]
* [[Психоистория]]
* [[Етнология]] и [[етнография]]
== Сродни дисциплини ==
* [[Военна история]]
* [[Историческа психология]]
* [[История на културата]]
* [[История на науката]]
* [[История на държавата и правото]]
* [[История на политическите и правните учения]]
* [[История на религията]]
* [[Стопанска история]]
== Източници ==▼
<references/>▼
{{Превод от|en|History|373106776}}▼
== Вижте още ==
Line 191 ⟶ 185:
== Външни препратки ==
{{commonscat|history}}
{{Уикицитат|История
* [http://photoshop4noobs.net46.net/What%20is%20History-Web%20%3F.pdf ''Що е история?''], Едуард Халет Кар, лекции, София 2007
▲== Източници ==
▲<references/>
▲{{Превод от|en|History|373106776}}
{{социални науки}}
|